Покъртителна картина на мизерстваща България обрисува в днешния си брой австрийският Die Presse. Материалът разказва за живота на бедно ромско семейство, уверява колко е висока безработицата тук и как се ширят бедност и отчаяние, не пропуска самозапалванията от последните месеци и пита дали присъединяването на България към ЕС всъщност не се е оказало провал.

Ето превод на статията:

Безработицата и самоубийствата се увеличават - все повече българи трудно свързват двата края. Надеждите за по-добри времена са загубени, също и надеждите, че парламентарните избори в средата на май ще променят съществено ситуацията. 

Просперираща Европа свършва точно след последния блок. Коне и планини от боклуци са гледката, която се открива недалеч от метростанция "Вардар" в ромския квартал на София "Факултета". Със своите 35 000 жители това е втората по големина ромска крепост в България.

"Тук няма нито канализация, нито свестни тоалетни и работа", разказва дългият Владко, застанал пред временна постройка. "Не веднъж не са ни стигали пари за хляб и за пелени", допълва изморената му жена. За последен път са имали работа преди 7-8 години: "От тогава живеем ден за ден от отпадъци и 35 лв. - по 17.50 лв. на дете". От края на социализма стандартът на живот на ромите в България, които са около 700 000 души или 10% от населението, непрекъснато се влошава. 

Всеки пети българин се води беден и трябва да оцелява с по-малко от 120 евро на месец. Безработицата се увеличи до 18%, а сред младите българи всеки трети е без работа. Цифри, с които трябва да се справи подалият оставка бивш премиер Бойко Борисов, който обаче се бори за втори мандат на парламентарните избори на 12 май.

Делът на бедните се покачва, твърди и социалният антрополог Харалан Александров. Хора от провинцията, които работят за минимална заплата от 150 до 200 евро срещат сериозни проблеми да платят сметките си за ток и отопление: "Приходите се свиват, а разходите на домакинствата се покачват". На състраданието на по-заможните българи трудно може да се разчита: "Ние възприехме една примитивна форма на неолиберализъм, в която само силните имат право да преживеят, а бедните са виновни за положението си".

Докато елегантно облечени дами пазаруват по шикозния бул. "Витоша", сервитьорките в кафетата гонят бездомните хора, които просят от посетителите. И не са само безработните, пенсионерите и самотните майки, тези у които нараства чувството, че животът им е ежедневна борба за оцеляване. Само на няколко спирки с метрото от центъра на София е пълно с хора, у които отчаянието нараства.

Износени коли. Търговеца на обувки Йордан, който има магазин на на бул. „Панчо Владигеров” в столичния кв. „Люлин”, отегчено подрежда непродаваемата стока. Той споделя как от година и половина продажбите са се сринали и въздъхва отегчено: "Хората нямат пари." Слабите приходи ще бъдат изядени от инфлацията, високите данъци и наеми: "Първо се съкращава персоналът, а след това се уволнява и последният служител". Дори и заложната къща на ъгъла не е отбелязала увеличаване на приходите от кризата: "Всички отдавна заложиха всичко, което имат. Повечето нямат нищо, което да могат да предложат за продан."

Износени коли и улични битки: Гневът на протестите срещу високите сметки за ток през февруари и март смая не само политиците, но и цялата световна общност. Многото заглавия в местните медии допринесоха за внезапния скок на самоубийствата чрез самозапалване. Седем от осем човека вече са загинали в резултат на техните изгаряния. Притеснени от ефекта на имитатора, българските медии редуцираха отразяването на подобни новини.

Колкото по-голяма е бедността, толкова по-голяма е изолацията, заявява експертът Харалан Александров. „Когато човек не може да почерпи гостите си с кафе, сам той не ходи на гости.”

Домашни проблеми. Дали успешното присъединяване на България към Европейския съюз през 2007 г. всъщност не е провал? За това Георги Ганев - директор на Центъра за либерални стратегии в София - не иска да говори.

"През първите две години след присъединяването, страната е имала един от най-високите темпове на растеж в ЕС - посочва Ганев. - През 2007 г. притокът на чуждестранен капитал е в размер на почти половината от БВП до 47%, но кризата спря възхода."

"Проблемът не е вътрешен", коментира Ганев. "Вътрешните проблеми като корупцията, монополите и бюрокрацията обаче са още по-важни, отколкото преди." Високата данъчна тежест за малките компании и бедната образователна система преди всичко създават проблемите на пазара на труда и водят до социалните напрежения. С данни от статистиката той говори за това, че България ще продължи да е на дъното в ЕС, но в същото време енергично се възпротивява на такава перспектива. "Ние ще намалим разликата. Все още сме най-бедните в ЕС, но вече не чак толкова бедни като преди."

Дори и благоприятното статистическо догонване едва ли се усеща от повечето хора. Единствената инвестиция в ромския квартал "Факултета" от преди три години е бетонни колони, върху които в момента на 6 метра височина са окачени кутиите с електромерите. Те не могат да бъдат пипани вече, казва притеснена майка на голяма фамилия: "Когато не можеш да си платиш солените сметки, спират ти тока".

Приближаващите избори не носят надежда за по-добри времена за бедните в България. По-рано участниците в предизборната борба идваха в квартала, казва Владко: "Вече не идват. Последния път обещаха твърде много и нищо не изпълниха."

Още по темата

02/05/2013

България

Der Standart: Борисов ръководеше България като охранителна фирма

19/04/2013

България

Der Standard: Скандал със СРС-та и задънена улица след изборите в България

20/01/2013

България

Die Presse: Само добри новини за Бойко Борисов