Износът на български стоки трайно нараства дори при минималния ръст общо за икономиката и значителния спад в заетостта. През второто тримесечие обаче ръстът на износа се забавя – 3.3% спрямо същия период на 2012 г. , спрямо 13% за първото тримесечие.

Това се казва в анализ на Индъстри Уоч за актуалните макроикономически развития и предизвикателства пред родната индустрия, съобщава bTV.

Според анализа отварянето на българската икономика и членството в ЕС са ускорили процеса на догонване не само на европейските доходи, но и на средноевропейските цени. 

Икономическата ситуация в Европа леко се подобри през второто тримесечие на годината, но напредъкът е твърде неустойчив за момента. Спрямо първото тримесечие, еврозоната отчита ръст на БВП от 0.3%, а общо 28-те икономики на ЕС – от 0.4%. На годишна основа обаче (спрямо същото тримесечие на 2012 г.) еврозоната все още отчита спад от -0.5%, а ЕС общо има нулев растеж, отбелязват от Индъстри Уоч.

Отчетеният спад в потребителските цени до август се дължи почти изключително на решенията на правителството да свали цената на електроенергията за бита (на два пъти тази година от зимата насам) и на новите регулации в търговията с фармацевтични продукти.

Повишаване на трудовите разходи вероятно ще продължи. От началото на 2013 г. има известно съживяване на пазара на труда и увеличаване на търсенето на работна сила, a може да се очаква и (макар и ограничена) мобилност към страните от ЕС след отпадането на ограниченията от 1 януари 2014 г.

В глобално отношение може да се очаква общо повишение на енергийните цени при по-сериозно възстановяване на икономиките в САЩ, както и при разширяване на търсенето в новоразвиващите се пазари в Азия и Латинска Америка. От друга страна, във вътрешен план ще продължи дългият процес на "сближаване" на енергийни и транспортни цени, потискани с различни регулации през годините. От 2010 г. насам цените на транспортните услуги са се увеличили с 5-6% според данните на НСИ. При евентуално поскъпване на горивата, транспортът също ще поскъпне, което неминуемо ще се отрази и върху себестойността на индустриалната продукция.

През последните 3 години цените на ключови суровините и материали следват тенденция на повишение. Спрямо 2005 г. суровините са поскъпнали общо с 86% според данните на МВФ, храните със 74%, металите с 81%, а цената на петрола се е удвоила. Основни фактори, които допринасят за продължаващата инфлация на суровините са, повишеното търсене от Китай и другите развиващи се страни, както и ниските лихви в глобален план.

В анализа на Индъстри Уоч се посочва, че българската индустрия продължава да е под натиск да въвежда и прилага все по-засилени изисквания на ЕС по отношение на безопасност, условия на работното място, сигурност на продуктите, управление на производствените процеси, замърсяване на околната среда. Съобразяването е свързано както с инвестиционни разходи, така и с увеличение на текущите разходи за производство.

Отварянето на българската икономика и членството в ЕС ускориха процеса на догонване не само на европейските доходи, но и на средноевропейските цени. Скоростта на догонване на цените на потребителските стоки обаче зависи от техния тип. През 2003 г. стоките за краткотрайна употреба са били 55% от средноевропейското равнище, а в края на 2012 г. те достигат 68%. През 2003 г. цените на храните в България са били 53% от средното европейско равнище, а през 2012 г. са вече 67%.