Защо още сме на парно?

Всяка нова година в България започва с нов ръст на разходите за отопление. Вече стана традиция първите за годината данни, които дават топлофикациите да са за по-високи декемврийски сметки за парно поради по-ниските температури, по-студената зима или поради „повече празнични дни“.

Но и отопляващите се на дърва не са в по-добра ситуация, защото и тяхната суровина поскъпва.Има вероятност градовете ни да заприличат на Атина, която в зимните дни се затрупва от още по-гъст смог отколкото през лятото. Просто гърците вече се принуждават да палят през зимата камините си, които са направили с декоративна цел.

На този фон единственото гориво, което поевтинява е природният газ. С 22 процента. Дали обаче българинът ще започне да употребява повече синьо гориво е още твърде рано да се каже.

Парното и токът все по-скъпи

Според официални данни над 40% от брутното вътрешно потребление на енергия в България идва след преобразуване в електроцентрали и топлоцентрали. При това преобразуване се губят цели 54% от вложената енергия. Допълнително при производството и разпределението на топлинна и електрическа енергия се изразходват още 3% за собствените нужди на централите. По този начин, общо 57% от вложената първичната енергия у нас (въглища, природен газ, мазут) се губят в процеса на преобразуване. Рекордът е на лигнитните въглища – при тях се губят до 67%.

Въпреки че в последните години в България се наблюдават опити за намаляване на загубите при разпределението на топлинната енергия, те все още са твърде големи. Загубите при разпределението на топлинна и електрическа енергия, отнесени към крайното потребление, са 7-8 пъти по високи от тези при природния газ. В същото време отоплението от топлофикационните дружества става все по-скъпо.

В добавка към ниската ефективност на топлофикационните мрежи идва и слабата събираемост на задълженията. Това пък всеки следващ отоплителен сезон увеличава още повече сметките на коректните платци.

Електроенергията у нас също масово се използва за отопление. Според електроразпределителното дружество „ЧЕЗ България“ в последните години средно 58% от тока в домакинствата се консумира за отопление и охлаждане. Делът на електрическата енергия в крайното енергийно потребление в домакинствата е 39% и е най-високият в целия Европейски съюз.

Всичко това показва, че в България най-голямата възможност за реализиране на най-големи спестявания на енергия има при газификацията и замяната на електрическата енергия употребявана на отопление.

България да залага на газа

По време на последната си визита в София председателят на управителния съвет на“Газпром“ Алексей Милер прогнозира ръст на синьото гориво. Според него увеличението на потреблението се очаква не само сред промишлените предприятия при възстановяване от икономическата криза, но и при битовите потребители.

Алексей Милер не отрече и възможностите за добив на газ в България, като в новия договор с руския концерн се предвижда намаление на доставките от Русия с аналогични обеми на вътрешния добив.

Ръстът на потреблението у нас според него е толкова очевиден, че той обеща „Газпром“ да инвестира в изграждане на парогазови електроцентрали у нас. Руският гигант мисли да доставя повече газ и да го преработва по трасето на бъдещия газопровод „Южен поток“, чието финализиране се планира през 2015 г.

Газификация – по-близо и по-бързо

Законодателни промени обещават по-бърза и по-евтина газификация в България - прокарването на газ до домовете на хората вече ще е много по-лесно. Причината е, че отпада най-тежкото препятствие – разрешителното за строеж на сградни газови инсталации в жилищни блокове и вилни къщи. Промяната е записана в изменение в Закона за устройство на територията. То бе прието от Народното събрание и на 26 ноември влезе в сила. Така процедурата значително се ускорява и първоначалната инвестиция за газификация намалява.

Друга промяна, която също влиза в сила, е, че инсталациите за газоснабдяване ще се изграждат с писменото съгласие на половината от съсобствениците на сградата, а не на две трети от тях, както бе досега. Съоръженията пък ще трябва да се регистрират пред органите за технически надзор, които да следят за тяхната изправност.

В навлизането на газификацията в България, необходимите документи, които се искаха от хората бяха 27 на брой. Сега нужните документи са сведени до 17.

Да пестим енергия?

Не бива да забравяме, че синьото гориво масово се използва за производство на тока и парното, с което се генерират загубите при пренос и преобразуване. Предимството на директната консумация на природен газ е, че се избягват загубите при производството, преноса и разпределението на енергия. Много по-добре е газът да се докарва до мястото, където се използва като енергия. Това е алтернативният, по-пестелив вариант за скъпоструващия ресурс, отколкото да се прави енергия от него, която след това да се пренася на големи разстояния с големи загуби.

Следете новините ни в GoogleNews