Малкото, което е направено в областта на електронното правителство, е направено така, че по-скоро да затруднява, отколкото да улеснява търсенето.

Опитайте например да проверите имотното състояние на бившия вицепремиер Цветан Цветанов чрез Имотния регистър. С изненада ще установите, че, изписвайки трите имена Цветан Генчев Цветанов в търсачката на регистъра, се появяват само имоти в село Шума, но не и петте му апартамента в София.

Озадачен от това откритие, репортер на OFFNews се свърза с г-н Цветанов, предполагайки, че той ги е продал, прехвърлил или дарил. Нищо подобно. "Нямам никаква промяна в имущественото си състояние. Нямам обяснение за липсващите данни в Имотния регистър", коментира Цветан Цветанов.

За да разберем каква е истината, се обадихме и в Агенцията по вписвания. Бяхме силно изненадани да разберем, че информацията за имотите на дадено лице или фирма зависят от... начина на изписване на името.

В случая с бившия вицепремиер при изписване на "Цветан Генчев Цветанов" излизат само имотите му в село Шума, защото по същия начин - с първа главна буква са били въведени имената му от Службата по вписвания в Костинброд. В службата в София, където са петте апартамента, обаче решили, че името на бившия вицепремиер трябва да се изписва само с главни букви. И така при изписване на "ЦВЕТАН ГЕНЧЕВ ЦВЕТАНОВ" излизат само апартаментите му в София (но не и имотите в село Шума).

Моля, не търсете по име, търсете по ЕГН за физическо лице и по ЕИК за фирма - няма как цифрите да се изпишат по различен начин, посъветваха ни от Агенцията по вписвания. Така и направихме в случая с Цветанов и излязоха всичките му имоти.

За всяка проверка обаче - по име "Цветан Генчев Цветанов", "ЦВЕТАН ГЕНЧЕВ ЦВЕТАНОВ" и по ЕГН системата ни таксуваше с по 1 лев.

Търговски регистър

Не по-малки са препятствията при получаване на информация от Търговския регистър. За да получи пълен достъп (включващ всички сканирани документи), човек трябва лично да отиде в Агенцията по вписвания, да подаде заявление, в което да попълни трите си имена, ЕГН и имейл адрес и да покаже личната си карта. Срещу това заявление получава код на имейла си.

Дори и преборването на процедурите по регистрация (които трябва да бъдат извършени до 24 часа след получаването на кода, защото в противен случай той остава невалиден) не улеснява особено много достъпа.

При всяка проверка на име или фирма човек трябва да въвежда въпросния код плюс още един код с букви на латиница и цифри.

Другият, особено дразнещ, проблем е масовите правописни грешки в имената на фирмите, допуснати вероятно от служителите, въвеждали имената в системата. Така колкото и пъти да изписвате дадено име в системата, тя ще отчита, че няма такава фирма, защото името предварително е било въведено с грешка или например двете думи в наименованието са били написани слято, за което търсещият няма как да предполага.

Още по темата

10/01/2013

Консулт

Как да получим пълен достъп до Търговския регистър

09/01/2013

България

Търговският регистър обърна гръб на прозрачността (обновена)