Предколедно, на моста на Темза до Парламента се вижда малка групичка хора с наведени надолу глави. Оказва се, разбира се, че румънски роми искат да спечелят по балкански от британските столичани и гости чрез баналната хазартна игра. Банална, но за нас, българите. „Мила родна картинка!”- казах на сина си точно когато наближихме. Той, разбира се, не вярваше. Докато мостът свърши, преброих повече от десет „екипа”. Сетих се за тази картинка, защото вече минаха деветте месеца на държавното управление и то роди само „тука има, тука няма” по отношение на реформите в образованието. Здравеопазването и образованието са двете публични сфери, които засягат всички хора. Това предполага и най-голямата отговорност на политиците. От тях се очаква да мислят за ефективността им независимо колко са консервативни тези системи. Сериозните политици не ухажват хората, за да бъдат избрани отново и краткосрочно да оптимизират личните си финанси. Сериозните политици и експерти са длъжни да знаят какви реформи да предложат със средносрочен ефект, да кажем, защото са диагностицирали болестта на системата и знаят, че с консервативно лечение няма да има оздравяване.

Каква е моментната картинка, пардон - снимка, на идеите в училищното образование. Вече 3-4 години данъкоплатците у нас наблюдават как ГЕРБ преди и БСП сега си прехвърлят под кутийките нов закон за училищното образование. Нов, нов, колко да е нов - нов беше когато в самото начало на 2009-а беше внесен проект в парламента. И после започна играта. Но данъкоплатците – учениците и техните родители, учителите и техните директори – вече не могат просто и дълго да гледат. Техните проблеми са ежедневни. Много сериозни, много дълбоки и много болезнени.

„Тука има” казаха в миналия парламент управляващите и изброяваха предимствата на техния проект: в центъра е ученикът, акцентът е познанието и работата в екип, подкрепата за развитието на детето и ученика, както и нови Държавни образователни стандарти, нови учебни програми. Сегашното министерство започна от есента да говори за „нов” проектозакон, който щял да бъде обсъден всенародно. Но беше внесена като добавка нова форма на обучение за децата със СОП / специални образователни потребности/, която се прилага съобразно творчеството на директорите по места. Те са хем с пълни права, хем са на подчинение на РИО-тата, които пък трябва методически да ги подпомагат. Другото „ново” е, че под партийната кутийка в съответната парламентарна комисия се появи старият проект, който обаче се прекроява. Данъкоплатците се питат в коя модна къща, с какви материали се прекроява проектът и най-вече – кой е майсторът, кои са калфите и чираците! После се появиха мантрите „дуална система”, „немски опит”, за които вече писах. След това се появиха „новите” идеи за всенародно обсъждане на новите учебни програми, които ще влязат в сила след като се приеме новият закон за...

Обърка ли се, Данъкоплатецо? Обърка ли се Родителю, който дори да имаш две висши образования се питаш каква е координацията между училищните власти и социалните служби по кметствата, когато се наложи да се преместиш в друг град? Да не говорим за учебните планове на паралелката с усилено изучаване на английски в СОУ и същата в Професионална гимназия, когато решиш да преместиш детето си? Обърка ли се, Учителю, който се питаш кой от академично агресивните учебници да избереш за учениците си или как да бъдеш едновременно чиновник, интерактивен актьор в часовете и изпитваш еди как си по еди коя си наредбба? Обърка ли се, Ти, ученикът, дванайсетокласникът, който се питаш защо да посещаваш часовете, когато имаш частни уроци и работиш? Или Ти, четвъртокласникът, който ще има външно оценяване, но то няма да е пряко свързано с годишната ти оценка?
Това е играта „тука има, тука няма” – МОМН и МОН си прехвърлят кутийки, в които се крие вечният проект на закон за училищното образование. В едната кутийка има рефрешнат проект. А в другата? Е, в правилата на балканската игра в другата кутийка няма нищо, разбира се! Но пък има отстрани кошница, пълна със стратегии и бъдеще. Бъдеще за кого? Явно за показващите кутийките. Но българските данъкоплатци нече са стреляни зайци, те са умни и с тях шега, пардон – балкански хазарт едва ли още дълго ще може да се играе.