НЗОК - монопол, по-страшен от ЧЕЗ

Д-р Емил Мушанов

В България има монопол с приходи над два пъти по-големи от бюджета на МВР и над шест пъти по-големи от приходите на ЧЕЗ Разпределение България. Този монопол е държавен и се нарича НЗОК. И докато енергетиката е регулирана от държавни органи и всички знаем кой е виновен и пред кого да протестираме, НЗОК е звяр на свобода. Представете си политически слон в стъкларски магазин – това е българското здравеопазване в момента.

Всички знаем, че в здравеопaзването трябва промяна. Реформата в този сектор е като чудовището Лох Нес – всеки е чувал за него и знае, че е страшно, но никой не го е виждал. Денят на страшния съд, обаче, наближава – българските млади лекари се изнасят на тълпи в чужбина, възрастните лекари започват да се пенсионират, а сегашният модел издъхва под натиска на демографските промени в България и системата, която дестимулира плащането на здравни осигуровки. Какво да правим със здравеопазването и най-болния монопол – НЗОК?

В англоговорящия свят съществува един идиом: „да гласуваш с краката си“. С други думи, ако нещо не ти харесва някъде, да отидеш другаде. Тази поговорка е често използвана от икономистите, когато се опитват да обясняват на прост език защо някой икономически модел е по-добре от друг чрез миграцията – просто гледаш накъде отиват хората в дългосрочен план и ти става ясно коя държава е с по-силна икономика. Всяка година, българите събираме през държавата и след това чрез Българската Коледа няколко милиона лева, с които да финансираме лечението на деца с редки заболявания. Голяма част от тези деца гласуват по принуда с краката си и заминават за Израел. Не го правят заради климата или от любов към пустинята. Правят го, защото здравеопазването в Израел е по-добро от това в България. За съжаление.

В Израел няма монопол, било то частен, държавен, неправителствен, институционален, естествен, червен, син или жълт. Съществуват четири, независими един от друг, частни здравноосигурителни фонда. Те са в свирепа конкуренция един срещу друг, опитвайки се да предложат на лекарите и пациентите най-добрите услуги на най-добрите цени. Заплащането на общопрактикуващите лекари се извършва посредством тези фондове, а не под „мъдрата“ опека на политиците. Конкуренцията е повишила качеството на предоставяните услуги дотам, че фондовете финансират заплащането на медицинския персонал, както и обзавеждането на лекарските кабинети с необходимата апаратура. Общопрактикуващите лекари се обучават задължително един път седмично и са задължени да събират необходим брой точки от участия в местни и международни конгреси. Но за разлика от България, посещенията се финансират от фондовете.

Пациентите също получават необходимата им медицинска помощ посредством четирите фонда. Къде според държавна, къде според частна, регулация, общопрактикуващите лекари нямат право да обслужват повече от 4 пациента на час при 8 часов работен ден. За пациентите, които живеят в отдалечени и трудно достъпни райони (това включва пустинните територии в Израел), фондовете осигуряват транспорт на лекаря с високопроходими автомобили, а той от своя страна е задължен да посещава тези пациенти през определен интервал от време. В извънработно време, пациентите на общопрактикуващите лекари се обслужват от Спешна помощ.

Поради естеството на политическата ситуация в Израел, спешната помощ е държавна. Въпреки това, нейната структура е изключително финансово ефективна – огромна част от персонала е, всъщност, съставен от доброволци и израелци (или чужденци с двойно гражданство), които отслужват задължителната си военна служба вместо в армията, в спешна помощ. И все пак, частният сектор навлиза постепенно и все по-сериозно в спешната помощ. Въздушната спешна помощ е предимно предлагана от частни компании, като държавната услуга през 2008 година преминава към модел на публично-частно партньорство, освобождавайки публични ресурси за армията, където ще са по-ефективни. Спешният трансфер на болни между различни здравни заведения също вече е почти изцяло поет от частния сектор.

В Израел не съществуват понятия като: здравно неосигурен пациент, недоверие към лекар, недоволен от заплащането си лекар, монополизирано здравеопазване. Самият факт, че там не съществуват, а у нас са доста популярни и с лоша слава, би трябвало да ни подскаже, че е време да правим промени. И не е нужно да преоктриваме колелото. Просто да погледнем как гласуват българите и други народи с краката си. И да интегрираме един работещ модел у нас. Поне в здравеопазването нещата стоят така. В енергетиката може и да е иначе, знае ли човек? Но аз от енергетика не разбирам, затова нека си говорим за здравеопазване.

----------------------

Авторът е общопрактикуващ лекар във Видин

Следете новините ни в GoogleNews