Кога започват войните

Последна промяна на 02 септември 2014 в 15:45 16280 26

Каква е причината за ескалацията на напрежението между Русия и Украйна? Отговор на този въпрос търси политологът Мария Снеговая, докторант на Колумбийския университет, в текст за "Ведомости". 

Ето и целият текст на Снеговая:

Напрежението между Русия и Украйна продължава да расте. Миналата седмица се появиха доказателства за присъствието на повече от хиляда руски военни на територията на Украйна. Защо Русия иска ескалация на конфликта? Отговорът на този въпрос не е толкова очевиден.

Войната би трябвало да е скъпо и непопулярно начинание с непредсказуем изход. Затова на пръв поглед за страните винаги би било по-логично да се договорят помежду си с мирни средства. Въпреки това обаче човечеството обича войните. Само в момента в света има над десет големи въоръжени конфликти със смъртност над 1000 души на година. През XX век е имало над 260 големи въоръжени конфликти, в които са загинали общо около 160 млн. души.

Така че защо страните започват войни? Както показва опитът, да се вярва на думата на политиците за причините за началото на една война е безполезно. Затова ще се обърнем към политолозите. В международните отношения е много популярна теорията на неореализма, за основател на която се смята американският политолог Кенет Уолтц. В рамките на неореализма основни участници на международните отношения се смятат най-вече големите държави (като Русия и САЩ). Малките и слаби страни (като Украйна) са зависими от решенията на големите играчи. При отсъствието на върховен арбитраж-съдия на световния олимп цари анархия, където всяка страна е принудена да се притеснява за самостоятелна защита на собствените национални интереси (преди всичко на националната безопасност). Основният начин за защита на интересите е заплахата за използване на сила. Ако други страни заплашват жизнено важни интереси на дадена държава, тя започва война.

Един от поддръжниците на теорията на реализма – професорът от Чикагския университет Джон Миршаймер, неотдавна публикува статия във Foreign Policy, в която се опитва да обясни ескалацията на руско-украинския конфликт именно с позицията за национална безопасност. По мнението на Миршамайер за конфликта са виновни преди всичко западните страни.

Според него за Русия най-важната задача за националната безопасност е обезпечаването на буферна зона със страните членки на НАТО. С разпадането на Съветския съюз страните от НАТО игнорират загрижеността на Русия по този повод и много активно са придвижили НАТО на изток. От средата на 90-те години на миналия век администрацията на Клинтън пробутваше идеята за разширение на НАТО, в резултат на което през 1999 г. в НАТО бяха приети Чехия, Унгария и Полша. През 2004 г. към тях се присъединиха още седем източноевропейски страни. Въпреки че в този момент Русия беше твърде слаба, за да отговори със свои стратегически интереси.

Според Миршаймер ситуацията се променила през 2008 г. Въпреки че през април 2008 г. на среща на върха в Букурещ НАТО отказа да предостави на Грузия и Украйна план за действие за присъединяване към алианса, по настояване на Буш-младши в комюнике от срещата да бъде включено, че Грузия и Украйна някога непременно ще станат членки на НАТО. По думите на Миршаймер това комюнике е преляло чашата за Русия. В изказване на закрито заседание на същата среща на върха Путин заплашил, че ако Грузия и Украйна бъдат включени в НАТО, той ще бъде принуден да създаде между НАТО своята граница буферна зона (Абхазия и Южна Осетия в случая с Грузия, а Украйна просто ще престане да съществува). Според Миршаймер следващата стъпка на Путин била войната с Грузия в същата 2008 г. с цел да се обуздаят стремежите на Михаил Саакашвили към НАТО. След като в Украйна в резултат на февруарската революция от 2014 г. беше свален проруският президент Янукович и започна подготовката за евроинтеграция, Путин я възприе като начин западните сили да изтеглят Украйна в зоната на своето влияние. Резултат на това е настоящият въоръжен конфликт с Украйна. 

Макар че в теорията на Миршаймер има съществени пропуски. Преди всичко остава неясен въпросът защо Русия относително спокойно реагира на присъединяването към НАТО на други страни, с които Русия има сухопътни граници – Полша, Естония, Латвия и Литва през 1999 и 2004 г. Общата сухопътна граница на Русия с тези страни е около 1000 км (два пъти по-малко от тази с Украйна, но три пъти повече от тази с Грузия). Т.е. заплахата за „интересите на националната безопасност“ на Русия според разбирането на Миршаймер не е малка. Освен това минимум до 2008 г. Русия досто активно развиваше сътрудничеството си с НАТО чрез миротворчески операции.

Както отбелязва „Коммерсант“ Владимир Путин още през април 2008 г. реагира много по-остро на възможността Украйна да се присъедини към НАТО, отколкото Грузия. По информация на „Коммерсант“ „за Грузия руският президент говори напълно спокойно и между другото... Когато стана въпрос за Украйна обаче, Путин се запалил. Обръщайки се към Буш, той казал: „Нали разбираш, Джордж, че Украйна – това даже не е държава!“.

И накрая, остава неясно защо възможността за присъединяване на Украйна към НАТО толкова е изплашила Русия точно през февруари 2014 г. Преди присъединяването на Крим към Русия временното украинско правителство не предприе активни действия за присъединяване към НАТО. Още повече, че именно агресивните действия на Русия през последната половин година подтикна Украйна към ускоряване на интеграцията, а не обратното.

Това, че присъединяването на Крим се случи през март 2014 г., се обяснява по-добре с латернативна хипотеза. Както отбелязва Стивън Уолт в книгата „Революция и война“ (1996 г.), исторически войните много често следват революциите. Една от причините за това е, че след революция страната често се оказва временно отслабена, от което се възползват враговете й. Макар че още по-често старорежимните страни атакуват младите постреволюционни държави с цел да възпрепятстват прехвърлянето на революционните идеи на своя територия. В този случай страната-агресор, атакувайки постреволюционната страна, решава въпроса с вътрешна, а не с външна политика. Исторически подобни интервенции са се случвали по време на френската, руската и иранската революции. В книгата „Сблъсък на идеите в световната политика“ (2010 г.) Джон Оуен отбелязва, че след революциите често следват периоди на активна борба между конкуриращи се политически системи и идеологии за влияние в страната, където се е случила революцията. 

При това както показва Акос Лада от Харвардския университет, вероятността за въоръжен конфликт е по-голяма, ако две страни (старорежимна и постреволюционна) имат обща културна идентичност., но различни политически системи. Лидерите на страните с авторитарни системи в голяма степен са обезпокоени, ако смяната на политическия режим към по-либерален се случва в културно близка страна. Защо? Защото културно близката страна се явява по-ярък пример за подражание на населението на авторитарната страна. Да вземем за пример Северна и Южна Корея. За севернокорейците по-нагледен пример за подражание се явява културно близката Южна Корея, а не например далечните и културно чужди САЩ. Отлично осъзнавайки тази заплаха, севернокорейските власти максимално ограничиха контакта на своето население с южнокорейците. Още повече, че бяха положени максимални усилия (до военна ескалация), за да се сформира в очите на севернокорейците образа на Южна Корея като вражеска, а не братска страна.

Друг пример е влизането на Русия в Унгария през 1849 г. по времето на европейските либерални революции, свързано със страха на Николай I, че след Унгария революционните настроения ще преминат и в Полша (влизаща тогава в състава на Руската империя). Културната близост между двете страни прави демократичната революция в едната страна незабавен и ярък пример за подражание в съседната автокрация.

Събитията в Украйна по-ясно могат да бъдат поставени именно в тази хипотеза. Сходството между културните идентичности на украинците и руснаците е свързано с тяхната езикова, религиозна и етническа близост. Много руснаци имат роднини и познати в Украйна. Затова е по-логично да се предположи, че резките действия на руската власт през ноември 2013 г. и началото на февруари 2014 г. са предизвикани преди всичко от продемократичната революция в Украйна и заплахата от построяване на конкурентна демократична система съвсем близо до Русия в случай на успешна интеграция на Украйна с ЕС. Заплахата от присъединяването на Украйна към НАТО е вторична в този контекст. Влизайки в Украйна, Русия преди всичко решава своите вътрешно-, а не външнополитически проблеми.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

13.09 2014 в 08:24

Тъкмо статията да започне да ми харесва и хоп:продемократичната революция в Украйна. Тези ни взеха за идиоти! Прочие, докато имаше нещо като революция на Майдана, Русия си правеше олимпиадата. Проблема дойде от това, че превратаджиите взеха властта с насилие и решиха и с насилие да я упражняват. Янукович беше обещал да се оттегли и да бъдат насрочени избори, такава договорка имаше ЕС в лицето на няколко посланици. Нещата наистина се развиваха почти демократично. До момента, когато на Десен сектор това не им хареса и предизвикаха хаос, жертви и преврат, вместо избори. И тръгнаха срещу журналисти, депутати, руснаци и всякакви недоволни от това. ЕС си затвори очите под давлението на САЩ за всички безобразия и призна новото самоназначило се правителство. Ограничи се само със забележки и то с половин уста. Още няма никакво разследване нито за жертвите на Майдана, нито за следващите, които оказаха някаква съпротива. Такова точно правителство беше удобно на САЩ, защото те търсеха конфликт с Русия на територията на Украйна. И винаги, където се намесят, предизвикват граждански войни. Те си го знаят. Как иначе ще предизвикат Путин, който в последните години се прави на ни лук ял, ни лук мирисал, когато те си правят коалиции и пускат бомби, където си преценят?! Единствено агресия и жертви спрямо руското население някъде могат да принудят Русия да се размърда. Но засега не са успели особено. Последната подкрепя донякъде т.нар. сепаратисти, но нищо повече.

09.09 2014 в 10:03

От сто кладенеца вода, изглежда почти безупречно, но има някои доста слаби страни в този опус. Например, някой вижда ли Украина реално като член на ЕС или пък НАТО?! А ако някой ги вижда, дали пък е стъпвал в Украина, за да има някакъв поглед. Украина е на ниво средата на 90-те, корупцията е начин на живот и е повсеместна. Всичко което се произвежда там може да се продава само на постсъветското пространство. Т.е. икономиката е почти никаква и не отговаря на никакви правила и стандарти на ЕС. Влизането в ЕС на уловията на ЕС е сигурна смърт за държавата, която и без това не може да си плаща дори текущите сметки. За НАТО дори няма и какво да се говори. Няма пари, няма армия, няма и оръжие дори. А ще трябва ново което да се плати с нещо. Цялата операция на САЩ и ЕС беше безумна, като цел минимум беше да изгонят Черноморският флот от Крим и съответно от Черно море, уви. Путин ги изненада и изпревари, а сега гонете михаля. Само кудкудякат като оскубани кокошки в момента и се чудят как да изглеждат малко чисти след глупостта която сътвориха.

04.09 2014 в 09:56

Властта не е средство, тя е цел. Човек не установява диктатура с цел защита на революцията, той прави революция, за да се установи диктатура. Целта на преследването е преследването. Целта на мъчението е мъчение. Целта на властта е власт.”

***

Войната срежду чужда страна се случва само тогава, когато заможните класи смятат, че ще извлекат печалба от това.

***
Всяка военна пропаганда, всички крясъци, лъжи и омраза, неизменно произхождат от хора, които не воюват.

***
Когато започне или преди началото си всяка война, не бива представена като война, а като самозащита срещу убиец маниак.

04.09 2014 в 09:53

"продемократичната революция в Украйна и заплахата от построяване на конкурентна демократична система съвсем близо до Русия в случай на успешна интеграция на Украйна с ЕС"
Да "продемократична революция" - щеше да е прекалено нереално да нарече революцията Украйна "демократична" :D
Интересно, с колко ли се е нагушила за тази статия.

04.09 2014 в 00:17

ха, поспрете се ... кой кого бил освободил, пък кого заробил ...
в Колумбийския университет говорят едно, в Московския друго ... и на двете места има пропаганда, и на двете места има цензура. я питайте онази г-жа (даже нямам зор да й запомня името), чиято щерка в последния момент слезе от влака за Брюксел, заедно с Петър Курумбашев.
друго е важно - и то се повтаря циклично още от времето на Че Гевара. РЕВОЛЮЦИЯ НЕ МОЖЕШ ДА ИЗНЕСЕШ, АКО ТОЗИ, КОГОТО ЩЕ ОСВОБОЖДАВАШ ОТ ЗЛОТО НЕ Е ГОТОВ УМСТВЕНО ЗА ТОВА ! и оттам - стотици примери: колко струваше Куба дневно на едновремешния СССР ? какво стана с войната в Афганистан ... първо СССР, после САЩ ... после Ирак ... после Либия ... после Египет ... и т.н.
какви революции, какви демокрации когато няма грамотност, няма мозък. има феодализъм и дотам !
оттам обаче започват интересите :)
тъй чееее Русия и САЩ - изобщо да не ги мислим, нито обвеняваме. някъде там, на опашката сме и ние - в груповия сценарий, озаглавен "българската неграмотност - жизнено важна за кукловодите-демократи".
колко по-големи интереси може да има Русия към България, отколкото обратното ? всичко беше докато утопистите управляващи от правителството на Ф.Д. доброволно се изтеглихо от руския необятен пазар. пазар, единствено способен да погълне за една седмица всичкия некачествен боклук, произведен от Родната псевдо-индустрия по онова време за цяла година. оттам нататък оставаха само доматите, лекарствата и Черноморието. нооооо ... свърши вече, тоя сън няма да се повтори ... този същия необятен пазар видя, че на света има и качествени стоки, за които си струва да се плаща малко повече.

03.09 2014 в 23:03

По-голяма глупост от тази, от доста време не бях чел.
Руснаците поне са нясно с това, каво представлява т.н. "Западна Демокрация". Тази псевдодемокрация направи от нашата държава кенефа на ЕС, където слугуваме за жълти стотинки и купуваме примерно ток произведен в БГ от разни чужди капиталисти в собствената ни държава в пъти над реалната цена. От т.н. "Демократични избори" зависи толкова, колкото от мен зависи, кой е шефа на топлофикация или коя фирма ще спечели "Обществена поръчка". Дори и в България хората не са все още толкова затъпяли,че да им се пробутват подобни жалки, платени и крайно нескопосани статийки и да вярват на подобни глупости. Явно автора на това писание е поредния псевдоинтелектуалец, взимащ 50 стотинки за статия.

03.09 2014 в 17:39

Чесъне, през кура ми е какво мислиш за мене.
Не опитвам да се харесам на никого.

03.09 2014 в 16:24

войните започват когато някой диктатор смачка народа си и стане достатъчно силен,а останалите народи не искат да помогнат

03.09 2014 в 16:21

F1, имах те за по-глупав.

03.09 2014 в 16:02

Войните почват когато хората превърнати от пропагандата в безмисловни идиоти загърбят всякакво критично мислене и започнат да виждат нещата черно - бяло. Путин и Русия - лоши, САЩ и Обама - добри, ИДИЛ в Сирия - добри, ИДИЛ в Ирак - лоши.
Безмисловните идиоти стават все повече и все по-кресливи.
Лошо.
Армагедонът иде.