Из мрачните коридори на Щази

Щази е най-голямата организация в Източна Германия, занимаваща се с дейности по разузнаването и сигурността. Централата на тайната полиция се помещава в Източен Берлин, като най-голямата мрежа от комплекси се намира в квартал Лихтенберг. В началото на годината се навършиха 20 години от отварянето на досиетата на страховитото формирование. Около 1,6 млн. снимки, диапозитиви и негативи изпълват километричните мрачни рафтове на архива. 15 хил. чувала с шпионски документи и стотици папки с досиета разкриват дълбоко пазените архиви на тайната полиция на Източна Германия, известна като Щази, съхраняваща документи, описващи съдбата на повече от 6 млн. души - животът и историята на над една трета от населението на ГДР, преди падането на правителството и Обединението със Западна Германия на 3 октомври 1990 г. На 2 януари 1992 г. в съответствие с новия закон за архива на Щази в Берлин, приет от германското правителство, архивът на тайната организация е разсекретен официално, ставайки достояние за широката общественост. Особено любопитни са източногерманците, които искат да видят своите досиета. Разсекретяването цели и друго - проверка на миналото на държавни служители, работили в държавната администрация, за да се определи тяхното участие в режима.   Мрачните дебри на тайната полиция   Един от първите, които посещават хранилището на архивите, в деня, в който те са отворени е писателят и поет Лутц Ратенов, който изпълнява длъжността и на държавен комисар, отговарящ за документите в Щази за Саксония. Неговата критика към Източногерманската държава го превръща в мишена на шпиониране от страна на Щази. През 1976 г. Ратенов е арестуван за отправяне на критика към режима, а през следващата година, само 3 месеца преди да положи своите финални изпити по немски език и история, той бива изключен от университета в Йена. "С нетърпение очаквах 2 януари 1992 г. - мигът, в който истината ще придобие публичност", спомня си Ратенов. От този ден нататък, 59-годишният Ратенов казва, че почувствал голямо облекчение. "Ако този ден не бе дошъл, много животи на бивши дисиденти щяха да бъдат разрушени, защото бяха разкрити слуховете и доносите, чиято цел бе сриване на тяхната репутация", казва Ратенов, един от почти трите милиона граждани, в това число много журналисти, които посещават хранилището на архива, след като той бива творен за широката публика.   Систематичното унищожаване   Улрике Попе, активистка за граждански права, е друг бивш гражднин на Източна Германия, който отива в деня на откриването, за да види досиетата. Тя си спомня силното изумление от огромната необятност на архива. "Когато отидох там, пред мен сложиха 40 папки с детайлни доклади с описания на шпионирането ми и сриване на моята репутация", казва Попе, която днес отговаря за провинция Бранденбург като комисар по преодоляването последиците от комунистическата диктатура. Изненадите за германката продължават. "Имаше много повече информатори, отколкото предполагах, а честотата на наблюдение и стотиците доноси ме изумиха", казва тя. Попе научава, че от другата страна на улицата, където се намира нейният дом, е инсталирана видеокамера, която записва всеки, който влиза в нейната къща. Сред папките с документи тя намира и секретни планове на Щази, описващи нейното професионално унищожение. "За първи път видях как те систематично са дискредитирали и сривали репутациите на хора, организирайки професионални провали и прониквайки с взлом по къщите."   Сълзи и смях   Реакциите, които предизвикват секретните архиви са различни. Лутц Ратенов ясно си спомня за палитрата от различни реакции при отварянето на архива. "На масата пред мен седеше Вера Ленгсфелд, отявлен противник на комунистическия режим, днес водещ политик от управляващата Християн-демократическа партия на канцлера Меркел. Тя плачеше, а сълзите й се стичаха по масата. Току-що бе научила, че съпругът й е бил информатор срещу нея", спомня си Ратенов. Междувременно от друга маса Ратенов чува смях. Хора, които четат досиета се смеят на лошата граматика и бедния речник на информаторите на Щази. Ратенов се изненадва от чувството на симпатия към своите шпиони: "Забелязах, че много от нещата, които са знаели за мен, не са били докладвани на Щази, тъй като по някакъв начин доносниците са изпитвали угризения. Докато четох, аз всъщност им простих."   Изненадваща лоялност   Ратенов разбира, че неговите близки и приятели не са били информатори. "Това само по себе си е доста положително", казва той. " Възприех тези досиета повече като доказателство, затова че те не са ме предали, въпреки подозренията ми към повечето от тях.", допълва той. Преживяванията на Улрике Попе са сходни. "В последните месеци получавах различни информации затова кои от моите приятели са били информатори на Щази. Въпреки това тези, които са устояли на натиска на Щази и са казали "не", бяха повече." Попе казва, че досегът с досиетата не я е направил по-подозрителна отпреди. "Ние винаги бяхме подозрителни към ГДР като цяло. Знаех как умело са били вербувани тези информатори", казва тя. "Сега съм по-доверчива, тъй като знам, че настъпи краят на това време."   Не може да бъде подминато лесно   Според Ратенов са необходими още 20 години за обработката на тази обемна история на Щази. "Досиетата трябва да останат отворени, за да може хората да се запознаят по-отблизо с главата от немската история, отнасяща се за ГДР", казва той. "Това не е петно,което да се избърше", заявява Ратенов, който прогнозира, че до 2035-36 да завърши процесът за Германия за пълното му позициониране. "За да разбереш мотивите на системата на ГДР трябва да се запознаеш отблизо с досиетата", допълва той. В провинция Саксония, Ратенов провежда образователни програми за ученици и тийнейджъри, така че "злата страна на системата" да не потъне в забвение. Попе също върши доста работа в провинция Бранденбург. "Мнозинството от хората в Бранденбург все още се интересуват от история", казва тя. "Повечето от тях също са против бившите служители на Щази, работещи в държавната служба." Попе разказва, че училищата в Бранденбург продължават да проявяват интерес към материалите на Щази, които могат да се преподават на ученици. Равносметката на една жена, чиито живот бива белязан от сянката на тайната полиция на Източна Германия се заключва в едно изречение: "Никога не ще бъде достигната отправната точка в историята, в която ни ще можем да кажем, че се примирихме с това."   Щази (Stasi от Staatssicherheit - "държавна сигурност") е създадена на 8 февруари 1950 г., след на решение на Министерския съвет. Неин пръв началник става Вилхелм Цайсер, а негов заместник е Ерих Милке. През 1957 г. Милке заема мястото на Цайсер, а Маркус Волф оглавява отдел "Чуждестранно разузнаване" (Hauptverwaltung Aufklärung). Щази следва модела на съветския НКВД, а КГБ гледа на него като на изключително предан и ефективен партньор сред разузнавателните служби на страните от Варшавския договор. Тайната полиция на Източна Германия оказва силно влияние върху почти всеки аспект от живота в ГДР. До средата на 80-те години функционира мрежа от цивилни доносници, като в Западна Германия (ФРГ) положението е същото. До рухването на Източна Германия през 1989 г. Щази има повече от 90 хил. редовни служители и 300 хил. доносници. Това означава, че на всеки 50 души в ГДР един сътрудничи на Щази. Без съмнение маркер за дълбокото проникване на службата в живота на обществото. Щази следи източногерманските граждани за политически неправилно поведение, по което си прилича с дейностите, развивани преди от Гестапо (Geheime Staatspolizei - „тайна държавна полиция“). По време на "Нежната революция" от 1989 г. в бюрата на Щази нахлуват разгневени граждани, но преди това голямо количество компрометиращ материал грижливо е унищожен от офицерите на тайната организация. След обединението на Германия на 3 октомври 1990 г.става ясно, че Щази тайно е подпомагала редица леви терористични групировки като например фракцията "Червена армия", като важен фактор за разпадането на тези групировки е загубата на подкрепата на тайната източногерманска полиция.   От материали на Deutsche Welle