Началото на всяка нова година е изпълнено с очаквания: за по-добър живот и за отделните малки неща, които всеки един си пожелава освен обичайните здраве, любов и късмет. Този януарски оптимизъм принципно се задържа, колкото ланския сняг напоследък, особено що се касае до политическия живот в България. Че има очаквания за промяна, оставка и реформа е повече от очевидно за почти 2/3 от българските граждани, според данните на която и да е социологическа агенция. Управниците обаче продължават да се правят, че такова нещо не съществува в тяхната самодостатъчна реалност и ще я карат постарому. 

Лошото е, че това „постарому“ вече не се отнася само за порочните практики на първата Тройна коалиция, а отиде още по-далеч, в тоталитарното комунистическо минало на БСП. Това, че в партията на Станишев страдат за господстващата роля на организацията си в държавата отпреди 10-ти ноември отдавна не е новина. Това, че „заразиха“ в различна степен с този тоталитарен вирус всички български партии дошли на власт също не е тайна. Самозабравянето на БСП обаче започва да минава всякакви граници в преследване на отминалата им доминираща позиция.
“Никога повече ГЕРБ няма да печели избори. Никога повече Цветанов няма да бъде вътрешен министър, никога повече Борисов няма да бъде премиер… Избори не се печелят с изборни правила, печелят се с доверието на хората. Никога повече няма да ги получите, защото излъгахте хората", заяви вчера от парламентарната трибуна заместник-председателя на Народното събрание от БСП Мая Манолова. То бива реваншизъм, то бива злопаметност, то бива популизъм и демагогия, но все пак е здравословно да има някакви граници! Особено в реториката на партия, която претендира да е водещата демократична политическа сила в страната след последните избори, а и в Европа, давайки председателя си за шеф на Партията на европейските социалисти.
Да, ама не! Г-жа Манолова, с лека ръка и с огромен патос, увлечена в затриването на политическата си конкуренция в парламента премина и последната граница на демократичната фасада, заложена от нейната партия преди почти четвърт век – дискредитира окончателно института на изборите и техните резултати. Никой в България не се заблуждава, че изборите са тези, които наистина определят статуквото в парламента и на тяхна база се конструират правителства. Никоя партия обаче (с изключения на редки „проблясъци“ от ранния период на Атака, когато Волен Сидеров „опипваше“ докъде може да стигне в левия екстремизъм), не си позволи да отрече изборите като механизъм за представителство. Факт е, че вместо това цинично и подмолно се разработиха заобиколни манипулационни механизми и инструменти, с които резултатите да бъдат манипулирани, но по същество, на декларативно ниво, вотът беше неприкосновен и израз на волята на върховния суверен – българския гражданин. Изтърваните думи на г-жа Манолова по адрес на ГЕРБ разбиха и тази последна илюзия.
Нямам за цел да защитя г-н Борисов или оглавяваната от него партия – той си има достатъчно хора, средства и канали за това. Не смятам и да анализирам обема, съдържанието и качеството на идеологемата „доверие на хората“. Целта ми е да вдигна на бойна нога всички, които смятаме, че демокрацията няма алтернатива в България, като политическа формула на управление. Експлицитното афиширане на политическата кончина на опонент с нормативен акт е ни повече, ни по-малко политически терор. Отвъд всякакви норми, правила, идеи и порядки на демокрацията е да остракира различните, несъгласните, „чуждите“ и „другите“ със закон. Напротив, чрез Обществения договор, Конституцията в модерните демократични държави, се дават всевъзможни гаранции за правата на инакомислещите.
В свиващия се балон на реалността, която си е изградила БСП обаче подобни принципи и правила не само не се спазват, ами май са и непознати. Безспорен факт е, че в десетилетията след розовата революция в БКП, правилата по които се правят избори бяха договорени между партиите, а не между гражданите на Републиката. От тук и прогресиращото недоверие към резултатите, които те произвеждаха. Затова и днес повечето българи не вярват на партиите. Не защото не искат, а защото настоящите политически актьори превърнаха политиката в позорище на което демокрацията служи само за параван.
И тук логичният въпрос е, как да се изгради и утвърди тази така нужна връзка между граждани и политическите представители? С нов избирателен кодекс бе неочаквано и случайно, но правилно налучкания отговор. С предоставянето на гражданите на реален и пълен контрол върху процеса на избор на народни представители, които да съставят законодателната, а и да излъчат в последствие изпълнителната власт. С нова уредба, която да легитимира партиите и демокрацията като безалтернативни. Уви, прозрението се оказа мигновено изопачено и от предишната триглава ламя НДСВ/ДПС/БСП, и в последствие от ГЕРБ и по настояще от новото триъгълно задкулисие. Разбирането им за политика няма нищо общо с демокрация, представително управление, отговорност, прозрачност, правила и честна конкуренция на изборното поле.
Спомнете си как БСП вещаеше, че като въведе мажоритарния вот на изборите през 2009 година ще възвърне доверието на избиратели, защото те ще гласуват за личности, ergo, за хора, на които имат доверие, а не за безскрупулните партии. Ударът насочен тогава срещу липсващите регионални структури на ГЕРБ изигра брутална шега на столетницата и тя не само загуби изборите, но и не успя да вземе дори един мажоритарен депутат. В последствие, ГЕРБ на свой ред така изремонтира законите, че произведе Избирателен кодекс. Едно по смисъла си похвално начинание, стига да не беше стъкмено, за да гарантира поредното сливане между партия и държавната структура на всички нива, но този път специално на ГЕРБ.
В тази партизанска борба за власт на всяка цена, поредния ремонт на избирателното законодателство доведе до нов фарс. Заместник-председателят на Народното събрание гордо протръби, че никога една партия повече няма да спечели избори, защото е приет на първо четене нов Избирателен кодекс. А после с гордо вдигната глава демонстрира приповдигнато настроение и вяра в успеха на предстоящите избори за Европейски парламент. Колко самозабравил се трябва да си, за да обявиш на всеослушание, че отиваш на избори по твоите си правила и никой друг да не си мисли, че ще може да вземе не някакъв, а забележете, никакъв резултат, защото ти гордо си променил правилата! Помните ли с какъв резултат печелеше изборите БКП - с 99,9 %!
Самото съществуване на демокрацията е обусловено от наличието на възможността от избори. Избори с ясни, общовалидни правила за участие, гарантиращи равнопоставена конкуренция за гласовете на гражданите. Когато само една част от обществото решава да създаде правила, които да обслужват преимуществено неговия интерес не може да става и дума вече за демокрация. Безусловното нормативно гарантиране на правото на несъгласие и опозиция е истинския качествен белег демокрацията. Отказа от този фундаментален принцип води не само до нейното компрометиране, но и до израждането й в различни други политически режими, познати и явно напоследък страстно желани от родните социалисти – тоталитаризъм и авторитаризъм, наричани гальовно „диктатура на пролетариата“ и социална справедливост.
Ако БСП толкова уверено твърди, че иска да промени нещо към по-добро в родната политика нека бъде наистина отговорна политическа сила и приложи една от любимите си хватки – да организира референдум за новия Избирателен кодекс. Само така, ние всички граждани на Републиката ще можем да се запознаем с проекта и да чуем какво мислят всички политици, а и да имаме възможност самите ние да вземем участие при желание в дебата. Без санкцията на всеки един гражданин това ще бъде поредния „частен закон“, насочен не към съграждане и поощрение, а към разрушаване и санкция. А термина „правила“ ще остане куха дума, ако наистина не сключим договор, че ще ги спазваме без изключение и без значение дали печелим или губим.

Още по темата

11/01/2014

Анализи и Коментари

Защо ни трябват мажоритарни избори

03/01/2014

Анализи

Новият изборен кодекс - струваше ли си чакането?