Новият изборен кодекс - струваше ли си чакането?

Само три години след влизането в сила на действащия Изборен кодекс, който за това време е бил изменян и допълван четири пъти, управляващото мнозинство реши да го зачеркне изцяло и да измисли нещо ново, започвайки от белия лист.

Проектът за изборен закон, който мина през всевъзможни метаморфози и случайно или не беше бавен няколко месеца, най-сетне е готов и дори предпразнично беше внесен в деловодството на Народното събрание, подписан от цели 47 души, които се предполага, че застават с името си зад идеите и принципите, въплътени в него.

Законопроектът, макар и с 50% по-голям като обем, в много голяма степен преповтаря действащия закон и в това няма почти нищо изненадващо. В крайна сметка изборният закон е достатъчно добър и не отстъпва от нивото на изборното законодателство в останалите европейски страни. Разбира се, това би могло да постави съвсем логично въпроса кое в такъв случай наложи проектът да се прави from scratch, а не евентуалните недостатъци на закона да бъдат отстранени чрез конвенционалната законодателна практика? Но не на това бих желал да обърна внимание, тъй като е тема на друг, макар и не маловажен разговор.

На първи прочит забелязах неща, които на някого могат да му се сторят прекалено дребни, откъслечни детайли, но са ясен показател за т.нар. дух на законопроекта, неговата обусловеност и в крайна сметка - за механизма, по който вносителите са решили да преследват някакви дори на пръв поглед общественополезни цели. Дали създават един справедлив закон, който да осигурява реализирането на водещите международни стандарти за провеждане на свободни, честни и демократични избори, като обезпечи в достатъчна степен невъзможността за натиск и политическа корупция. Дали нашият случай е такъв? Разбира се… но аз мисля, че не.

1. РАЗПРАВА С ПОЛИТИЧЕСКИЯ ОПОНЕНТ ИЗВЪН ПОЛЕТО НА ИЗБОРНАТА НАДПРЕВАРА е напълно възможна хипотеза, уредена в предлагания законопроект. Съществуващата неприкосновеност на регистрираните кандидати, изразяваща се в невъзможността да бъдат задържани или привличани като обвиняеми за срока между датата на регистрация и обявяването на изборните резултати бива изоставена като разбиране и като гаранция за свободно осъществяване на активното и пасивното избирателно право. Предвиден е един твърде любопитен механизъм, чрез който на Централната избирателна комисия се дава право да извърши преценка дали да уважи искането на Главния прокурор за образуване на наказателно производство срещу регистриран кандидат. Очевиден е опитът да бъде търсена някаква аналогия с правомощието на Народното събрание, чрез свое решение да снеме конституционно установения имунитет на народен представител, за да може да бъде той наказателно преследван, но зад този опит се крие или едно дебело неразбиране на проблема, или нещо още по-лошо – съзнателно търсена последица.

Вярно е, че непосредствено след провеждането на последните парламентарни избори обществото стана свидетел на една груба и безпрецедентна злоупотреба с положението на народен представител на един лидер на парламентарно представена политическа партия, като по този начин под въпрос беше поставен изобщо смисълът от съществуването на такава привилегия като имунитета например, но дори с риска изложението да стане малко скучно, е редно да направим ясно разграничение между имунитета на народния представител и неприкосновеността на регистрирания кандидат.

Конституцията предвижда за народните представители едно правно привилегировано положение спрямо останалите граждани, относно наказателната отговорност и личната неприкосновеност. За да могат те да изпълняват своите високоотговорни задължения, за тях е предвидена една особена съвкупност от права, която ги поставя под един особен статут и им обезпечава по-голяма свобода и самостоятелност, сигурност и независимост спрямо органите на изпълнителната и съдебната власт. Тази съвкупност от права е именно парламентарният имунитет, който се изразява в наказателната неотговорност и наказателната неприкосновеност. Наказателната неотговорност представлява забрана за търсене на наказателна отговорност от народните представители за изказаните от тях мнения и за начина по който гласуват. Тя се отнася за действията им като народни представители, само при изпълнението на функции като такива и не е ограничена по време и място. Наказателната неприкосновеност пък е една процесуална забрана за задържане и образуване на наказателно производство срещу народните представители, която важи за всички престъпни деяния, без значение дали те са извършени от лицето в качеството му на народен представител или не.  Само наказателната неприкосновеност е възможно да бъде преодоляна и то единствено чрез нарочно решение на Народното събрание по мотивирано искане на Главния прокурор.

Същественият момент тук е кой и в качеството си на какъв прави преценката дали да бъде снета наказателната неприкосновеност на народен представител, съответно регистриран кандидат. Народното събрание е най-висшият колективен орган на държавна власт с обща компетентност и членовете му, в това си качество, са напълно независими от изпълнителната или съдебната власт. Единствената преценка, която е необходимо да се направи при взимането на подобно решение е съществуват ли достатъчно основания за да се предположи, че лицето е извършило престъпление от общ характер. Решението влиза в сила незабавно и контрол за законосъобразност (не по отношение на преценката) може да бъде осъществен от Конституционния съд, който (както би следвало да е известно) не е орган на съдебната власт.

Централната избирателна комисия, според съвсем новия ѝ облик, предвиден в проекта за Изборен кодекс е най-обикновен колективен административен орган със специална и в този смисъл ограничена компетентност, който няма никакви допирни точки с наказателното правораздаване. Нещо повече, тук не можем да говорим за същата по характер независимост, с която разполагат народните представители. Процедурата, по която следва да бъде взето такова решение е безкрайно неясна и оставена в ръцете на комисията, а законосъобразността му (отново не правилността на преценката) може да бъде разгледана от върховен, но редовен съд, при това административен. 

Ясно се вижда, че понякога приблизително еднакви от външна страна неща могат да се окажат безкрайно различни в детайлите. Също толкова различни биха могли да бъдат и последиците, ако се допусне само формалното съществуване на неприкосновеността на регистрираните кандидати. Защо обаче в крайна сметка тя е толкова важна?

Предизборната кампания е строго определен във времеви граници срок, който не може да бъде удължаван по никакъв начин и единствено в който регистрираните кандидати могат да подготвят своето участие в изборите, както и да проведат своите агитационни мероприятия. Ако в този период бъде допусната каквато и да е възможност за наказателно преследване на регистрираните кандидати, това може да накърни по непоправим начин техните права, да осуети напълно участието им в изборите (при прилагане на някои мерки за неотклонение), да дискредитира пред избирателите както самия кандидат, така и политическата партия, която той представлява. Ще бъде без значение дали повдигнатото обвинение е основателно или не, то може никога да не стигне до съд или да бъде отхвърлено, но това няма да промени изборните резултати и няма да възстанови вота на избирателите, такъв, какъвто би бил той в действителност. С оглед съвсем вероятната възможност от възникване на подобна хипотеза при формирането на законодателния орган, законодателят винаги досега е взимал мерки за да не се допусне външни за избирателния процес фактори и обстоятелства да влияят върху свободното упражняване на избирателното право и като последица да доведат до промяна в изборните резултати.

Дали ще е възможно по сигнал на буден гражданин да бъдат решавани политически битки? Дали сме ставали свидетели на нещо безкрайно подобно съвсем наскоро? Да очакваме ли déjà vu?

2. ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ – МОЖЕ, НО ПРЕЗ ЗАДНАТА ВРАТА. Друг съществен момент, който не може да не направи впечатление е пълното и без капка дебат (разбира се, на този етап) преуреждане на процедурата по провеждане на избори за Велико народно събрание. Вярно е, че действащият Закон за избиране на Велико народно събрание е безкрайно остарял и в този смисъл не съвсем удачен за прилагане при възникнала необходимост, но с инкорпорирането на правилата за неговия избор в общия закон, съвсем елегантно и разбира се, съзнателно е пропуснат един твърде съществен момент – неговото по-особено структуриране.

Законът за избиране на Велико народно събрание предвижда половината от неговите членове да бъдат избирани на пропорционален принцип, а останалите по мажоритарен. Интересно е, че този закон е приет непосредствено преди провеждането на избори за VII-мо ВНС, т.е. може да се приеме, че това е била волята на законодателя, изразена в момент, в който непосредствено се очаква да бъде формирана ултимативната форма на представителна власт. Малко по-късно, самото ВНС приема Закон за избиране на народни представители, общински съветници и кметове, в който е посочено, че изборите за народни представители в обикновено Народно събрание се извършват по пропорционалната система. Очевидно е, че разликите не са допуснати случайно, а всичко това има своя дълбок смисъл, а именно постигането на възможно най-голяма представителност и легитимност едновременно.

Провеждането на избори за ВНС единствено по пропорционалната система в огромна степен ги обезсмисля, защото на практика ще представлява избор на поредния парламент, просто в разширен състав, а не такъв е замисълът за конституирането на този орган. С оглед характера на въпросите, които трябва да разгледа, ВНС трябва да бъде формирано чрез излъчването на представители, на които обществото гласува възможно най-голямо доверие. Точно затова по равно са предвидени по 200 души, които да бъдат избирани по различните системи, за да бъдат максимално избегнати недостатъците на всяка една от тях. Избирателят гласува два пъти – един път за партийна листа и един път за мажоритарен кандидат от съответния избирателен район.

Смисълът на нуждата от подобна, различна от общата система, която да формира този извънреден най-висш орган на власт, чиято единствена функция е непосредствено да верифицира общественото отношение към вече взети с прилично мнозинство политически решения, е именно тяхната устойчивост, осъзната необходимост и приемливост сред обществото, като бъде избегната възможността такива съществени промени, да бъдат реализирани в условията на крехки управляващи мнозинства и нестабилни коалиции.

3. МАШИННО ГЛАСУВАНЕ – ГРЕШЕН ОТГОВОР НА ПРАВИЛЕН ВЪПРОС. Отново българското общество ще бъде поле за политически експерименти. Не че не се свикнали с това, но понякога идва в повече. В текста на новия законопроект се предвижда освен с хартиени бюлетини да може да се гласува и машинно, като за целта се ползват едни специални устройства, които на пръв поглед са твърде лесни за употреба, но в крайна сметка използването им позатрудни дори шефа на комисията, изработваща Изборния кодекс.

Има една приказка, че умният се учи от грешките си, а мъдрият от грешките на другите. Като се огледам, ми е трудно да преценя дали изобщо се вписваме в някоя от двете категории, защото нито можем да си вадим поуки от собствени несгоди, нито съумяваме да се предпазим от такива наблюдавайки отстрани. Машинното гласуване беше модерно в някои от развитите страни, но преди 15 години и за това време дори те успяха да преценят, че тая работа не струва.

В САЩ, след твърде много експерименти с най-различни системи за електронно гласуване, учени и специалисти признават, че не са постигнали почти никакъв напредък, недоверието сред обществото е голямо, тъй като липсват гаранции за опазване на тайната на вота, адекватна защита за предпазване от външна намеса и манипулации върху самите устройства преди приключване на изборния ден. Често липсват и възможности за повторно преброяване, контрол, а за сметка на това са установявани редица случаи на неотчитане на гласове, както и отчитане на гласове в полза на друг кандидат.

В Германия през 2009-та година Конституционният съд забрани този тип гласуване като го определи като нарушение на принципа на публичност, а възможностите за установяване на грешки в софтуера или умишлена изборна измама прие за трудно установими. Нещо повече, липсата на възможност гласоподавателите лично да се уверят, че техните гласове са получени и преброени без промени, както и да могат да бъдат повторно преброени без за това да се изискват някакви особени познания създава оправдано недоверие в законността на изборите, което не може да бъде компенсирано от официална институция, дори и гарантираща всеобхватни и разнообразни технически и организационни мерки за сигурност.

В България, в средата на 2011г. родният Конституционен съд също изрази резерви към тогава предложената идея за електронна модернизация на изборния процес, като се усъмни в гаранцията за тайната на вота и изрази основателни опасения не само относно рискове при преноса и съхраняването на данни, но и за липсата на гаранция за доброволността и автентичността на волеизявлението на гласуващия. Съвсем основателно е направена и забележката, че експерименти в изборния процес е недопустимо да се правят, а е необходима стриктна и прецизно синхронизирана правна уредба, чрез която адекватно на конституционните принципи да се реализират избирателните права на гражданите.

Не намирам за необходимо подробно да се спирам на конкретните причини и в други държави да са се отказали от използването на такъв тип гласуване като Ирландия, Холандия и др. Всеки проявяващ интерес към темата би могъл сам да се запознае с такива детайли. По-скоро ми е странно с каква надежда законодателят очаква въвеждането на паралелно машинно гласуване, ако не да премахне изцяло, то поне съществено да намали възможността за манипулация на изборния процес. Ключът е в думичката паралелно. Ако в текста на закона не са внимателно проучени и отстранени пропуските, съзнателно допуснати или не, даващи възможност за злоупотреби при гласуването с хартиени бюлетини, то такива ще продължават да се извършват... паралелно и новата технология ще остави ги остави незасегнати. С думи прости, който е мамил с хартиени бюлетини, пак ще мами с хартиени бюлетини и изобщо няма да се интересува от скъпо струващите и сложни за разбиране електронни устройва. За сметка на това обаче, със сигурност ще се появи нова класа брокери – на електронни гласове, които в зависимост от гъвкавостта и нивото в йерархията си може да се окаже, че разполагат с възможности да осигуряват повече гласове и на по-ниски цени, а с оглед обещанията за по-висока сигурност - при още по-трудни за доказване схеми. Нека не забравяме… в България сме и с всяко нововъведение първо се злоупотребява.

Цялата тая работа ми се струва и малко обидна. Не знам колко точно хора си дават сметка, че при провеждане на едни избори, заетите в тях и носещи различен вид отговорност, включително и наказателна са около 100 000 души. Всички те са избрани от различните политически партии и разпределени в различни по вид и йерархия избирателни комисии, не само за да проведат чисто технически изборния процес, но и за да следят за неговата законност, защитавайки по този начин интересите на техните кандидати. В един момент се оказва, че същите тези политически партии нямат доверие в лоялността на хората, които самите те са посочили. Парадоксално е, но всеки опит за ограничаване на човешка намеса и замяната ѝ с някаква друга система изхожда от презумпцията за недоверие в собствения си състав и страха, че „нашите хора“ мотивирани по един или друг начин биха могли да не си свършат работата. Съжалявам, но въпреки че го разбирам, отказвам да го приема като адекватен аргумент и е очевидно, че решението на един проблем се търси на едно съвсем друго място. Още повече, че напълно неразбираемо за мен една доста странна тенденция се запазва…

4. ИЗБОРИТЕ ЩЕ ПРОДЪЛЖАТ ДА СЕ ПРОВЕЖДАТ ОТ НЕГРАМОТНИ ХОРА. Въпреки че за членове на Централната избирателна комисия са предвидени достатъчно обективни изисквания, гарантиращи поне теоретичната възможност за професионализъм в работата, доста по-различно стоят нещата при районните, общинските и секционните избирателни комисии.

За първите две критерият е висше образование и владеене на български език, който обаче далеч не е задължителен за член на ЦИК, но да приемем, че това е дребен пропуск, който своевременно ще бъде отстранен. Поставя се въпросът дали висшето образование е достатъчно, за да приемем, че една регионална или общинска избирателна комисия би могла да приложи правилно един толкова обемен и сложен закон, какъвто е изборният. Вярно, съществува препоръка членовете им да са юристи, но това непосредствено поставя друг въпрос –  просто препоръка ли е законосъобразната работа на тези органи? Без да омаловажавам хората с определено висше образование, но работата в тези органи изисква да се правят преценки, за които са необходими знания в доста конкретна насока и съвсем нормално биха затруднили тяхната обективност, ако отсъства съответна професионална подготовка. Може би е редно да се търси някакво решение в тази насока, но след като тенденцията е да създаваме професионална изборна администрация, то нека наистина бъде професионална.

Доста по-различно обаче стоят нещата в секционните избирателни комисии, на чиято непосредствена отговорност практически тежи целия изборен процес. Там са бюлетините, там са избирателните списъци, документите за самоличност, „тъмните стаички“, там са избирателните кутии. Още по-важно, там е и избирателят и в този смисъл проблемите, които биха могли да възникнат са на практика безкрайни. В същото време, тези проблеми ще бъдат решавани от хора, за които не е нужно да имат каквото и да е било образование. Следователно не е необходимо дори да могат да четат. Зашеметяващо, нали?

В сега действащия изборен закон няма никакви установени изисквания за членовете на секционните избирателни комисии, но макар и спорен, чисто субективен и целесъобразен подбор можеше да се осъществява от съответната РИК или ОИК, която ги назначава, по документите, които се представят пред тях и съдържаните в тях данни за образование и специалност на предложените за членове граждани. Това се променя с въвеждането на недвусмислен критерий - лица, които имат право да гласуват и владеят български език. По този начин всякаква възможност за опит за проява на здрав разум е решително предотвратена.

Дали и как такива хора се справят с изискванията на изборния процес, по какъв начин водят и ще водят все по-сложната документация, как ще работят с новите технологии… не се наемам да гадая, но е доста страшно човек да си помисли, че е възможно една машинка, на която могат да се натискат 3 бутона са е по-умна от тоя, който е сложен да следи нейната работа. С тъга се сещам се за онзи виц, в който изпратили в космоса български космонавт и му казали само да храни кучето, то си знае как да пилотира. Разбира се, в по-голямата част от секциите, особено в по-големите градове такъв проблем не съществува, защото винаги се осигуряват хора със сравнително адекватни възможности, но в малките населени места проблемът е изключително остър. Виждал съм из основи сгрешен протокол на 7 членна секционна комисия, при положение, че в изборния ден участие са взели само 4-ма граждани. Виждал съм председател на секционна избирателна комисия, който не може да си прочете името, за да се подпише под него. Да, проблемът е точно толкова сериозен и ако не се намери някакво сполучливо решение, възможностите за влияние и външен контрол на членове или дори на цели секционни комисии ще останат незасегнати, а би било доста плашещо, ако предположим, че интересът от тяхното съществуване е съзнателен.

5. ОСПОРВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗБОРИТЕ – ПРИТЕСНИТЕЛНА ИЗНЕРВЕНОСТ. Известно е, че спорове за законност на избори с национално значение се разглеждат от Конституционния съд, който се произнася с окончателно решение, разбира се, освен в случаите в които не успее да се произнесе изобщо. В проекта за нов изборен закон обаче се предвижда една особеност – Конституционният съд бива ангажиран с едномесечен срок в който трябва да излезе със своето решение. За тази цел, пък и за да изглежда по-истинско, чрез преходните и заключителни разпоредби на Изборния кодекс се изменя и Закона за конституционния съд, в който това е единствената хипотеза, в която произнасянето трябва да бъде осъществено в някакъв предварително установен срок.

Дали подобно действие не противоречи на Конституцията е интересен и съвсем адекватен въпрос. Но по-интересният, макар и по-маловажен е въпросът „Защо“. Кому е нужно едно бързо решение по такъв сложен проблем, чието обективно и всестранно разглеждане често се предпоставя от извършването на още по-сложни съдебни експертизи, които често имат за предмет установяването на комплексни поредици от действия, извършени и извън територията на страната? Кое ще бъде по-ценно в така постановеният акт -  разкритата истина за фактите или неговата прибързана навременност? Какво в крайна сметка търсим - справедливост или нечий спокоен сън? Кой има полза от такова бързане? Все въпроси, над които човек може, а и трябва да се замисли.

До тук моментите на които се спрях в това вече ставащо досадно като обем изложение станаха пет. Дали това са единствените пет, дали това са най-важните пет – бъдете сигурни – не са. И все пак има причина да се спра точно на тях и тя е че в близките дни и седмици ще се развихри буря от дебати във връзка с новия проектозакон, в които обаче тези моменти най-вероятно ще липсват или пък няма да бъдат разгледани в своята взаимна връзка.

Възможност за безпрецедентна разправа с политическия опонент, въвеждане на система за гласуване с противоречива ефективност, която по никакъв начин не решава съществуващите проблеми, а създава едно ново ниво възможности за злоупотреба, приложена от хора без способност да обезпечат законосъобразност на процеса и възможност за оспорване, при което се търси нещо доста различно от обективната истина. При това положение има ли смисъл да говорим за финансиране на предизборните кампании, медийното им отразяване или пък прагът на преференцията при гласуване, съставянето на изборните списъци и още куп други проблеми?

Това е духът на новия изборен закон, от който някои хора очакват съществена промяна на статуквото. Като добавим и факта, че при разглеждането на този проект водеща няма да бъде правната комисия в Народното събрание, а нарочно създадена такава на паритетен принцип, нещата започват да изглеждат още по-мрачно.

Да добавя и нещо последно, като за финал на тази тъжна история – най-вероятно ще намерим някакво оправдание и няма да се съобразим с една препоръка на ЕС, изборите за представители в Европейския парламент да се провеждат по правила, които не са променяни най-малко шест месеца преди провеждането им.

Вече сте сигурни, че чакането си струваше, нали?

Следете новините ни в GoogleNews