ЕК отново не прие Споразумението за партньорство 2014-2020

Владимир Йончев Последна промяна на 09 юни 2014 в 22:25 17192 31

Зинаида Златанова
В четвъртък вицепремиерът Зинаида Златанова, която отговаря за европейските фондове, ще събере представители от всички ведомства, които са засегнати в коментарите, за да се подготвят отговори на препоръките на ЕК.

Одобрението на програмите, по които ще получаваме европари в сегашния програмен период 2014-2020 г., се отлага поне с няколко месеца.

ЕК върна за втори път предложения от държавата ни документ, с аргумент, че не изпълнява основната си функция – да отрази спазването на принципа за тематична концентрация на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), като се изберат интервенции, имащи най-голяма добавена стойност за интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж.

Тази версия на Споразумението за партньорство (СП) беше изпратена в Брюксел след публично обсъждане на 02.04.2014 г. Бележките по документа са получени от националните власти на 06.06.2014 г.

Въпреки уверенията на управляващите, че всички коментари по първия вариант на споразумението са отразени, от страна на службите на Комисията продължават да поддържат следните основни препоръки:

Интегрирано градско развитие – критиката продължава да бъде, че българските власти настояват парите по "Региони в растеж" (725 млн. евро) да отидат за поне 67 града. Това разконцентрира усилията. Трябва да бъдат подкрепени по-малко на брой градове, но с повече средства и трябва да бъдат избрани най-добрите стратегии.

Здравеопазване – Европа продължава да смята реформата в здравния сектор за неотложна. Обширният документ „Здравна реформа“, изпратен от България през януари е стъпка в правилната посока, но въпреки това стратегията не е достатъчно ясна и конкретна по отношение на плановете за реформи, времевия график и финансирането. Трябва да се изберат приоритети сред нуждите в сектора с ясен план за действие и карта за преструктуриране на болниците. ЕК иска уточнения и по въпроса как ще се извършва мониторинг на инвестираните европейски средства.

Административна и съдебна реформа – Най-новият доклад по Механизма за сътрудничество и проверка потвърждава важността и неотложния характер на административната и съдебна реформи в България. Поради свързаността на ОП „Добро управление“ с операции по всички тематични цели (ТЦ) и във връзка с изпълнението на предварителните условия, трябва да се даде висок приоритет на възможно най-ранното изпълнение на дейности по тази програма, като трябва да се осигури достатъчно и навременно финансиране.

Роми – ЕК настоява за ефективни механизми за изпълнение на програмите, с които да се постигнат измерими резултати.

Води – препоръчва се да се засили капацитета на ДКЕВР, а отговорността за изпълнение на проектите да се прехвърли от общините към регионалните ВиК-оператори.

Информационни и комуникационни технологии – България все още няма план за достъп до технологии от следващо поколение. Въпреки че широколентовия достъп би могъл да бъде финансиран от европейските фондове, липсата на анализ какви са нуждите на България и липсата на ясен инвестиционен модел притесняват Европейската комисия. Едва след като страната ни отстрани тези пропуски, инвестициите в широколентов интернет могат да бъдат разгърнати.

Научни изследвания и иновации – Комисията приканва България да ускори финализирането на своята Регионална иновационна стратегия за интелигентна специализация или (RIS3), което да позволи използването на съответните инвестиции от ЕСИФ възможно най-скоро и да направи възможно постигането на целта на ЕС 2020 инвестициите в научни изследвания и иновации да достигнат 1.5% от брутния вътрешен продукт. Стратегията трябва да гарантира сътрудничество между бизнеса и изследователските общности.

Селски райони – пари по Селската програма ще се дават, само ако осигуряват растеж, работни места, икономическо съживяване и подпомагат борбата с обезлюдването на цели региони. Предложеното от България Споразумение за партньорство не е част от цялостна стратегия за съживяване на обезлюдяващите се райони и ЕК настоява за корекция.

Местни и регионални пътища - препоръките тук са по-скоро технически. Най-сериозната е, че осигуряването на пътен достъп до културни и исторически обекти трябва да бъде част от национална стратегия за туризма.

Енергийна ефективност - Споразумението за партньорство следва да посочи как действията за енергийна ефективност ще бъдат координирани по подходящ начин, извън посочената в СП междуведомствена работна група, създадена за целта.

Собственост на земята – тъй като устойчивостта на собствеността и наемането на земята е условие за инвестиции в рамките на ЕЗФРСР, Споразумението за партньорство трябва ясно да посочва мерките, предвидени за адресиране на този въпрос.

Черноморски флот - тук коментарите са също сериозни:

Не става ясно как подходът на Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) за изпълнение на целите на Общата политика в областта на рибарството (ОПОР) се различава от Европейския фонд за рибарство (ЕФР) през 2007-2013 г. и дали научените уроци са били взети под внимание. Необходими са сериозни мерки за преодоляване на структурните недостатъци на българския черноморски флот, характеризиращ се с неизползвани и недостатъчно използвани съдове с ниска икономическа производителност и енергийна ефективност. В СП трябва да е поет ангажимент за разработване на ясна политика за българския черноморски флот и концепция за развитието на инфраструктурата за риболов. По отношение на пристанищата, липсата на обща концепция за развитието на инфраструктурата за риболова беше една от основните слабости при изпълнението на Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство“ 2007-2013 г.

В раздела за ефективното изпълнение на оперативните програми специално внимание е отделено на обществените поръчки, за които са дадени 5 препоръки.

В другите части на дългия 19 страници текст са изброени подробно още около 90 проблема, които ЕК вижда и настоява да бъдат отстранени в следващата редакция на Споразумението за партньорство.

В четвъртък вицепремиерът Зинаида Златанова, която отговаря за европейските фондове, ще събере представители от всички ведомства, които са засегнати в коментарите, за да се подготвят отговори на препоръките на ЕК.

Програмите, съфинансирани от фондовете (ЕСИФ), могат да бъдат одобрявани от Комисията, едва след одобрение на Споразумението за партньорство. Независимо от това обаче, вече могат да бъдат правени разходи под изпратените програми и без тяхното одобрение. Решението за такъв вид "ранно" стартиране на мерки, е изцяло в компетенциите на националните власти и е нормално да бъде взето в координация с отговорните служби на ЕК. Двете комулативни условия за допустимост са: разходите да са извършени след 01.01.2014 и да е изпратен вариант на съответната програмата на ЕК за обсъждане и одобрение. Може да се каже, че е отговорност на управляващите, че все още няма отворени схеми за финансиране на проекти по програмите от сегашния програмен период 2014-2020, включително и за мерки, които изглеждат неотложни, като активни мерки на пазара на труда, мерки за най-уязвимите групи, подкрепа за модернизация на българските предприятия и пр.

...

Споразумението за партньорство е документ, изготвен от държава-членка с участието на партньорите в съответствие с подхода на многостепенно управление, в който е определена стратегията на посочената държава-членка, нейните приоритети и организация за ефективното и ефикасно използване на европейските структурни и инвестиционни фондове за целите на изпълнението на стратегията на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и който е одобрен от Комисията след оценка и диалог със съответната държава-членка.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!