Добрин Тодоров: За приоритетите на реформаторския блок

Добрин Тодоров

Както мнозина българи и аз следя с интерес действията на Реформаторския блок, появил се вследствие на продължаващите протести срещу кабинета „Орешарски”. Иска ми се в негово лице да видя лишената понастоящем от политическо представителство немалка част от българските граждани, сред които поставям и себе си. Изявите на повечето негови ръководители, както и особено широкото гражданско участие при изработване на идейната му платформа, укрепват надеждата, че това начинание има добри изгледи за успех. Буди уважение стремежа на създателите на това формирование да привлекат при изработването на програмата му уважавани експерти в отделните социални области. Същевременно у мен възникват питания относно правилното определяне на приоритетите в тази програма. От изявленията на председателя на ДСБ става ясно, че засега са заявени два такива: реформа на системата за правораздаване и вътрешен ред, и стратегия за успешно стопанско развитие на страната в бъдеще. Без да оспорвам актуалността и важността на работата в тези ключови за развитието на родината ни области на обществения живот, ще се опитам да защитя тезата, че усилията следва да се насочат първоначално в друга посока.

Както е добре известно водещ принцип при определяне значимостта на една или друга човешка дейност следва да е ролята, която тя играе в живота на хората. Оттук и предимството следва да се даде на тази, която предлага решение на най-насъщните проблеми в него. Струва ми се, че според този критерий не би трябвало да има спор относно това кои са най-важните неща за гарантиране на самото съществуване и възможността за действие на хората: здравето и знанието. Всеки е наясно, че болния и невеж човек не е в състояние да върши ефективно каквото и да е. Имайки предвид тази констатация ми изглежда съвсем логично заключението, че когато се търси път за излизане от кризисното състояние на българското общество, следва да се тръгне именно с промени в областите на здравеопазването и образованието. Без тях не са възможни каквито и да са други действия за решаване на които и да са проблеми у нас, тъй като ще липсват предпоставките за тях.

А състоянието на посочените базови системи на българското общество са в окаяно състояние и траен упадък. Видим израз за това са добре известните ни факти: днешните българи са все по-малко, все по-стари, все по-болни и все по-невежи. Последното означава и по-глупави, респ. поддаващи се на манипулации от злонамерени сънародници, както и неспособни за самостоятелно прилагане правилата на здравия разум и елементарната почтеност. Иначе казано, съществува трайна тенденция към снижаване качеството на българския народ в основни негови параметри. Особено насъщна е борбата с неграмотността – най-вече относно функционирането на сложната социална реалност, в която всеки от нас е потопен. Следователно първата грижа на кое да е отговорно управление на страната е да работи за осигуряване на дееспособно население, което да е в състояние да създава що-годе приемлив продукт. Едва след като е гарантирано, че ще бъде осигурен достатъчен като брой и относително образован контингент от хора, следва да се мисли за това как да се създадат най-добри условия за тяхната изява: правни, политически, икономически и пр. С това не искам да кажа, че трябва да се отлагат твърде далеч във времето промените в основни подразделения на публичната сфера, като съдебна система, вътрешна сигурност, администрация, политическа система и пр. Нещо повече, работата по създаване на смислен план за тяхното реформиране е добре да върви паралелно с тази за изваждане от тресавището на българското здравеопазване и образование. Ала все пак е добре да се знае с какво ще се започне евентуалното възраждане на обществото.

Когато се обсъжда поредността на действията, които следва да се предприемат за извеждане на страната от кризисното ù положение, е особено важно да се има предвид менталното състояние на нацията – какви са доминиращите нагласи, настроения и убеждения; кои ценности и норми се споделят масово от нейните представители. Ако не се отчете това измерение на тяхното съществуване е много вероятно всички конкретни мерки в отделните области на живота да бъдат саботирани поради неразбиране или принципно неприемане на техните основания. В това отношение състоянието на нещата у нас е особено тревожно. Съвременните българи са силно разединени относно водещите ценностни ориентири при своето съществуване. Имал съм вече възможност да се присъединя към констатацията на редица съвременни анализатори на социалния живот у нас, че българското общество е болно от всеобхватно недоверие – засягащо не само институциите, ролите и нормите на съвместно общежитие, но е насочено и навътре. А да се очакват позитивни действия от разколебани, обезверени и лутащи се в търсенето на смисъл на живота си хора, е невъзможно. Оттук следва, че при изработването на каквито и да са програми за бъдещи общи действия на българските граждани следва да се отчита, че те нямат здрав фундамент и не се базират на саморазбиращо се приемане като вътрешно убеждение от мнозинството съвременни българи на ценностите на модерна Европа: личностна автономия, гражданско общество, правова държава, политическа демокрация и пазарната икономика. С други думи казано, нужно е намиране на лечение на основната болест на българското общество – недоверието, което блокира днес и ще възпрепятства все повече занапред съвместните действия на неговите представители. Преди време имах възможност да предложа вариант за решение на този проблем, но досега не срещнах разбиране за нуждата изобщо от неговото поставяне.

Накрая бих искал да предупредя създателите на програмния документ на Реформаторския блок, че колкото и смислен да е той, като съдържа поредица от правилни мерки, които да доведат до съществени подобрения в отделните сфери на живота, и макар да е резултат от усилията на компетентни и добронамерени професионалисти, твърде вероятно е да сподели съдбата на множество негови предшественици – непознаване, отсъствие на интерес и пренебрегване от мнозинството сънародници. Липсата ми на оптимизъм в това отношение се основава на вече натрупания негативен опит от предходни подобни начинания. На първо място, повечето от заложените в него мерки ще са вече известни, тъй като основните проблеми на страната и възможните им решения стоят пред нас отдавна, като те не са реализирани не само поради липса на политическа воля, но и на широка гражданска подкрепа. Второ – което е и по-важно, такъв тип експертни текстове най-често се превръщат в поредния мъртъв интелектуален продукт, който няма потенциала да вдъхнови мнозинството българи за съвместни действия, тъй като не засяга дълбоката основа на тяхната неудовлетвореност от живота. За да има успех която и да е бореща се за доверието на гражданите политическа сила тя трябва да предложи увличащ емоционално и разбираем за мнозинството българи национален проект, който да придаде смисъл на съвместното им съществуване. Този проект следва да има ясен времеви хоризонт, да съдържа няколко прости и изпълними стъпки, да изглежда относително лесно изпълним, да притежава високи шансове за успех и не на последно място – да не предполага големи и трайни усилия. След евентуалното му реализиране би могло да се мисли и за пускане в ход на по-дълготрайни програми за съвместни действия на българските граждани, които да са стъпили върху натрупаното им самочувствие от вече осъщественото съвместно начинание.

Още по темата

22/08/2013 Анализи

Радан Кънев: В защита на Реформаторския блок

21/08/2013 Анализи

Дясното е свобода и отговорност

Следете новините ни в GoogleNews