Банка Marfin Egnatia в гръцката столица Атина е обвита в зелен брезент и е опасана от вълнообразни ламарини. Тротоарът е осеян от цветя, запалени свещи, венци и детски рисунки. На фасадата й надписи със спрей: "Прeдатели!" и "Убийци!". Това е мястото, където 32-годишната Ангелики Папатанасопулу е работила като финансов анализатор във филиала на банка Marfin Egnatia, не само в полза на нейното семейство, но и за страната, която обича. Две години след като Гърция получи своя първи спасителен транш и Ангелики загина, гърците се насочват към урните за гласуване. Очаква се резултати от изборите да бъдат изненадващи и непредвидими. Часът е 8 сутринта на 5 май 2010 г. Съпругът на Ангелики Христос я закарва на работа в банката, където тя работи. Двамата живеят само на 5 км от центъра на Атина в малък апартамент в квартал Виронас. Около 11 ч. тя говори с майка си по телефона, час по-късно и със сестра си Сиси. Сиси пътува от дома си в Патра към Атина същата вечер преди да отлети за среща със съпруга си в Милано. Двете сестри обсъждат къде ще хапнат за вечеря. Между другото Ангелики има и вълнуваща новина за съобщаване. Бременна в четвъртия месец Ангелики е имала насрочен час при гинеколога за същата вечер за определяне пола на бебето. Планът е бил Христос да я вземе в 15 ч. от банката, за да отидат в 16 ч. при лекаря. Вместо това в 14 ч. Христос получава телефонно обаждане от своята 32-годишна жена, която се задушава от гъстия черен дим в банката. Малко по-късно сърцето на Ангелики и на нероденото й дете спират завинаги. Спомен за едни обещаващ живот Две години по-късно в дома на семейството купчина снимки с моменти от живота на Ангелики рамкират трагедията през обектива на фотоапарата. Семейството й живее в Егио, малко градче на два и половина часа път от столицата Атина, разположено на брега на Йонийско море сред свежия полъх на морския бриз, поклащащ леко клоните на маслинови, портокалови и лимонови дървета. На масата в трапезарията са сложени във ваза жълти фрезии, обсипвайки стаята с любов и напомнящи за загубата. Сиси е дошла от Патра със своя съпруг Никос Василиу. Майката на Ангелики Тота, облечена елегантно в черно, със семпъл сребърен кръст на врата, влиза във всекидневната, носейки домашно приготвен сладкиш с кисело мляко, гръцки бисквитки и кафе. Харис, главата на това гордо семейство, който е пенсиониран адвокат, влиза в стаята след няколко минути. Всички посрещат с целувки и прегръдки съпруга на Ангелики Христос Карапанайотис, които е пристигнал от Атина, където работи във фирма за доставки. Всички гледат  снимката на Ангелики от сватбата в Лонгос, малко романтично градче в прегръдките на Йонийско море. Този ден тя казала на майка си: "Чувствам се като принцеса. Сякаш целият свят е в краката ми." Семейството си припомня летата от детството, когато двете сестри прекарват от юни до семптември с техните братовчеди на къщата на плажа в Лонгос. "Играехме на възрастни - от сутрин до пладне, след това плувахме, а вечерите газихме в калта", спомня си Сиси, която днес работи като адвокат. "Така минаваха дните ни." Двете сестри са близки. Откакто Сиси заминава да следва в Атина, двете разменят често писма и картички и се чуват по телефона всеки ден. Когато Ангелики навършва 18 години заминават заедно за Париж, където прекарват 15 "слънчеви и прекрасни дни", спомня си Сиси. Последната среща на Сиси и Ангелики е на Великден, който тогава съвпаднал с именния ден на Сиси. Двете сестри се събират да отпразнуват празника в семейната къща в Лонгос. Ангелики расте като интелигентно и остроумно младо момиче. Математиката й се отдава от малка. Тя следва в Cass Business School в Лондон, след което в средата на 2004 г. се връща в сърцето на потъналата в олимпийска атмосфера Атина. "Това бе много добър период за Гърция", казва Христос. За своята съпруга той разказва: "Трудно е да срещнеш толкова интелегентен и същевременно толкова балансиран човек. Няма много такива хора в днешно време." Христос и Ангелики израстват заедно. Техните семейства често прекарват заедно празниците. До последния й ден разбирателството и любовта им не напускат общия им дом. Как бе запалена искрата на бунта На 2 май 2010 г. финансовите министри на Еврозоната обявяват, че за да бъде избегнат фалит, ще подпомогнат Гърция с кредит от 110 млрд. евро. "Алтернативният курс за Атина би бил катастрофа за цяла Гърция", заявява тогавашният премиер Георгиус Папандреу. Ситуацията заплашва глобалната икономическа стабилност. Целта на спасителния пакет е да спаси икономиката на страната, но оставя гърците да плащат скъпо за техните периоди на безгрижие и разточителство. В замяна на спасителната помощ правителството се съгласява да намали заплатите, да замрази плащанията на бонуси за Великден, Коледа и лятната ваканция, както и да повиши данъците. За 5 май е насрочена масова национална стачка. "Ангелики и Христос не се притесняваха от протестите. Улиците на Атина често са огласявани от протести и стачки, но те са насочени срещу правителството. Атаките срещу хора са рядкост", казва Сиси. "Ангелики работи в голяма компания. Смятахме, че там тя е в безопасност.", допълва Христос. "По улица Стадиу, където е банката, имаше десетки протести", продължава той. "Всички имахме усещането, че Ангелики работи в безопасна среда. Никога не бих предположил, че може да се случи нещо подобно", продължава той. В гръцката история не липсват случаите, в които страната е управлявана от други. През 1940 г. Италия окупира Гърция, същото прави и Германия. В периода 1967 - 1974 г. на властта в страната се държи от военната хунта. Днес Атина разчита на милостта на Европейската Тройка (ЕС, ЕЦБ и МВФ). Всичко това традиционно настройва хората срещу институцията на държавата. "Това, което прави Гърция различна от другите европейски страни, е, че държавата винаги е била някакво чуждо тяло за нас", казва журналистът Павлос Цимас. "Средностатистическият гражданин, който си плаща данъците, не усеща, че с това допринася за обществото. За него това е ограбване. Не в името на държавата, а заради нас самите правим тази революция", продължава той. "Винаги е съществувала тази съпротива. Всичко това дава някаква легитимност на бунта срещу гръцката държава." Този път насилието е насочено срещу гръцки граждани. Експлозията на протестите Marfin Egnatia, както и повечето банки в Гърция, е мишена на атаките от страна на протестиращите. Часът е 13:30 ч. на 5 май 2010 г. Група от 50 маскирани протестиращи, част от десетките хиляди протестиращи този ден в Атина, вървят по улица Патисион. Когато стигат улица Стадиу, те се обръщат към работното място на Ангелики. Групата не принадлежи към нито едно политическо движение. Размахвайки в ръцете си над 150 коктейла "Молотов" групата настървено скандира - "Да ги изгорим! Да изгорим богаташите!" Когато групата наближава банката, други протестиращи се опитват да ги разубедят. "Недейте, там има хора!" Гневната тълпа не се вслушва в призива. "Майната им! Да я изгорим! Да изгорим богаташите!", продължават виковете. Прозорците са разбити и бензинът от коктейлите "Молотов" се пръска по пода. Черен дим започва да излиза от прозорците на банката. Ангелики и двама нейни колеги умират от задушаване в огнения ад. Според съдебните документи по случая решението на мениджърите да заключат вратите на банката и служителите да останат в сградата по време на протеста е допринесло за трагедията. Служителите не са имали достъп до аварийния изход, защото той е бил блокиран от огъня. Нещо повече, оказва се, че банката не е имала необходимия сертификат за пожарна безопасност и бронирани прозорци, подготвени за защита от размирици. Ръководството на банката отхвърля тези твърдения. Тринадесет дни след пожара тогавашният изпълнителен директор на Marvin Popular Bank Group Андреас Генопулос заявява, че персоналът е решил да не напуска банката поради съображения за сигурност. По думите му банката е отговаряла на всички изисквания за сигурност и пожарна безопасност. Сред лабиринта на атинските съдебни зали разследването на Marfin Egnatia Bank се движи бавно. На 18 юни четирима служители на банката ще се изправят пред съда в Атина по обвинение за причиняване смъртта на трима души, пренебрегвайки правилата на сигурността и обвинения за причиняването на телесни повреди на други 21 души. Ако бъдат признати за виновни, обвиняемите могат да получат от три месеца до пет години затвор за всяка една от жертвите. Властите разследвт и петима от демонстрантите във фаталния ден. Разрушената Гърция Днес социалната и политическа ситуация в Гърция е катастрофална. Старите гвардии на дясната "Нова Демокрация" и левите от ПАСОК бавно се сриват, търсейки гласа на всеки избирател. Според Цимас изборите ще се решат от гнева или страха на гърците. Гневните ще подкрепят по-малките партии, а останалите ще гласуват за ПАСОК и Нова Демокрация. Така или иначе гръцкият народ е изправен пред сянката на рецесията и реалния риск от изключване от Еврозоната. Хората се чувстват предадени. Предадени, разочаровани и озверени. Протестите  продължават. Най-големият страх в страната е страхът от социална експлозия. Не можеш да спреш гладуващите. Сълзотворният газ на полицията може да ги разпръсне временно, но те ще продължават. Защото няма какво да губят. В Егио семейството на Ангелики се събира да отбележи втората годишнина от нейната смърт. Сиси усеща, че нейната сестра никога не я е напускала. "Сестра ми е около мен през цялото време. Това е начинът, по който аз виждам нещата или поне начинът, по който искам да ги видя", казва тя. Ангелики стана жертва на по-доброто бъдеще на Гърция. Две години след трагедията това "бъдеще" така и не идва.