АЕЦ "Белене" - дебат без аргументи

26 юли 2012 в 08:32 3254 7

Вечно строящата се АЕЦ
Вечно строящата се АЕЦ "Белене"

Евгени Кръстев – политолог

Енергийните проекти на Русия в България са тема, присъстваща непрекъснато в българското публично пространство. Тази тема до такава степен се е просмукала в стила и поведението на нашите политически партии, че спокойно може да се каже, че е станала определяща що се отнася до техните програми, до поемането на ангажименти пред гражданите по време на предизборни кампании, както и при светогледното формиране на самите партии.

За съжаление трябва да се отбележи, че нито една политическа формация няма напълно завършена позиция по отношение на руските енергийни проекти в България и особено що се отнася до АЕЦ „Белене”. Не че позициите не са ясни, става дума за това, че не са достатъчно добре аргументирани. Като най-подходящ пример могат да бъдат приведени позициите на ДСБ и БСП относно АЕЦ „Белене” като достатъчно ясно заявени и намиращи се в двете диаметрално противоположни крайности. ДСБ твърдо се противопоставя на реализирането на този проект, но не привежда достатъчно ясни и обосновани аргументи за това. БСП пък е изцяло за проекта, но аргументите, които посочва са доста далеч от интересите на отделния българин. Тъй като освен, по-ниската цена на електроенергията, която според БСП ще бъде гарантирана на потребителите ако има работеща АЕЦ „Белене”, другото твърдение е свързано с износа на ток, който България ще осъществява и така ще влизат големи печалби в страната. Дотук всичко приключва. А всъщност това е мястото, от където трябва да се започне. За какво ще бъдат използвани спечелените пари от износа на електроенергия? Как и в каква форма те ще достигат до отделния българин? С какво ще подобрят живота му?

Общото между двата политически субекта, най-силно ангажирани с позиция относно АЕЦ „Белене” е нежеланието им да отворят максимално позициите си към българските граждани и така да дадат възможност на всеки отделен българин сам да прецени печели или губи от реализирането на проекта АЕЦ „Белене”. Особено неразбираемо в това отношение е поведението на ДСБ, най-вече на фона на чуващите се отляво гласове за провеждане на референдум за строежа на новата АЕЦ. Колкото по-малко информирани са хората, толкова по-вероятно е един подобен, референдум ако бъде проведен, да завърши с одобрение и така да обслужи позицията на левицата. При настоящото ниво на информираност подобен референдум би активирал само тази част от хората, за които е достатъчно основанието, че държавата ще спечели от износа на електроенергия, за да бъде реализиран един енергиен проект. Хората обаче, които по принцип си задават въпроса как ще бъде осъществено разпределянето на тази печалба, може и да не проявят никаква активност поради липсата на достатъчно информация, така че те да могат да формират отговор за самите себе си. А именно тази част от обществото е електоралния потенциал на десните партии в България. Това са тези хора, които не желаят друг да решава вместо тях, а искат да разполагат с максимум информация, за да могат да преценят кое е най-доброто за тях и обществото им. И тук именно идва озадачаващият въпрос защо ДСБ отказа да се държи като дясна партия по отношение на политиката спрямо проекта АЕЦ „Белене”, а заложи на политика точно като тази на БСП, само че с обратен знак.

За съжаление управляващата в момента десница, в лицето на ГЕРБ, с нищо не допринесе политиката по отношение на проекта АЕЦ „Белене” да се отвори максимално към хората и обществото, да предизвика активизиране сред гражданите и в крайна сметка, с или без референдум, те да бъдат източника на окончателното решение , това би била най-легитимната и безспорна възможност, която можеше да се приведе в действие. При настоящата ситуация обаче и начина, по който правителството на ГЕРБ прекрати реализацията на АЕЦ „Белене” възникват определени въпроси, които най-вероятно и занапред ще задържат темата като активна в българския политически дебат. Много е вероятно БСП наистина да се опита да реанимира проекта при първа възможност, ако разбира се, получи такава. Освен това се отваря и едно поле за непрекъснат популизъм, което вероятно ще бъде използвано най-вече пак от БСП. При всяко повишаване на цената на електроенергията в страната, БСП ще припомня нереализирания проект АЕЦ „Белене” и ще твърди, че токът поскъпва поради тази причина. Нищо, че „евтиният” ток от „Белене” присъстваше само в думите на представители на БСП и нищо не обоснова и не доказа, че това наистина би могло да е така. И също така нищо, че сравнително кратките срокове, в които трябваше да очакваме възвръщаемост на инвестицията са в очевидно противоречие с разказите на тема евтин ток. На страна остава и конкретиката по отношение на износа. Кои страни биха се нуждаели от продукта на АЕЦ „Белене” и ако има такива какви инвестиции биха били необходими, за да стане възможен износа? Би ли било възможно сключването на дългосрочни договори за износ, гарантиращи пазар за десетилетия напред и т.н.

Освен отворилото се поле за популизъм обаче, за което стана дума и към което БСП най-вероятно ще прибегне особено ако не успее да реанимира проекта АЕЦ „Белене”, съществуват и други съмнения, отново с популистки привкус. Всъщност самата Руска страна желае ли в действителност изграждането на втора атомна централа в България? Вече почти 30 г. проектът АЕЦ „Белене” „непрекъснато” се реализира, за кратко беше спрян от кабинета „Костов”, но скоро след това подновен от кабинета „Сакскобургготски”. За всички тези години Българо-руските отношения са имали различен характер, но в по-големите периоди от това време този характер е бил по-скоро благоприятен. Въпреки това обаче съществен напредък при реализирането на проекта така и не беше постигнат. Да не говорим за времето преди 1989 г., когато бившият СССР би могъл да направи в България каквото си поиска и по начина, по който си поиска.

С привидната готовност да реализира този проект в България, днешна Русия осигурява непрекъснато присъствие на името си в българския политически дебат. Така европейската и евроатлантическата интеграция на България просто не може да се осъществи на 100 процента. Постоянно има социални, а и политически групи, които са разфокусирани, а отсъствието на пълен обществен консенсус затруднява навлизането в страната на европейските и евроатлантическите ценности, от което България страда както политически и икономически, така и културно. За Русия е от полза ако разполага дори и с минимална симпатия към днешното състояние на Кремъл, защото единствено така тя може да запази известно политически влияние в нашата страна и в необходимите й моменти да си намира партии и политици у нас, които да представя пред своето население и пред света като приятелите на Кремъл в България.

Русия все по-трудно се вписва в разбирането за държава с геополитическо значение. Тя все по-малко има какво да предложи като съвместни инициативи и културен обмен на свои настоящи и потенциални партньори. Поне що се отнася до Европа Русия е интересна единствено с природните си ресурси, които са необходими за функционирането на европейските икономики. Международните отношения, в които Русия участва поне що се отнася до рамките на Европа, реално нямат друг акцент. Страната с нищо не може да допринесе за развитието на съвременните разбирания за демокрация, не може да обогати ценностно западните общества, нито пък желае да възприеме нещо от техните политически или културни модели.

Така за Русия природните ресурси остават единствения капитал, с който тя разполага и благодарение, на който може да бъде част от международните отношения и международната политика. Единствено чрез него Русия опитва и ще продължи да опитва да бъде симпатична зад граница, да има привлекателно и дори миловидно лице пред гражданите на ЕС. В България обаче сякаш нито една партия не се запита иска ли Русия построяването на АЕЦ у нас, нито една партия сякаш не опита да провери това. Всички възприеха този въпрос като ясен от самосебе си и го заложиха като аксиома, развивайки политическия дебат за АЕЦ „Белене” пред българските граждани.

 

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    X

    Войната във въздуха на фронта в Украйна - част II