Честито! Гледам телевизия и чувам: "Мислим си, че сме в Европа, а реално сме в Азия..." (министър Ник Събев е гост). И продължавам наум...

Таман се появи малко надежда. Таман начело на държавата застанаха хора като нас – образовани, възпитани, реализирани, свестни, нормални. Хора, които могат да те гледат право в очите без да отместват поглед. Хора, които предпочитат да действат, вместо да говорят. Хора, които уважаваш и от които не те е срам, когато пътуват или когато посрещат европейските ни партньори. Но управлението им явно беше някаква случайност, пукнатина в историята...

И тъмните сили се задействаха!

Много ми е тъжно. 20 години говорех за това. Че каквото си отгледаме, това ще жънем. Че не може в национален ефир да стои нещо толкова безвкусно като официализирания поп-фолк и вулгарните му вицове и този едноглав змей да не се размножи и да не порасне неимоверно, докато не изяде всичко. Че това чудовище деформира и деморализира, че създава грешна картина на света, че философията на мутрата и проститутката не е просто "шоу", дори и това шоу да ги иронизира, а е отрова, към която се привиква – наркотик, към който хората се пристрастяват и който няма как да има чист генезис. Не може ти да се продадеш и да смяташ, че твоят компромис може да натори и отгледа нещо различно от следващ компромис, от стотици хиляди други грозни компромиси. Няма малък компромис! Колко пъти съм казвала, че децата... децата няма да ни простят, че сме го допуснали.

Но аз бях лошата учителка, морализаторка някаква, някаква луда, която се бори за чист език и чисти нрави, за хубава музика и за изкуство, идеалистка и глупачка. И всички, с малки изключения, ми казваха, че това бил пазарът! Пазарът, скъпи читателю се регулира, формира и създава. А рейтингът на програмите 18+ е най-висок. Означава ли това, че трябва да пускате само порно по телевизията? Защо ли питам – вие това и правите.

Цял живот се борих с ето тези две ръце и ето този ум да докажа, че ако сложиш на същото място в ефира нещо свястно, умно, красиво и смело - то ще бие по рейтинг пошлотията. И много пъти го доказах. Дори живота си някак рискувах за тази кауза.

Браво, ще кажете. Това си е твоят личен път, нас ни остави да хвърляме салфетки и да се кълчим в гюбек, или просто да си траем и да се снишаваме, а можем и да ти навредим тихичко, и за наказание ще те мразим истински, щото си много принципна.

Ами ето - имахме шанс, но го пропиляхме, а нашата държава ще си остане най-бедната, корумпираната, окрадената, болната, бързо умиращата и неграмотната, несвободната, както и най-тъжната в ЕС, а скоро и в целия свят. Честито.

Никога не сме излизали от комунизма и неговите порядки за скършване на другомислещите и за разпределяне на благините между своите, неговите кражби и зверства. Той просто се кръсти по друг начин, но слава Богу, въпреки това някак додрапахме до ЕС и НАТО. Но явно само на повърхността. Всеки, който опита да ни извади от руските лапи беше жестоко наказан. И за медиите ще напомня – пак като китайска капка, защото всички политици ги подценяват, смятат, че хората вече не се информират от телевизията и радиото… и грешат. Никой не гледал телевизия?! Гледат, 20 години гледаха и ето какво стана. 80% според едно скрито проучване на стария СЕМ се информират от телевизия и радио.

Господи, заради децата ни, не допускай това. Тъмните сили искат да ни извадят от ЕС и НАТО.

Нашият живот беше пропилян в неуспешни опити да градим, вместо да разрушаваме; да оправяме, вместо да чупим; да създаваме, вместо да затриваме; да вярваме и да си плащаме за идеалите си, вместо да се продадем. Ние работихме здраво, учихме много и знаехме как. Ние вярвахме, че е възможно България да стане една красива, достойна, цивилизована и нормална европейска държава... Но не ни допуснаха да го направим. Същите подмолни и продажни душици, обидени на слънцето, защото свети, които са тъпкали с ботуши нашите образовани из столиците на Европа и по-заможни дядовци и баби... се мобилизираха отново. А вие пак не отивайте да гласувате! Вече ще мисля за предумишлен убиец на децата ни всеки, който не е гласувал.

Но знаете ли, има един предел, отвъд който сме стигнали. А именно – когато вече няма надежда, няма и страх. Ние не се страхуваме. Ние няма какво повече да загубим, освен достойнството си. Дано тези хора, които имаха за кратко шанс да застанат начело и които гледат в правилната посока не се пречупят и дано не ги унищожат... Жалка, клета България...

И малко Айн Ранд, „Изворът“, за успокоение, че това е просто същността на човека и че той трудно понася героите…

„Хауърд Роурк е постоил храм на човешкия дух. За него човекът е силен, горд, чист, мъдър и смел. За него човекът е героично същество. Храмът е място, където човек трябва да се извиси. Той е мислил, че човек се извисява, когато не изпитва вина, когато познава истината и я постига, когато живее по най-високите критерии, не се срамува и няма причина да се срамува, когато е в състояние да се разкрие напълно под слънчевата светлина. Той е мислил, че извисяването е радост, а радостта се полага на човек по рождение. (...) А Тухи казва, че същността на извисяването е да изпиташ смъртен страх, да паднеш на колене и да пълзиш. Тухи казва, че най-възвишеното действие на човека е да осъзнае своята негодност и да умолява за прошка. Тухи е на мнение, че човек задължително има нужда от прошка.“