На Валери Жаблянов му се наложи, макар и през зъби, да твърди, че обявяването на Народния съд за „необходимо и неизбежно правосъдие” е лично мнение. Независимо че беше част от официално разпространено Обръщение на Изпълнителното бюро на БСП. Очевидно стана, че е направен гаф, съпоставим по мащабите си с „Демокрацията ни отне много” на Корнелия Нинова или дето сме били 80 процента дебили според Иво Христов. И за да не падне отговорността върху партията (по добре познатия маниер от годините на комунизма), трябваше да я поеме отделен неин член.
Гафът обаче далеч не се състои в оценка, която се разминава с колективните нагласи, а в изричането им на глас. Показа, че БСП продължава и до днес да оправдава най-кървавите репресии на предшественичката си, да ги приема за исторически необходими. И не е ясно кога ще реши, че историята пак я е изправила пред такава необходимост.
Ако не беше така, поне щеше да използва повода да каже с какво нейната позиция за Народния съд е по-различна от личното мнение на Жаблянов. Можеше дори да си припомни епизода от собствената си история, в който Георги Димитров от Москва с телеграми диктува на съдебните състави: „никой не трябва да бъде оправдан“ и „никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля“. Тогава щеше да се разбере, че въпросът не е в това дали Народният съд е бил необходим и неизбежен, а в това, че той въобще не е бил съд, защото присъдата (обикновено смърт) е предхождала процесите. И да го наричаме през 2018-а правосъдие е гавра с паметта – и на жертвите му, и на нацията.
Явно е, че обръщението, станало впоследствие мнение, е резултат от изнервеността, че най-после събитията от онези времена няма да се преподават в училище като героичен антифашистки епос, а като престъпна разправа с политически опоненти, или просто с такива, които мислят различно.
Децата ще разберат, че хората през соца добре са знаели, че са жертва на историческа нелепост, при това съвсем не необходима и неизбежна, и само са я чакали да свърши. А по-смелите по различни начини са се борили с нея и са се опитвали да ускорят края й.
ГЕРБ, както можеше да се очаква, отстъпи и за Истанбулската конвенция. Политическите пасиви в случая обаче са далеч по-големи, отколкото изглеждат. Защото не става дума просто за един европейски документ, а за поредния опит християнските ценности да бъдат изнесени от Европа и ЕС по Православната дъга.
Това е стара „хибридна хватка”, която трябва да накара хората тук да мислят, че животът там е перверзен, някаква либерална оргия, в която мъжете не са мъже, жените не са жени, а децата от малки ги принуждават да стават хомосексуалисти.
Нека си спомним, че в началото на прехода подобно беше отношението към силното тогава дясно. Левите, когато усетиха, че губят идейната битка с него, гледаха да изкарат лидерите му гейове. Така хем публично налагаха хомосексуализма като негативен етикет, хем го лепяха върху политическите си опоненти, за да ги компрометират. Но това са малките цели на хибридната хватка, голямата е да излезе, че предмодерни шуро-баджанашки общества като нашето са по-морални от развитите. Че баш ние сме носители на християнските ценности.
Те обаче оцеляват в модерния свят само защото още има кой да ги превърне в част от него, вместо да ги използва като схоластичен упрек към желанието на днешните християни да разширяват териториите на мисленето, свободата и толерантността си.
*Коментарът на доц. Г. Лозанов е от авторското му предаване "Необичайните заподозрени" по телевизия Bulgaria ON AIR.
Приятели,
.
Истината
за
Народния
съд
-
Първо
-
още
на
Ялтенската
конфоренеция
на
една
салфетка
е
било
разпределено
влиянието
на
трите
световни
сили.
Рузвелт
и
Чърчил
ни
подаряват
на
Сталин!
-
Второ,
Народния
съд
не
е
измишльотина
на
комунистите!
Пак
тримата
Велики
на
срещата
1943-та
в
Техеран
вземат
и
това
решение:
Като
условие
за
примирие,
във
всички
европейски
фашистки
държави,
да
има
Народен
съд
за
нацистите
и
техните
помощници!
-
Трето,
на
1
октомври
1944
година
се
подписва
не
мирен
договор,
а
Споразумение
за
примирие
между
СССР
и
България,
като
страна
победена
от
цялата
антихитлеристката
коалиция.
Точка
първа
е:
Народен
съд,
с
наблюдатели
от
трите
Велики
сили.
Първият
подпис
е
на
Никола
Петков!
Тогава
,
в
Отечественофронтовското
правителство,
има
само
трима
комунисти
министри!
Правителството
става
комунистическо
след
1947
година!
-
Четвърто:
Лагерите!
Лагери,
е
имало
и
преди
9
септември
1944
година,
но
в
тях
са
били
пращани
комунисти,
земеделци,
демократи
и
евреи...
Защо
мълчите?
С
аргументи
не
можеш
да
бутнеш
Гогата.
Той
облъчва
с
определени
опорки,
не
се
интересува
от
исторически
справки.
Така
обаче
сипва
смазка
на
кухите
нацита
отдолу,
а
после
се
чуди
откъде
идвала
цялата
омраза
в
българското
общество.
1923
г.
–
без
съд
и
присъда
са
убити
над
5000
комунисти
и
антифашисти.
—
1924-1925
г.
–
около
10
000
души
са
осъдени
на
различни
срокове
затвор.
—
По
нареждане
лично
на
Иван
Вълков
в
софийските
казарми
са
разстреляни
и
удушени
над
500
антифашисти.
За
страната
този
брой
е
многократно
по-голям.
—
1941
г.
–
474
души
са
осъдени
на
различни
срокове
затвор.
—
1941-1944
г.
в
България
са
арестувани
64354
души.
На
12461
е
поискано
смъртно
наказание,
а
7324
са
осъдени
на
строг
тъмничен
затвор.
Само
военните
съдии
са
осъдили
на
смърт
1570
войници
и
офицери,
а
на
строг
тъмничен
затвор
–
1133.
Убити
са
9140
партизани
с
награда
по
50
000
лв.
на
глава
за
палачите.
Убити
ятаци
и
близки
на
партизаните
10
930.
31
250
интернирани.
2139
изгорени
къщи
на
партизани
и
ятаци.
Тяхната
стойност
възлиза
на
195
454
225
лева
по
тогавашния
курс.
За
борба
срещу
антифашисткото
движение
са
изразходвани
197
586
286
лева,
като
от
тях
63
милиона
са
дадени
за
награда
за
убити
партизани
и
ятаци.
Лозанов,а
това?
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!