Радев се намести добре в очакванията на хората и победи

Погром. Това е думата, с която може да се опише какво причини Румен Радев на политическите си противници. Успехът му бе очакван, неочакван е мащабът. Нито приливът на конюнктура и бизнес кръгове към „Прогресивна България“, нито кой знае какви черти на отделните предизборни кампании могат да обяснят изборния резултат.

Причината са по-скоро тънки моменти от българската народопсихология и отстоявани от Радев фундаментални политически позиции, незастъпвани от конкурентите му.

Обясненията защо той постигна 1,5 млн. гласа ще се точат в следващите месеци, но ето няколко, разбиващи мантри и митове:

Няма ново

„Прогресивна България“ е нова партия, но самият Радев не е. Той не е популярна звезда от друго поприще, дошъл в политиката, нито мистична фигура, явяваща се на хората в ореол. Няма общо между него и Симеон Сакскобургготски, Слави Трифонов, Кирил Петков или други бивши победители. Българите го познават девет години като президент, избирайки го два пъти. Очевидно като държавен глава бе възприеман повече от добре. В този смисъл той много прилича на Бойко Борисов, който преди да спечели парламентарните избори, бе почти също толкова време (осем години) под прожекторите в МВР и в кметски стол – видян, „изпипан“. Поради всичко това, когато се казва „българите за пореден път предпочетоха нещо ново“, то е вярно в малка част. Няма хвърляне на боб или скачане в нищото, разчитайки на късмета на лудия. Българите предпочетоха нещо старо, познато, но харесвано – презаредено в ново амплоа.

Така стигаме до втория важен момент: кое е това, което българите толкова харесаха в Радев; кое е онова, което другите нямат. Отговорите:

Враг на врага, без сглобки, лична отговорност, предпазлив в сложния свят

Основната цел на българите бе да изритат Бойко Борисов и Делян Пеевски. Но се доказа емпирично след седем опита, че с ПП-ДБ не става, а ИТН е огромна заблуда.

Миналогодишните протести бяха организирани от ПП-ДБ, но коалицията редува сглобки с враговете и бесове срещу тях (включително спрямо Радев, припознат от ПП във вота за втория му мандат). Всякакви критики може да бъдат оправяни към бившия президент, но не, че не е бил срещу Борисов и Пеевски, и че се е сдружавал с тях.

Освен това българите, като по-консервативен народ, харесват единоначалието, образа на твърдата ръка, личната отговорност. Не харесват партиите. Радев много повече отговаря, отколкото коалиция от няколко партии с 3+ председатели.

С консерватизма е свързан и външнополитическият момент. Радев е критикуван за завой към Русия, реториката му е проруска. Така привлече доста русофили. Но, успоредно, демонстрира и по-обща, умерена предпазливост в променящите се световни ценности, при нестабилния геополитически ред. Абсурдно е да се счита, че всички гласували за „Прогресивна България“ жадуват обятията на Русия (най-твърдите се преброиха при „Възраждане“). По-скоро Радев отговаря на тенденциите за отпор срещу либералните зелени политики и ценностите „на многообразието“, както и на морално укоримото, но разширяващо се виждане за преговори с Москва за Украйна.

Всичките тези позиции са не само български, не само източноевропейски, не само при „платените от Путин партии и хора“, а са все повече характерни за западния свят. Консервативният и предпазлив българин се вписва в тази среда, вижда, че не е сам, а Радев му откликва. Изключително важно е, че бившият президент е единственият откликващ, изглеждащ нормално. Другият - Костадин Костадинов, иска България да превзема Северна Македония, Украйна - не става.

Не бива да се забравя, че исторически българинът никога не е мечтал да бъде ястреб, орел или каквато и да е хищна птица в международните отношения.

Той се чувства врабче

Постоянно живее с боязън да не бъде жертван за интересите на велика сила (исторически оправдан страх). Не иска да се навира в очите на големите, а стане ли, надява се всички да го погледнат с добро. Затова позицията на Радев „И с едните добре, и с другите“ отговаря и на тези настроения.

С предпазливостта е свързана и ситуацията с еврото. Нека си го кажем честно. Преди приемането българите се деляха на два вида – одобряващи със свито сърце еврото, и неодобряващи със свито сърце еврото. Сега всички са на общо мнение, че независимо дали преди, след, или успоредно с други фактори, цените се вдигнаха покрай смяната на парите.

Искането на Радев за референдум бе популистки, но отличен с оглед на кариерата му ход.

Той отговори и на тези страхове, получавайки за дълго аргументи. Българинът вече свикна с новите пари, забрави темата и най-вероятно децата ще са ни благодарни един ден. Но честността изисква да се каже, че „Бяхме готови за еврото“ е лъжа, както и че вдигнатите цени радват някого.

Радев ожъна и тази нива

В крайна сметка, чисто физически като излъчване, поведение, въпреки военната си скованост и скучен говор, той много повече вдъхва доверие, че би „вършил работа“.

Българинът обича някой да му изглежда стабилен, а не да се лигави насреща.

ПП-ДБ изглеждат като тийнейджъри. „Възраждане“ – като луди. БСП – отдавна е нула. Радев бе възприет като единствената по-консервативна нормалност при неспокойния свят и петте бурни местни години. Чрез него се искат промени у нас, но не несвършващи и неясни. Желае се умереност „навън“, след като тя е дефицит на планетата.

С всичко това народопсихологията и пряката политическа логика обаче отварят дилема: ще бъде ли припозната Илияна Йотова като продължение на Радев. Българският консерватизъм не гледа с добро око на жени по върховете на властта, но инерцията от 19 април вече носи Йотова към най-високия държавен пост. С тази дилема е свързан основният „гъдел“ на есенните избори.