Турция играе ролята на стена пред няколко милиона бежанци и постоянно шантажира Европейския съюз с тази карта. Това осигурява на президента Ердоган относителна сила и той я използва при всеки удобен случай срещу ЕС.

В този ред на мисли е добре да се анализират данните за състоянието на бежанците там, както и какви са перспективите, които се очертават пред тях.

По данни на Генерална дирекция „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ на Европейската комисия за периода 2016-2017 г., броят на бежанците в Турция надхвърля 3,7 милиона души. Това нарежда страната на първо място сред държавите, приютили най-много бежанци в света.

Пак по данни на същата организация 94 на сто от сирийските бежанци в Турция постепенно получават достъп до обществения сектор и живеят извън бежанските ценрове.

От друга страна, според доклад, оповестен от подкомисията за „Правата на бежанците“ към Комисията за човешки права на турския меджлис в страната има 4 милиона и 300 хиляди бежанци, 3 милиона и 400 хиляди от които са от Сирия и се ползват с временна закрила.

Съгласно доклада на комисията броят на подалите молба за международна закрила е 300 хиляди души, които са дошли от Ирак, Афганистан, Иран, Сомалия и др. А статут на постоянно пребиваващи са получили 600 хиляди бежанци. В Турция образно наричат бежанците „третият вилает“, защото след Истанбул и Анкара няма друг град с такова многочислено население.

Тук същественият въпрос е колко от тях биха се върнали по родните си места, колко биха останали в Турция и колко биха емигрирали в Европа? Според анкета на Университета „Билги“ в Истанбул, направена през ноември-декември 2017 г. на тема „Иземеренията на поляризирането в турското общество“ огромното мнозинство от турците са на мнение, че сирийските бежанци трябва да се върнат обратно в родината си. А наскоро в свое изявление турският президент Реджеп Ердоган заяви, че се „предприемат необходимите стъпки за връщането на сирийските бежанци“.

Защото Ердоган умее да държи пулса на обществото и си дава сметка, че бежанците започват да пораждат социално напрежение. Но дали ще се върнат? Нека не забравяме, че начело със Сирия много бежански семейства от арабския свят, дошли в Турция останаха там.

Както вече споменахме Турция е страната, която е приела най-много бежанци. След нея идват Пакистан с 1,6 милиона, Ливан с 1,6 милиона, Иран 1 милион бежанци. А от гледна точка на процентното съотношение между броя на населението и процента на приетите бежанци най-висок е делът им в Ливан. По този критерий Турция се нарежда на четвърто място.

По данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) в края на 2015 г. в света са били разселени 65,3 милиона души.

От тях само 200 хиляди се върнали в страните, от които са дошли. Пак по данни на ВКБООН половината от бежанците по света са деца и юноши под 18-годишна възраст. От друга страна, колкото повече се удължава престоят на бежанците в една държава, толкова по-малка е вероятността за връщането им в страната на произход. В различни доклади на турските анализатори се посочва, че много от сирийските бежанци възнамеряват да останат в страната, защото са уредили живота си по някакъв начин. А в Европа все повече се надигат антиимигрантските настроения. Подрастващите се адаптират към условията в страните, в които пребивават и тенденцията за връщане обратно в собствената държава намалява. В най-добрия случай делът на завръналите се бежанци не надвишава 20 на сто.

С други думи, ако приемем, че в Турция има 3,4 милиона сирийски бежанци, най-малко 2 милиона от тях ще останат там за постоянно. Това показват статистиките. В такъв случай заканите към Европа на турския президент, чрез размахването на бежанската карта се оказват само реторика.

Б. ред. - Мехмед Юмер е журналист, външнополитически анализатор със задълбочени познания в турския обществено-политически живот и издател на сайтовете http://www.obzornews.bg и bakis.bg.

Още по темата

05/02/2018

Анализи и Коментари

Как гледа Европейският съюз на Турция?