България има неработещ механизъм за акредитация на университетите и атестация на преподавателите. Сега според оценките всички са отличници, но това не отразява реалното състояние. Затова ще изградим системата наново.

Твърдението е на министърът на образованието Николай Денков от блиц контрол в парламентарната комисия по образование миналата седмица в отговор на въпрос от предшественика му на поста Красимир Вълчев. Зам.-председателят на комисията и депутат от ГЕРБ попита за допълнителните 20 милиона лева, които предстои да бъдат дадени на университети за повишаване на преподавателски заплати, но под условие. То е висшите училища да променят правилата си за атестация съобразно методика, която още не са виждали и се очаква да им бъде спусната от Министерския съвет по предложение на министъра на образованието.

Очакваната промяна в атестациите в университетите се прокарва чрез... Закона за бюджета за 2022 г. Според неговия параграф 17 критериите и показателите трябва да се приемат от Министерския съвет до 30 април - нещо, което няма никакъв шанс да се случи в срок, тъй като към днешна дата няма дори проект. Когато той се появи, ще трябва да престои в портала за обществени консултации на МС поне 14 дни преди гласуването му.

Въпреки че в научните среди са напълно наясно с проблемите и нуждата от нов подход към атестацията, още преди публикуването на проекта се надигна недоволство, и то не от хора, които биха се съпротивлявали срещу някой, който иска да работят по-добре и да осигуряват по-качествено образование, а от настояващи да се спазва законът.

Какъв е проблемът?

Подписка, към която се присъединиха 113 преподаватели от почти всички университети, беше внесена на 19 април до президента Румен Радев, председателя на Народното събрание Никола Минчев и всички депутати, главния прокурор Иван Гешев, Висшия съдебен съвет, премиера Кирил Петков и омбудсмана Диана Ковачева. В нея те настояват методика за атестация да не се прокарва тихомълком и "през задната врата", без да бъдат обсъдени. Настояват и не се нарушава законът.

Тихомълком и "през задната врата", защото тези значителни промени в образованието са вкарани през Закона за бюджета за 2022 г., а министър Денков досега не е предложил за обсъждане с колегите си в академичните среди дори обща рамка на подготвяната от неговия екип методика. Каквото и да е съдържанието ù, проблем има, защото с подзаконов акт не може да се отменя или заобикаля закон. А именно това би се случило. Чл. 57 от Закона за висшето образование изисква единствено академичната общност да оценява приноса на всички членове на академичния си състав по предварително оповестени показатели и критерии. Спорно е дали това се случва, ако ù "извиват ръцете" да го прави по правилата на министър/Министерски съвет, за да получи пари за заплати. Отделно от това, българското законодателство не делегира подобни права нито на министър, нито на Министерския съвет. Напротив - установява академична автономия.

Подписката е с автор проф. дтн Веско Панов - преподавател в Техническия университет в София и негов бивш зам.-ректор, машинен инженер и юрист. През януари той даде на прокурор министър Денков заради отказа му да назначи служебен ректор на ТУ-София, след като съдът отмени Общото събрание от 2019 г., избрало за ректор проф. д.н. Иван Кралов.

Текстът ù гласи:

Уважаеми г-н Президент,

Уважаеми г-н Председател на Народно събрание на Република България,

Уважаеми г-н Главен прокурор,

Уважаеми Председатели на върховните съдилища в Република България,

Уважаеми представители на Висшия адвокатски съвет,

Уважаеми г-н Министър-председател на Република България,

Уважаема г-жо Омбудсман,

Уважаеми народни представители от всички парламентарни групи,

Уважаеми дами и господа,

В Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., приет от Народното събрание и обнародван в Държавен вестник, брой 18 от 04.03.2022 г. в Преходните и заключителните разпоредби е включен §17 гласящ, че:

„Средствата по чл. 1, ал. 5, ред 2.9. се предоставят на държавните висши училища като субсидия за издръжка на обучението, над формираната по чл. 91, ал. 1, т. 1 от Закона за висшето образование, след привеждането на критериите и показателите в правилниците им за атестиране на академичния състав в съответствие с методика, определена с акт на Министерския съвет, и се разпределят въз основа на получената комплексна оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда, по професионални направления за всяко висше училище. В срок до 30 април 2022 г. Министерският съвет по предложение на министъра на образованието и науката приема критериите и показателите по изречение първо“.

Приветстваме решението на народните представители да поправят една явна несправедливост, каквато е недофинансирането на висшите училища от държавата по общия ред, поставила ги в невъзможност да изпълняват обществена си функция на необходимото високо ниво.

Приемането на цитирания текст обаче противоречи на основен конституционен текст и съществено нарушава автономията на висшите училища, поставяйки финансовото им оцеляване и заплащането на преподавателите, свързано с изпълнението на научната и преподавателската им дейност, в зависимост от акт на Министерския съвет. Това е недопустимо!

Съгласно чл. 53, ал. 4 от Конституцията висшите училища се ползват с академична автономия. Този принцип е доразвит в чл. 19, ал. 1 на Закона за висшето образование, според който в нея намира израз интелектуалната свобода на академичната общност и творческата природа на образователния, изследователския и художествено-творческия процес като върховни ценности.

Израз на академичната автономия е и правото, определено в чл. 57, ал. 1 на ЗВО, единствено и само академичната общност да оценява приноса на всички членове на академичния състав в учебната, научноизследователската, художествено-творческата, административната и други дейности, като за това те подлежат на атестиране веднъж на 3 години за нехабилитираните и веднъж на 5 години за хабилитираните преподаватели.

Според ал. 2 на същия член оценяването и атестацията се извършват по предварително определени показатели и критерии, запизани в правилниците на висшите училища.

Несъмнено ЗВО делегира, на основание на действащия принцип на академичната автономия, право на висшите училища самостоятелно да решават какви ще бъдат критериите за атестиране и изключва правото на държавата да се меси в този изключително специфичен и изискващ познаване на учебно-преподавателската и научната дейност процес.

Всяка намеса на основание норма на подзаконов нормативен акт, какъвто би била осъществена чрез предлаганата методика, която препраща към бъдещ, все още несъществуващ акт на Министерски съвет, представлява опит да бъде заобиколен Закона за висшето образование, който предвижда всички изисквания относно компонентите на правилата за атестиране да бъдат определени в закон.

За да е налице възможност изпълнителната власт да съставя подобни методики, изисквания и др., които да бъдат инкорпорирани нормативно в акт на Министерски съвет, следва тя да е основана на изрична законова делегация и овластяване именно в Закона за висшето образование. Такава обаче понастоящем липсва!

Точно обратното – Законът за висшето образование дава подобна компетентност единствено и само на академичните общности, която те следва да уредят в своите вътрешни правилници.

Създаването на паралелен ред за дофинансиране на висшите училища, основан на изпълнението на изисквания, свързани директно с академичната работа и дейност на преподавателите (компонентите определени в ЗВО за съдържанието на атестационните процедури са именно такива), по своята обществено-политическа същност е опасно явление. То би довело до недопустимо прекрачване на границата, поставена от закона и традициите, и до ограничаване на демократично извоюваните права на университетската общност в страната.

Държавата без съмнение има право да осъществява контрол върху дейността на висшите училища с оглед постигане на обществено значимите им цели, за които те получават финансиране, но не и да се намесва в работата на отделните преподаватели. Приемането на подобна методика де факто ще е средство за точно такава намеса и за ограничаване на академичната свобода. Чрез нея ще се упражнява контрол върху работата на академичния състав с несанкционирана от закона намеса на изпълнителната власт, която ще определя финансирането, от което се формират трудовите му възнаграждения.

Създаването на възможност изпълнителната власт да определя чисто академични критерии при липса на законова делегация е нарушение на ЗВО и Конституцията и не следва да бъде допускано.

Уважаеми дами и господа,

С оглед на изложеното се обръщаме към Вас с молба да упражните правото си, предвидено в чл. 150 на Конституцията, като сезирате Конституционния съд с искане за обявяване на въпросната разпоредба за неконституционосъобразна, като противоречаща на чл. 53, ал.4 от Конституцията.

Готови сме за участие в обществен дебат за промяна на модела на атестирането на преподавателите в българските висши училища и университети, но тази промяна следва да бъде осъществена по предвидения в Конституцията и закона ред.

С уважение:
Проф. дтн. Веско Панов

"В нашето право най-тежкото законодателно нарушение е орган да излезе от своите правомощия. Това е като Министерският съвет да приеме закон", коментира пред OFFNews проф. Панов, който е убеден, че ако искаме "да няма никой над закона" - както декларира министър-председателят Кирил Петков, ако искаме да бъдем правова държава, трябва да имаме и такава култура.

Как държавата финансира университетите сега?

Определя се годишна издръжка на един студент, която професорът нарича "магическо число" поради неяснотата, с която се формира въпросното. То се умножава по средноприравнения брой студенти и така се определя субсидията. Към нея сега се дават 20 милиона лева в ръцете на министъра на образованието, който да ги разпределя по начин, "по който той реши" - по думите на проф. Панов.

"Ако тази схема мине тази година, догодина може да му се дадат 100 хиляди лева, а субсидията да се намали с толкова", опасява се професорът и предупреждава: "Връщаме се към схеми, които бяха изключени по много мъчителен начин".

Проф. Панов е убеден, че "трябва да има единни критерии за всички и един професор с университета "Х" да бъде третиран еднакво с професор от университета "У", но предложението как да се случи това "трябва да се сложи на масата" открито и да се обсъди.

"Научните работници осъзнават необходимостта от критерии, но те не трябва да се прокарват през задната врата, чрез Закона за бюджета. Това не ми се струва съвсем удачно. То ще има трайни последствия върху икономиката след време. Когато образованието е качествено, то произвежда качествени продукти", каза той и апелира за предсказуемост и предвидимост в системата.