ЕС неглижира ''проблема Орбан'' твърде дълго

Maриус Драгомир е директор на Изследователския център за медии и журналистика (ИЦМЖ), независим мозъчен тръст, който се стреми да подобри качеството на медийните политики и състоянието на независимите медии и журналистика.

Типично за авторитарните лидери e да се крият зад фасадата на демокрацията, когато наближат избори, както и често да прибягват до изфабрикувани „врагове“, срещу които да се противопоставят, правейки се, че търсят решения и спасители. Обвиняват външни сили и говорят за заговори за уронване на националната стабилност, сигурност и традиции. Унгарският премиер Виктор Орбан е особено добре запознат с тази отработена тактика.

Откакто се върна на власт през 2010 г., управляващата коалиция на унгарския премиер (Фидес - Унгарски граждански съюз) редовно предизвиква илюзорни противници за собствена политическа изгода. През 2014 г. враговете бяха „чуждестранни субекти“, стремящи се да „утвърдят своята власт“ над унгарския народ. През 2018 г. ликът на американския филантроп с унгарски произход Джордж Сорос красеше билбордове, листовки и дописки на правителствени медии. Беше представен като лице, стоящо в основата на заговор за „тотална фронтална“ атака срещу унгарската държава. Не на последно място, гражданското общество и независимите медии бяха обвинени през 2022 г., че съдействат на съюзниците на САЩ с цел „манипулиране“ на публикации на световни медии за събитията в Унгария.

След малко повече от година унгарците отново ще дадат оценката си на властта в урните. Проучвания на общественото мнение показват, че една бунтовническа партия, оглавявана от Петер Маджар, може да свали премиера. Партията ТИСА на Maджар значително напредна през изминалата година, постигайки впечатляващи резултати на изборите за Европейски парламент през 2024 г. и нарастваща обществена подкрепа за кампанията си, която е съсредоточена върху необходимостта от прочистване на унгарската политическа система.

За Орбан Маджар представлява нов и тревожен проблем. За разлика от предишни противници, които са били набедени въз основа на политически произход или връзки с критично настроени институции, Маджар е част от семейството на Фидес. Той беше женен за Юдит Варга, бивш министър на правосъдието на Орбан, и дългогодишен съюзник на управляващия елит. След като се превърна в политик, който има реални шансове да свали Орбан през 2026 г., всякакви офанзиви, които работеха на предишни избори станаха неуместни или неефективни.

Все пак пропагандната машина на Фидес се опита (но не успя) да обвини Маджар и други – „купени политици, съдии, журналисти, фалшиви НПО-та и политически активисти“ – в заговор за „сваляне на унгарската демокрация“ през последните седмици. Тези кампании, които се организират чрез мрежа от свързани с правителството медии и представляват основната част от информационното пространство на страната, се стремят да оклеветят Маджар като "марионетка" на чуждестранни сили. В годишната си реч през февруари Орбан нарече него и подобни нему „смрадливки, които зимата не умори“ и обеща да „съсипе“ финансирането им.

Атаките срещу изкупителни жертви са димна завеса, която рутинно се спуска, за да отклони общественото внимание от отслабващата икономика, печалното здравеопазване и други проблеми в Унгария. Този път обаче нямат същия ефект. Джордж Сорос може да продължава да бъде в центъра на пропагандата на Фидес, но той вече е на 94 години и нито е приковал общественото внимание, нито има някогашния ефект върху избирателите, на който управляващата коалиция се надява. Скорошните правителствени нападения и дезинформация, свързана с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и лидера на групата на Европейската народна партия Манфред Вебер също нямаха търсения ефект и потвърдиха факта, че повечето унгарци са проевропейци и подкрепят оставането на страната в ЕС. Атаките срещу украинския президент Володимир Зеленски в контекста на финансирането и сигурността на ЕС също не успяват да откъснат избирателите от движението на Maджар.

Вследствие на всичко това Орбан все по-отчаяно задълбочава атаките, насочвайки се към все по-екстремни и авторитарни тактики в опита си да остане на власт. Създаването и последващото използване на правителствена институция – Службата за национален суверенитет – за атаки срещу политически опоненти, независими медии, НПО и други критични гласове, свидетелства за траекторията на управляващата коалиция преди самата изборна кампания. Орбан използва спирането на фондовете на Американската агенция за международно развитие (USAID), за да представи независимите медии в Унгария като корумпирани и да подхрани враждебността към журналисти и активисти с чуждестранно финансиране, което показва на унгарците колко далеч е готов да стигне, за да запази контрол върху държавата. Нарастват страховете сред унгарците, че вече отслабената им демокрация няма да издържи на по-нататъшни атаки.

Не може да се каже отсега дали Орбан наистина ще направи всичко възможно да срине демокрацията. Разследванията на независимия новинарски сайт Direkt36 обаче показват координирана и обезпокоително дълбока, дори зловеща мрежа, която прожектира само самохвалство и самосъхранение. Тя се простира отвъд границите на Унгария и е координирана с европейската крайна десница и източни авторитарни лидери под формата на пране на пари и посредническо финансиране на партиите от „Патриоти за Европа“ в Европейския парламент.

ЕС неглижира „проблема Орбан“ в продължение на години, поради което ще се изправи пред сериозна заплаха през 2026 г. Ако продължи да бездейства и унгарският премиер още повече подкопае демокрацията, може да се стигне до пълно завладяване на страна-членка на ЕС. Бъдещият германски канцлер Фридрих Мерц усеща тази опасност и през последните седмици призова блока да бъде „по-последователен“ в прилагането на „процедури за нарушение“.

Правителството на Орбан е лишено от приблизително 22 милиарда евро европейски средства, равняващи се на 11% от прогнозния БВП на Унгария през 2024 г. в отговор на продължаващи нарушения на върховенството на закона. Този лост трябва да продължи да се използва, за да се гарантират честни избори през 2026 г. Друг такъв лост би бил ограничаването на правото на глас на Унгария в Европейския съвет. Европейският парламент направи опити в тази посока през 2018 г. и, както Мерц и други предлагат, това трябва да се преразгледа като средство за предотвратяване на по-нататъшно „вандалство“ на демокрацията в Унгария.

Следващите дванадесет месеца ще бъдат критични за унгарците и европейците като цяло. Ясните и целенасочени намеси от страна на ЕС и демократи от международната общност имат потенциала да възпрат Орбан, да гарантират, че парламентарните избори в страната ще се проведат в по-прозрачна медийна среда и - най-важното - да осуетят всякакви координирани опити да се подкопае демокрацията в страна-членка на ЕС.

Следете новините ни в GoogleNews