Татяна Иванова: Промените в закона за частните охранители минаха 'на тъмно' заради произнасянето на КС

Г-жо Иванова, последният случай с охранител, който уби приятелката си и едногодишното им детенце, показва ли слабости в охранителния бранш?

Първо бих искала да изразя чисто човешката си реакция - шока и болката от безумната реакция на едно лице, което не се посвени да опре пистолет в главата на едногодишното си дете и да дръпне спусъка, както и към неговата майка. Това е безумно поведение, за което няма оправдание на този свят!

На Вашият въпрос във втората му част – вижте, когато се спомене „охранител“ и се започват реакции към сектора.

Но все пак да отделим нещата: Първо – въпросното лице не е бил на дежурство или служебно ангажиран по време на този брутален инцидент. За да започне работа в частна охранителна фирма, то кандидатът трябва да отговаря на много изисквания и критерии които бяха и в предходния и в сегашния закон. В това число и документ че не страда от психическо заболяване и е физически клинично здраво.

Отделно от това, по отношение на ползването на оръжието в частната охранителна дейност има специално промяна от 2006 г. в Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, която изрично е насочена към охранителна дейност. Според този текст огнестрелното оръжие, придобито от юридически лица и лица, регистрирани като еднолични търговци за охрана, може да се носи само при осъществяване на охранителна дейност. През останалото време оръжието се съхранява на установените за това места.

За да има разрешение за носене и ползване на оръжие той трябва да премине и през изискванията на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите.

Всичко това го казвам не за да търся оправдание в постъпката на извършителя на това деяние, но за да ви обясня, че това са изискванията на два специални закона към сектора. В случая това лице е било не със служебно оръжие, за което носи отговорност частната охранителна фирма по закон, а е бил с лично оръжие за което носи отговорност физическото лице което има разрешението и правото да го ползва, получени от МВР.

Не мисля че има фирма от сектора, която да рискува да остави неин служител да излиза извън служебните си задължения със служебното оръжие и по този начин да рискува както лиценза си, така и злоупотреба с това оръжие. При такава ситуация това би довело и до закриване на фирмата, тъй като без лиценз тя не може да функционира като частна охранителна фирма и от там и служителите и остават без работа.

Каква е ролята на контролните органи в този случай – можело ли е да се предотврати това нещо?

Относително труден е въпросът за ролята на контролните органи – и по двата закона, контролът е поверен на МВР. И по двата закона, помните, имаше преди време проверка, разпоредена от главния прокурор г-н Цацаров, от която проверка резултатите бяха обявени от зам. главния прокурор Ася Петрова през 2017 г. Бяха констатирани множество нарушения в режима за оръжията в това число и липсата на регистър, както на частните охранителни фирми така и на регистър за оръжията. Тогава бе даден срок на МВР до 2018 г. да изгради такъв регистър, за да може да е по-точен и ефективен контролът по Закона за частна охранителна дейност и по закона за контрол на оръжията.

Колкото до предотвратяване на такъв случай – мисля, че няма експерт или психолог, който да ви отговори, че няма как да знаеш кога и кой при какви обстоятелства може да отключи нещо такова като психически проблем. Няма как да прогнозираш човешката природа.

В този смисъл, вие често говорите за свръхрегулация в сектора и намеса на МВР в работата ви – означва ли че на практика този контрол е само на хартия?

Свръх регулацията идва от факта, че както посочих по-горе, към дружествата, опериращи в сектора, освен по двата посочени по-горе закона, явяващи се специални по своята същност, ние трябва да отговаряме и на изискванията на Търговския закон, тъй като сме търговски дружества с икономическа дейност, свързаните с него КТ, Данъчно процесуален кодекс и т.н.

МВР, съгласно така заложените му правомощия по Закона за частна охранителна дейност, на практика почти изцяло ни се меси в дейността и се опитва да получи много повече отколкото му е необходима информация, като пример ви давам само това – като търговски дружества при назначаването на служители във фирмата, ние трябва да подадем заявление в НОИ. Но същевременно трябва да изпращаме тези уведомления на хартиен носител (и/или на мейл, там където го има в МВР). Същото е и с договорите, които сключваме с възложителите – трябва да изпращаме уведомления за договора с възложителя … За какво им е на МВР информация, която могат да си набавят и служебно от други държавни институции, каквито са НАП и НОИ например?

МВР трябва да проверява дали отговаряме на минимални изисквания за сигурност и безопасност на охранявани обекти в това число включително за необходимото техническо оборудване, персонал и превозни средства. Ами ние сме търговски дружества – процесите, начинът на организация във фирмата, техниката, която ползваме като фирми, автомобилите са си чисто фирмено решение. А в случая МВР ми залага и проверява (друг е въпросът с компетентността на служителите на МВР да познават цялата налична техника, спецификата на бизнес процесите във фирмите, как точно ще могат да го направят и да ни дадат оценка) за това дали отговаряме или не на тези изисквания... Това са само малка част от проблемите с новия закон.

А дали е само на хартия? Чухме че имат разработени „Методически указания относно извършване на контрол върху частната охранителна дейност, свързани с влизането в сила на новия Закон за частната охранителна дейност и подзаконовите нормативни актове към него. Поискахме си ги по ЗДОИ. Преди години при едно друго ръководство на МВР, когато бизнесът помоли да се разработи нещо съвместно по въпроса с проверките – тогавашния началник на ГДНП и председател на Консултативния съвет го направи съвсем прозрачно – тези правила бяха разработени съвместно с нас и въпреки че отново бяха за полицейските служители, те ни бяха изпратени по фирмите, за да има партньорство (а не взаимодействие) и да няма разминавания. А сега – даже в отговора ми казват, че служебната информация едва ли не е държавна тайна. Тези указания могат да окажат въздействие върху нас, нашите възложители, чиито обекти охраняваме и гражданите, които посещават тези обекти с начина, по който се инструктират полицаите да правят проверките в тези указания и резултатите, които трябва да постигнат. Е, дали нямат въздействие тези указания. Въпросът е риторичен по-скоро.

Излязохте с остра позиция относно последните промени в ЗЧОД – вие знаехте ли за тези промени предварително?

Въобще и не предполагахме – още повече ние наблюдаваме ресорна комисия, което считам, че е нормално – Комисията по вътрешна сигурност и общестен ред, какво законодателство се обсъжда. Кой да предположи, че в края на срока между първо и второ четене в Правна, по Закона за правна помощ (той има много „общо" със сектора явно) депутати от ГЕРБ, с активното участие на зам.-министър Ципов ще внесат такива промени в ЗЧОД.

Стенограмата от заседанието на правна комисия е доста „интересна“. Как се правят промени в законите? Ние на практика го чухме на приемането на закона за правна помощ в пленарна зала. Факт е, че въпросните промени, освен че променят Закона за частна охранителна дейност, в неговата същност по отношение на лицензионен режим, промяна на глава от закона, уж премахване на урбанизираните територии от него като действие, то и има и обратно действие – сиреч влиза в сила от 30 ти септември 2018 г.

Как да реагираме при такава ситуация. То по логиката на г-н Кирилов – през който закон си решим, както си решим след като има дупка в законодателството и можем да прескочим обществено обсъждане, след като можем да си позволим през други преходни и заключителни разпоредби да го направим, защо пък не... Няма да губим време с разни такива процедури. А че много от колегите от сектора не знаят какво става е факт.

И че МВР отново пише закон за бизнеса, а ние не знаем – отново е факт.

Защо според вас беше направено това действие, въпреки че вносителите на промените са от партията, която ги внесе и ревностно ги защитаваше?

За да се скрият и да избегнат факта, че Конституционният съд ще се произнесе по двете обединени дела на президента и на главния прокурор, за да не се разбере и например, че професор Веселин Вучков, бивш министър на вътрешните работи при второто правителство на ГЕРБ, също изрази това становище, че не може на фирми да се възлагат дейности, които са приоритет на МВР по Конституция и най-вече за да направят промените "на тъмно", за да оставят въпреки всичко вратичката да може да се извършва тази дейност, чрез вкарването на допълнителната фигура на държавния орган или местната власт, като възложител по договор за охрана. За да не се каже, че не поискаха да чуят колегите от сектора и че не познават материята.

Вярно ли е, че към момента пререгистрацията на фирми е блокирана? След като промените в закона първоначално са били консултирани с охранителните фирми, депутатите не са ли били посъветване, че първоначално заложените срокове са твърде кратки?

То не е пререгистрация – то е удостоверяване на съответствие с изискванията на закона по наредбата издадена от министъра на вътрешните работи. Никак не се учудвам че е блокирана. Казахме им, че срокът е малък, но те казаха, че ни облекчават режима по удостоверяването.

А колкото до консултирането с фирмите от сектора – то това е относително. Може и да е консултирано, но с определени фирми, ние не знаем. Казвам това, което със сигурност знаем ние като членове на БСК.

Факт е и че все още няма свикан Консултативен съвет за сътрудничество и че все още документите се носят на ръка в Главна дирекция "Национална полиция". А после къде отиват и кой как ги гледа не се знае, както не се знае и дали/или кога ще тбъде въведен въпросния регистър, как ще се въведе новата информация в него. Много, много са въпросите, но МВР показва че няма нужда от взаимодействие.