Психотерапевти, коучи, астролози - как да разпознаем шарлатаните

Живеем в среда, в която освен на много добри специалисти в сферата на психотерапията и коучинга, както и на астролози, които „много познават”, често можем да се натъкнем на изключителна некомпетентност и шарлатанство. И по-лошото е, че ако не сме подготвени да ги разпознаем, може много да загазим…

Сигурно е добре да направя уточнение за хората, които са се подразнили, че слагам психотерапия, коучинг и астрология в едно изречение. Да - астрологията не е наука, коучингът не е лечебно средство, а за психотерапията се учи най-дълго и много, но и тя не е панацея.

Методите са различни, но не можем да отречем, че хората ги търсят със сходна мотивация - когато са на житейски кръстопът. А и още нещо - не е редно да си затваряме очите, че интересът към астрологията стана масов. Може би няма да можем да спрем когото и да е да потърси метода, който е избрал, но поне нека дадем някакви насоки за превенция от зловредни „специалисти”.

Предлагам кратък списък на сигналите, за които да следите, ако сте избрали някой да ви подкрепи професионално в момент на криза. Отбелязвам, че тук се говори за клиенти/пациенти с отсъствие на диагноза за психично разстройство, които не страдат от суицидни мисли и не заявяват намерения за нараняване на друг човек.

Етиката в професията с работа с хора е не по-малко важна от професионалните качества. Един етичен специалист може и да няма капацитет да ни помогне, но поне няма да ни навреди и ще направи така, че ако сам не може да ви свърши работа, да ви пренасочи възможно най-бързо към по-добро решение. А дори да сме намерили най-компетентния специалист, ако не е етичен към нас, може да изгуби години от живота ни с погрешни решения, за да печели пари и влияние.

По-долу в списъка ще видите, че повечето неща се въртят около авторитета на специалиста. Именно този авторитет е нещото, което както може да помогне в процеса на работа, така и може да се използва срещу клиента (нас).

Етичният специалист

1. Не ни казва какво да правим. Дори и да го искаме. Знам, че много клиенти търсят специалист, който да им даде няколко стъпки в живота, които да последват и да си го подобрят. И преди да сте си казали „Аз не съм толкова глупав/наивен/отчаян, че да търся друг да ме напътства”, нека ви уверя, че това не се случва от глупост. Случва се от осъзнаването на клиента, че може би сам не вижда и не знае нещо и желанието му бързо да получи добър резултат.

Никога не трябва да забравяме, че клиентът е експерт в своето съдържание (в своя проблем), а специалистът може да му помогне само с намиране на пътя. Дебело подчертавам - не с насочване, а с подкрепа в намиране на собствения път на клиента. Човек, който ви казва какво да правите, или е абсолютно некомпетентен и не е научил, че само този, който носи отговорността за решенията, може да ги взима, или е злонамерен и иска да ви държи зависими от него.

Искам да ви уверя, че зависимост към подобен специалист може да се развие много лесно, защото самата рамка на общуване предварително го поставя в позиция на авторитет. Тоест - ако дадем на специалиста контрол над решенията си, ние губим възможност сами да управляваме живота си. На този принцип се създават и култовете. Както и доста хора печелят пари и слава като гурута - на принципа на зависимостта от авторитета.

2. Не ни казва какви сме. „Ти си много общителна”, „Ти лесно избухваш”, „Ти си силен човек”, „Ти се страхуваш”… Ако някой, на когото имаме доверие и считаме за авторитет, ни поставя етикети, това може в голяма степен да обуслови нашите реакции и действия и съответно - развитията в живота ни. Например, ако терапевтът ми е казал, че съм много страхлива, аз може да реша в някоя ситуация да го опровергая и да направя нещо опасно.

Или пък може да се примиря, че „лесно избухвам” и просто да продължа да се държа рязко с хората около себе си. Специалистът може да ни помага, чрез въпроси да опознаем себе си, но не и да ни казва какви са неговите наблюдения за личността ни. Може да чуваме наблюдения за действията си „Забелязвам, че си запазила самообладание”, но не и „Ти си много смела” - което е наблюдения за качествата ни като човек.

Поставянето на етикети не само не върши работа на клиента, но е и също метод за създаване на зависимост - клиентът иска да се докаже пред специалиста или пък да го опровергае и съобразява действията си с това, което е чул, а не със собствената си воля.

3. Не ни поучава. Работата на специалиста е да ни помогне да видим това, което търсим, а не да ни дава оценки. Поучаването е злоупотреба с авторитет, а злоупотребата с авторитет може да доведе до това клиента да съобразява своите действия с мнението на специалиста. Това е още един метод за създаване на зависимост между специалиста и клиента. Когато започнем да вярваме, че специалистът е много по-умен от нас и търсим неговата оценка за всичко, което ни вълнува, вместо да решаваме сами.

4. Не ни казва, че трябва да ходим редовно при него. Клиентът сам носи отговорност за своя път на решаване на проблема, ако специалистът се намеси в това, значи злоупотребява с авторитета си. Работата на специалиста е да вложи своите умения, където те са търсени и където могат да свършат работа, а не сам да създава условия неговите умения да бъдат търсени.

Всяка професия трябва да може достойно да изхранва този, който я практикува. Но работата с проблемите на хора изисква да поставиш етиката на практиката си, преди печеленото на пари.

5. Не се държи като приятел. Етичният специалист не трябва да променя динамиката, която имате между професионалист и клиент. Не е редно да ядете и пиете на една маса с терапевта или коуча си, да си пишете съобщения извън работата, да ви моли за услуги или да имате някакви други търговски отношения помежду си.

Не е редно да ви е шеф и да ви коучва, примерно, или да сте в интимна връзка и да сте в отношения клиент - специалист. Работата по решаване на личностни кризи или по израстването ни е работа с нашия индивидуален психичен свят и за тази цел имаме нужда от безпристрастен професионалист, който да ни съпътства. Всякаква намеса на лични отношения в работата, вади специалиста от ролята на безпристрастност.

6. Не се държи като човек, който знае и може повече от нас. Отново ще споменем авторитета. Ако някой ни поставя в позиция на незнаещи и неможещи (или поне не достатъчно), то този човек определено не иска да спомогне за това ние да носим отговорност за живота си и сами да намерим своя правилен път. Вероятно такъв човек иска да храни егото си, джоба си или и двете.

7. Не изразява убеждение, че само неговият метод на работа е в състояние да ни помогне. Нека да го кажа пак - отговорността за решаването на проблемите на клиента е на самия клиент. Специалистът може да го подкрепи, да му предостави своята професионална експертиза в процеса на намиране на решение, но не може да гарантира нищо, нито да изразява открито съмнение в преценката на клиента си.

Абсолютно допустимо е да се зададе въпрос и да се обсъди дадено решение, но не и с цел да се дават насоки. Може и да се изрази мнение, което обаче да не поставя клиента в положение на избор пред ултиматум. Например: „Вероятно другият метод/специалист работи за някого, аз по-скоро мога да предложа това и това, като работа - ти преценяваш”, вместо „То тия терапии не помагат”.

По втория начин специалистът поставя нашата преценка под съмнение и ни кара да изберем между себе си и него. Ако изберем себе си - рамката на доверие се нарушава, а дори може да чувстваме и вина към специалиста, което още повече проваля професионалната рамка. А ако изберем него - сдаваме отговорността по собствените си решения на специалиста и влизаме в отношения на зависимост.

8. Повтарям - не ни казва какво да правим. Ние сме експерти за живота си, дори и понякога да не изглежда точно така, защото сме объркани и не виждаме пътя. Ние сме тези, които ще понесем отговорност за решенията си. И много важно - ние сме абсолютно способни да изберем посока на действие, да предприемем действия и да понесем отговорност за тях. Специалистът може да ни предостави експертизата си в процеса на взимане на решение, но не и за това какво да бъде решението.

И за финал ще кажа още нещо - забелязвам, че вече много често се дава съвет „тръгни на терапия”. Много е добре да знаем, че когато „тръгваме на терапия” е хубаво да не възприемаме този процес като пиене на хапчета за грип - някой ти предписва нещо, ти го пиеш, след 5 до 7 дни си по-добре. Терапията или коучингът е нашата собствена работа, извършена с професионална помощ.

Успех!

П.С. Написах това като човек преминал през множество и дългосрочни обучения за психологическа и коучинг работа с клиенти, практикуващ коуч (и то - с опит с работа с клиенти в уелнес коучинг и развиваща се практика на коуч за промяна в момента), както и като човек, който е бил и е клиент психотерапия, коучинг, хипнотерапия, астрология и… признавам си - три пъти - на врачки. Честно казано - съжалявам само за срещите си с врачките.

Следете новините ни в GoogleNews