След 7-часово обсъждане депутатите приеха на първо четене бюджета за 2022 г. - със 129 гласа "за", 99 "против" и 0 "въздържал се".

Гласуването приключи с аплодисменти от парламентарните групи от управляващата коалиция. ГЕРБ-СДС, ДПС и "Възраждане" гласуваха с "против", а след това излязоха за обяснение за отрицателен вот.

В началото на миналата седмица проектобюджетът беше приет от Министерски съвет, а ден по-късно проектозаконът беше внесен в Народното събрание. Още в сряда започна ударното му разглеждане в парламентарните комисии, а последните от тях го гласуваха този вторник. Вчера депутатите подкрепиха малките бюджети - на НЗОК и на ДОО, като срокът за предложения между двете четения беше намален на 5 дни. По предложение на Любомир Каримански това ще се случи и с големия бюджет. Председателят на НС Никола Минчев прогнозира, че парламентът ще приеме бюджета до 31 март. Същото обеща и финансовият министър Асен Василев, който планира и актуализация през лятото.

Днешното гласуване на големия бюджет се забави заради четенето на докладите на комисиите, което приключи по обяд. След това обаче по традиция управляващи и опозиция започнаха да си разменят обвинения.

ДПС, ГЕРБ-СДС и "Възраждане" определиха Бюджет 2022 като "проинфлационен", управляващите пък защитаваха тезата, че той е "социален" и "на растежа".

Нинова: Този бюджет наистина е най-социалният

Финансовият министър заяви, че повечето инвестиции, заложени в бюджета, ще се правят с дълг, по-малък от предвидения в бюджета на ГЕРБ. Той намекна, че това ще се случи с парите, които вече не се насочват по корупционни схеми.

Василев за бюджета: Когато колегите от ГЕРБ питат къде са 8-те милиарда - тук са

Разбира се, не липсваха и любопитни изказвания. Байрам Байрам от ДПС определи този бюджет като "предизборен" и продължаване на практиката за "бюджет на джипката".

По-късно Атанас Михнев от Продължаваме промяната извади "джипка" от джоба си и обяви, че това е краят на този модел.

Атанас Михнев, ПП: Дойде краят на джипката. Ето, прибирам я в джоба си

Очаквано отново се появи и казусът с преходните и заключителните разпоредби в проектобюджета. Темата отново бе подхваната от ГЕРБ-СДС, въпреки че повечето комисии, както и коалицията, излязоха с позиция, че спорните разпоредби ще бъдат премахнати между двете четения. Любомир Каримански от ИТН препотвърди този ангажимент. Той коментира, че правителството е искало по-бързо да постигне реформите, заложени в коалиционното споразумение, но бе категоричен, че не трябва да се допуска отново през преходните разпоредби да се прокарват промени в други закони.

Последва и любопитен сблъсък между бивш и настоящ финансов министър.

Ананиев и Василев заедно на трибуната в спор за Бюджет 2022

Владислав Панев от "Демократична България" пък заяви, че парламентарната група има опасения заради размера на дефицита, но ще подкрепи проектобюджета.

Томислав Дончев от ГЕРБ разкритикува правителството и заяви, че  има спад в чуждестранните инвестиции. Според него бюджетът представлявал голяма мазна кутия от пица, в която всъщност няма пица.

Финансовият министър обаче веднага му възрази.

"Има пица за всички, няма пица за крадците", каза той и обра овациите на депутатите от управляващото мнозинство.

Василев: Инвеститори ни питат няма ли да ги рекетираме и да им изберем подизпълнител

Красимир Вълчев от ГЕРБ пък заяви, че в бюджета е заложена и "добавката Асен Василев", защото липсата на компенсации за бизнеса за високите цени на тока, е довела до увеличение на цените на всички продукти и услуги.

"Нашето съмнение е, че Асен Василев харесва инфлацията , защото с едната ръка взима много, а с другата връща малко", заяви той.

Какво е заложено в Бюджет 2022?

В проектозакона са планирани дефицит от 4,1 на сто от БВП, приходите да бъдат в размер на 57 253,5 милиона лева, а разходите - 63 153,8 милиона лева. Дефицитът без COVID мерките ще бъде 2,5%, а с тях - 4,1%. Заложено е още увеличение на процента на инвестициите на 5,8% от БВП - 8,2 млрд. лв. В проектобюджета е предвидено увеличение на БВП до 4,8% заради инвестициите, голяма част от които ще бъдат финансирани със средствата от Националния план за възстановяване и устойчивост. През следващата година се очаква ръст с 1% на броя на заетите и спад на коефициента на безработица с 5%. Прогнозираната инфлация е от 5,6%, като се очаква тя да се забави към края на годината, достигайки 3,1%.

В предложението е заложена и друга временна мярка - през 2022 г. да бъде възможно ваучерите за храна да могат да се използват и за плащане на сметки за електроенергия и вода. От първи април пък отпада данъка върху лихвите по влогове.

Заплати и осигуровки

От първи април 2022 г. минималната работна заплата се увеличава от 650 лв. на 710 лв. Увеличават се заплатите на хората на изборни длъжности, на заетите в системата на съдебната власт, както и на педагогическите специалисти (125% от средната заплата).

В проектобюджета е заложен максималният осигурителен доход да се увеличи от 3000 на 3400 лв. Това обаче може и да не се случи, защото вчера ДБ поиска запазване на нивото му от 3000 лв, а ИТН допълниха, че увеличението може да се случи през лятната актуализация на бюджета.

Първи сблъсък в четворната коалиция - заради максималния осигурителен доход

Увеличава се обаче минималният осигурителен доход за земеделците - от 420 на 710 лв, както и на минималния осигурителен доход - от 650 на 710 лв.

Социална политика

90 млн. лв. са предвидени за подобряване на ефективността на семейните помощи, 56,7 млн. лв. ще са помощите за хора с увреждания, 223, 5 млн. лв. ще са необходими заради увеличението на минималната работна заплата и за увеличението на коефициента, определящ дневното възнаграждение на личните асистенти. Освен това 50,1 млн. лв ще бъдат заделени за помощи за отопление, 38,8 млн. лв. за увеличението на компенсациите за безработица, 22,2 млн. лв. за увеличената сума за майчинството, 36,5 млн. лв. за компенсациите, свързани с противоепидемичните мерки, както и 852 млн. лв. за компенсациите за пенсиите.

Парите за здраве

Основната политика за здравеопазването през тази година ще бъде свързана с овладяването на пандемията. 267,2 млн. лв.  ще бъдат отделени за закупуване на ваксини, 352 млн. лв. за помощи за персонала на първа линия, за дейностите за справяне с пандемия, както и за поставянето на ваксини на неосигурените лица.  131 млн. лв. ще бъдат заделени за покупка на лекарства за лечение на КОВИД-19, 101,2 млн. лв. за щадящи тестове, антигенни и PCR тестове, както и за маски и дезинфектанти. 118, 5 млн. лв. за добавки към заплатите за месеците. 3,8 млн. лв. ще бъдат използвани за изграждането на Национална здравно-информационна система и развитие на дистанционните здравни услуги. 13,2 млн.лв. пък ще са нужни, за да се осигурят безплатни ясли за всички деца, както и 100 млн. лв. за парите за пенсионерите, които се ваксинират.

Образование 

315 млн. лв. ще са нужни за увеличението на заплатите на учителите и другите педагогически специалисти, 70 млн. лв. за ремонт и строеж на детски градини, ясли и училища, 84,8 млн. лв. пък ще трябват, за да се подсигурят безплатните детски градини за децата.

В областта на висшето образование са предвидени 5,5 млн. лв. за увеличение на стипендиите на студентите с 10%, както и 5 млн. лв. за научна и творческа дейност, както и за издаването на учебници и научни трудове.

Отбрана

През 2022 г. разходите за отбрана ще са 1,73% от БВП, като се очаква през 2024 г. да достигнат до 2%. Така се изпълняват поетите към НАТО ангажименти чрез Националния план за повишаване на разходите за отбрана. Освен това 187 млн. лв.  ще бъдат използвани за придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб, 100 млн.лв. за бойна техника за батальонни бойни групи, 180 млн. лв. за изграждане на интегрирана система и инфраструктура на новия боен самолет, 126,2 млн. лв. за придобиване и поддръжка на въоръжение и техника, в т.ч. и самолети МиГ-29.

Енергетикка

В този сектор са предвидени 931,5 млн. лв. за компенсации заради повишилите се цени на тока и природния газ, 481,5 за компенсации за операторите на електроенергия, 450 млн. лв. за компенсации за небитовите потребители за първото тримесечие. 

Икономическа и финансова политика

В този сектор са предвидени 410 млн. лв. за мярката 60/40 и по мярката "Запази ме плюс", 9 млн. лв. за насърчаване на инвестициите на местни и чуждестранни предприятия, 5,6 млн. лв. за Националния иновационен фонд.

Регионална политика

Тук  са предвидени 48, 2 млн. лв. за снегопочистване, 291,3 млн. лв. за капиталови разходи, държавна субсидия от 556,8 млн. лв., 200 млн. лв. за оптимизация на администрацията.