"Продължаваме промяната" и "Демократична България" заедно работят по конституционна жалба за промените в Изборния кодекс. Източници на OFFNews от двете партии съобщиха, че се очаква да сезират Конституционния съд в следващите седмици. 

В последния пленарен ден за 2022 г., когато "хартиената коалиция" предколедно свали ветото върху Изборния кодекс, председателят на парламентарната комисия по конституционни въпроси Атанас Славов обяви, че "Демократична България" ще направи опит да сезира Конституционния съд за промените в ИК.

За жалба в КС са необходими подписите на 1/5 от народните представители, т.е. 48. ДБ разполага само с 20 депутати, заради което бе необходима и подкрепа от друга парламентарна група. Срещу прекрояването на ИК се обявиха четири политически формации - ДБ, ПП, БВ и "Възраждане". (В края на 2022 г. Александър Николов от "Български възход" заяви пред OFFNews, че има достатъчно юридически аргументи, за да подкрепят инициативата на ДБ. Асен Василев каза, че ПП ще подкрепи инициативата, а от "Възраждане" запазиха мълчание - б.а.)

Към момента по жалбата работят само ДБ и ПП. Заедно те разполагат със 73-ма народни представители, които са достатъчни. Атанас Славов от "Демократична България" каза пред OFFNews, че не са търсили подкрепа от останалите две парламентарни групи, тъй като не е необходима такава за сезирането на КС. Той добави, че към момента се събират предложенията на двете партии, след което ще се проведе среща, на която ще се финализира документът. Очаква се това да се случи в следващите две седмици, след което да бъде сезиран КС. Ще бъде организирано и публично представяне на аргументите, които двете групи са посочили в жалбата. 

Славов е на мнение, че има аргументи за обявяване на противоконституционност заради новия начин на провеждане на гласуването с машина.

От "Продължаваме промяната" пък виждат аргументи в разкриването на тайната на вота заради броенето на разписките от машините. (Сходен аргумент имаше и президентът Румен Радев в мотивите към ветото върху ИК - б.а.) Източници на OFFNews от ПП виждат и друга възможност - нарушената процедура, която би била достатъчен аргумент, за да направи цялото решение на НС нелегитимно. (Изборният кодекс бе прекроен от ГЕРБ-СДС, ДПС и БСП при множество нарушения на Правилника за организацията и дейността на НС - б.а.)

Какви са аргументите според експертите

Експерти коментират, че всичко зависи от аргументите, които ще посочат депутатите. Според тях реален аргумент за сезирането на КС е нарушаването на равното избирателно право. Освен това има и опасения, че с така разписаните нови изборни правила машинното гласуване може изобщо да отпадне, защото няма да има възможност за провеждането му. Три седмици след влизането на закона в сила, ЦИК следва да проведе експеримент за провеждане на гласуване по новия ИК. От БНБ обаче вече имат становище, че не разполагат със "специалната хартия", която ГЕРБ, ДПС и БСП заложиха в закона. Заради това може да се обяви форсмажор и да се гласува само с хартия, тъй като ЦИК няма да може да изпълни заложените изисквания за машинно гласуване.

Съществува и друга възможност за отпадане на машинното гласуване. Ако КС обяви някои текстове за противоконституционни, то без работещ парламент може да се създаде законодателна дупка и да настъпи още по-голям хаос. Причината е в решение 3 от 2020 г. на КС, според което, ако част от закон се обяви за противоконституционна, то не влиза в сила предишният текст, а остава законодателна дупка. "Продължаваме промяната" и "Демократична България" се очаква да сезират КС за промените, касаещи машинното гласуване. В този смисъл, ако КС потвърди, че текстовете са противоконституционни, то машинното гласуване може да отпадне и отново да се окаже, че ще гласуваме само с хартия. Заради това е от ключово значение кои точно ще са текстове от Изборния кодекс, които ще атакуват ПП и ДБ.

Конституционалистът доц. Наталия Киселова коментира пред OFFNews, че има трайна практика на КС, според която не се допуска нарушенията на правилника да се третират като нарушения на Конституцията, каквато идея за атакуване на текстовете в съда имат от ПП. Киселова добави, че има само един случай, но той е много изолиран - касае случай, при който не е дадено достатъчно време, за да се внесат предложения между двете четения. Казусът с ИК обаче не е такъв.

Каква е процедурата

Процедурата за сезиране на Конституционния съд е разписана в Конституцията и Закона за Конституционния съд. Според нея КС действа по инициатива на най-малко 1/5 от народните представители. Исканията се правят писмено и следва да са мотивирани с приложени писмени доказателства. Съдът сам решава дали отправения към него въпрос е от неговата компетентност, като решението се взема на закрито заседание. Ако то е положително - се образува конституционно дело, а ако не - КС връща мотивирано становище до подателя. 

Ако се образува дело за промените в ИК, КС може да поиска допълнителни становища и доказателства. Решението се взима с мнозинство от повече от половината от всички съдии, то се обнародва в "Държавен вестник" до 15 дни след заседанието. Решението влиза в три дни след публикуването на делото в ДВ.

Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизане в сила на решението, като частта от закона, която е обявена за противоконституционна, спира да се прилага, а останалата част продължава да действа.

Как хартиената коалиция прекрои Изборния кодекс

Още в първия ден на 48-ото НС БСП се зае с прекрояването на Изборния кодекс и внесе стария си законопроект за връщане на хартиената бюлетина. Без изненада текстовете бяха приети. Между двете четения ГЕРБ и ДПС направиха над 100 предложения, които изцяло преправяха ИК и дори бяха извън обхвата на законопроекта. Председателят на парламентарната правна комисия Радомир Чолаков от ГЕРБ обаче наруши правилника и ги подложи на гласуване за допустимост, което мина успешно заради желязното мнозинство на БСП, ДПС и ГЕРБ. Така изненадващо, вместо само да върне хартиената бюлетина паралелно с машинния вот, новото мнозинство се зае да заличава машинното гласуване. На 16 ноември се проведе второто четене на текстовете в комисия, като заседанието продължи почти 18 часа и за това време район "Чужбина" бе премахнат, заличен бе и Общественият съвет към ЦИК, чийто състав бе увеличен. 

След това текстовете се върнаха в зала за второ чете с обещанието на Йордан Цонев (ДПС), че ИК ще се гледа само в редовното заседание на парламента и с включени камери, за да е публично. Тогава с множество изказвания ПП успя да забави процеса и за цял ден НС успя да приеме само заглавието. На следващия ден по искане на ГЕРБ кодексът отново влезе в зала, като ПП и ДБ приложиха заучената практика и след 15-часово заседание, продължило до полунощ, народните представители не гласуваха нито едно предложение. На следващия ден депутатите успяха да стигнат само до първия параграф. В първия ден на декември се проведе и поредното 18-часово заседание за прекрояването на Изборния кодекс. Пленарният ден приключи в 02:54 ч. след процедурна хватка на ГЕРБ, ДПС и БСП, при която се стигна до любимата ситуация "пълна зала, няма кворум". До този момент окончателно машините бяха превърнати в принтери.

На 2 декември след 44 часа заседания хартиената коалиция окончателно прекрои Изборния кодекс. Във финалния вариант ГЕРБ запази район "Чужбина", но ще го въвежда от 2025 г., дистанционното електронно гласуване бе премахнато, а флашките останаха, но ги обезсмислиха. В последния ден, в който се разглеждаше ИК, дебатите бяха прекратявани без да има и едно изказване по същество. 12 дни след приемането на ИК, президентът Радев наложи вето. Междувременно стана ясно, че БНБ няма специална хартия и машинното гласуване може да бъде изцяло премахнато. Друга възможност за премахването на машините е фактът, че "бюлетината от машинно гласуване", както вече се наричат разписките, изобщо не отговорят на изискванията за бюлетини. Това може също да се превърне в причина за премахването на бюлетините.