Искам да съм маймуна

Последна промяна на 27 март 2013 в 15:51 7497 11

Маймуни СНИМКА: sxc.hu
Маймуни СНИМКА: sxc.hu

В рубриката "От вас" публикуваме писмото на нашата читателка Валя Тодорова

Имаше в детските ми години едни лакърдии, които се разпространяваха апокрифно на аудио касети. Май на Шкумбата. Та там лирическият герой подава молба в общината, че иска да е маймуна. Къпят ги, хранят ги, всичко им е без пари, никаква работа не вършат...

Та и аз така. Искам да съм маймуна. Ама от истинските. Или поне да съм циганин.

Безработна съм от началото на годината. Не ми се беше случвало от 2007 година, тогава пак бях за няколко месеца, тъй като се преместих да живея тук от друг град. Сега причината не е идентична, но в случая е без значение.

Та... отивам си аз чинно на определената дата, за да положа заветния подпис, осигуряващ ми огромното месечно обезщетение от 191 лева до м. ноември. Предварително се бях поинтересувала за организирани курсове от Агенцията по заетоста – все пак детенце имам да храня, а и не съм свикнала да чакам на помощи. Вниманието ми привлече курс за оперативни счетоводители, започващ в края на лятото. Реших да подам заявление, че желая да се включа. И тук ме заля студената вода. Аз не съм им в „приоритентите групи”. Ококорих големи кафеви очи и попитах на какви условия отговарят привилегированите лица. Трябва да съм до 29 години (минала съм ги), да съм над 50 години (рано ми е), да съм трайно безработна (пак не става, работлива съм била), да съм неграмотна (що ли ги завърших и езиковата, и университета, а?), или да съм с ромски произход. Те това е за мен. От днес ставам Айше. След като един трайно безработен неграмотен циганин е с предимство пред мен инженерката да се обучава за оперативен счетоводител...

Натиснах се на стола и казах на служителката да ми даде за попълване декларация, че съм ромка. Сега пък тя се ококори. Познава ме, миналото лято бях управител на плувен комплекс и идвах при тях да търся персонал. Не знам дали помисли, че се шегувам. Аз обаче се заинатих, стоях на стола и си чаках декларацията. Почти 20 минути. Включи се и колежката й. Започнаха да се оправдават, че те не измислят правилата, че някой „от горе” им нареждал (не ми казаха кой точно), каква била презумцията на изискването и дрън дрън дрън... А аз им повтарях само, че искам декларацията. Ами сега... започнаха да ме гледат с умоление да не ги тормозя. Аз обаче чакам. И оппааааааа... една от колежките се показа по-находчива - оказа се, че имало нещо, за което малко се знае. Можело да кандидатствам, ако съм била с професия, за която нямало голямо търсене. Машинен инженер съм, топла обработка на металите, няма заводи, няма търсене. Можело „горе” и да ми приемат молбата ( пак „горе”).

Дадоха ми такава бланка, попълних я. Обаче нещо ме гризе... май отбиха номера. Тези дни пак ще отида, за да проверя дали съм одобрена. И почнат ли да шикалкавят пак – Айшето не ми мърда.

Писна ми. Редовен данъкоплатец съм. Никога през живота си не съм имала заеми или задължения. Научена съм, че човек трябва да си плаща дължимото и да живее почтено. В продължение на години с моите данъци издържам маса държавни и общински служители. И защо? За да ми кажат един ден, че не съм им приоритет. Че да си изряден в тази държава, нищо не означава. Че да си почтен и редовен данъкоплатец е задължение, но само до тук. Съвестното изпълнение на задълженията не води до нищо друго освен... до нови задължения. И никакви права.

На 42 години съм. Бях на 18, когато дойде „демокрацията”. Най-хубавите ми години минаха в най-трудните времена. Имах възможност да емигрирам. Не го направих. Но за първи път сега, на 42, когато уж най-трудното би трябвало да е зад гърба ми, се почувствах употребена. Употребена от собствената си държава! Благодаря й!

Девизът на моя град Левски е „Млад и с бъдеще”. Как ?????

 

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!