Църквата ни почита днес преподобна Макрина. 

Тя била най-голямата дъщеря на своите благочестиви родители Василий и Емилия и сестра на св. Василий Велики. Семейството било твърде голямо: четирима синове и шест дъщери, всички възпитани в християнско благочестие. 

Макрина израстнала и станала на 15 години. В целия град нямало девойка, равна на нея по красота. Всички познавали нейната кротост, благонравие и трудолюбие. Много момци й предлагали да се оженят за нея. Родителите й били равнодушни към външни предимства, към богатство и знатност. Но се намерил момък, който съединявал в себе си всичко: и добродетели, и богатство, и знатност. Те сгодили за него дъщеря си, но поради нейната младост сватбата била отложена за известно време. На Господа било угодно да изпита девойката чрез скръб: малко преди деня, определен за сватбата, нейният годеник починал. Макрина нежно го обичала и неговата смърт била тежък удар за нея. В голямата си скръб тя решила да не се омъжва за друг и да остане до края на живота си девица. 

Скърбейки за тежката загуба, Макрина не позволявала на тъгата да я отвлече от нейните задължения. Помагала при отглеждането, възпитанието и образованието на по-малките си братя и сестри. После Макрина и майка се оттеглили в манастир.

Добродетелната св. Макрина, служила на бог вярно и неизменно през целия си живот.