Дилън Моран е смятан за най-добрия ирландски комедиант и един от най-добрите стендъп комици в света. Започва кариерата си едва 20-годишен, след като наблюдава в местния бар няколко негови бъдещи колеги да разправят шеги и решава да опита.

За наше всеобщо щастие идеята му се оказва доста добра и 24 години по-късно той има зад гърба си редица турнета по света, престижни награди за комедия, сред които тази от фестивала в Единбург и БАФТА за телевизионна ситуационна комедия, участия в сериали и филми като "Black Books", "Shaun of the Dead", "Run, Fatboy, Run", "Notting Hill", и т.н.

За тези от вас, които не знаят, стендъп комедията е представлява един човек на сцена, който разсмива хората с шеги, майтапи, случки, разсъждения, истории и т.н. Нещо като Шкумбата, но разликата е там, че той разказва предимно вицове. С една дума, жанрът е още прохождащ в България и само може да се радваме, че една от най-големите звезди в света ще ни посети съвсем скоро - този четвъртък от 20:00 часа на сцената на "Сълза и смях".

Той идва по покана на сайта за стендъп комедия Comedy.bg като част от усилията на Иван Кирков и приятели да популяризират едно от най-свежите и успешни развлечения в света в последно време. В тази насока са и отварянето на първия клуб в България, посветен изцяло на стендъп забавлението, както и поканата на може би най-популярния британски комик в момента да дойде у нас през април - Джими Кар.

Но за това по-натам, сега нека ви представя разговора ни с Дилън Моран, който се съгласи да даде първото си интервю пред българска медия дни преди гостуването си у нас.

На сцената сте вече над 20 години, как се промениха възгледите Ви за света, живота и комедията?

Мисля, че като младеж се опитваш да говориш за нещата, които са ти в главата, грижи от сорта на връзките и прочие. Като остаряваш, все още говориш за връзки, но го правиш по различен начин. Вероятно говоря малко повече за света около нас, коментирам промените в живота ми – вече съм баща и т.н., всички тези работи променят погледа ти върху света.

Да се надяваме също така, че след толкова години имаш и минало. Когато си млад и говориш за света, ти нямаш особено голямо минало, нямаш с какво да сравняваш. Вече, като имам минало, си спомням за него и говоря за спомените си, за страха от смъртта, сещам си какво е да си млад. Говориш за времето по различен начин. Когато си млад, всеки ден живееш в постоянно „сега“. След това остаряваш и чрез дистанцията на времето осъзнаваш докъде си стигнал.

Тъй като не може да говорите на по-младото си аз, какво бихте казали наместо това на днешната младеж, което смятате за важно?

Мисля, че е важно да помниш, че ти си ограничен ресурс, имаш много енергия, когато си млад, и трябва да я използваш: използвайте я, за да направите това, което искате, недейте да чакате, това искам да кажа. Не чакайте.

Имало ли е моменти в кариерата Ви, когато не сте били в настроение да се шегувате, но се е налагало да излезете на сцената и да накарате хората да се смеят въпреки това, как сте успявали да се превъзмогнете?

Не знам. Понякога ми се е случвало да имам представления, които са се получили по-добре, когато не съм се чувствал наред, защото това ме е карало да съм по-небрежен и така нещата са ставали по-приятни. Но аз все още се уча, времето минава и не съм съвсем наясно как всичко досега е сработило. Когато се сблъскаш с нещо, което не ти се прави, но се налага, трябва да намериш начин да поискаш да го правиш, да си кажеш: „Какво мога да науча от това, въпреки че се чувствам гадно и в момента не ми е до него".

През последните няколко години ставаме свидетели на това как хора биват убивани заради свободата на словото, което е основно и за комедиантите - видяхме какво се случи с "Шарли Ебдо". Кои са нещата, с които не бива да се шегуваме никога, и защо?

Не съм аз този, който да каже с какво могат или не могат да се шегуват хората, можеш да говориш за всичко, въпросът е по какъв начин говориш за нещата. Аз лично не се интересувам много от подигравките с болката на другите хора. Понякога хората се шегуват с чуждата болка като средство за справяне с факта, че има болка, че са се сблъскали с нея. Но аз не го правя. Всичко се свежда до начина, по който подхождаш към дадена тема. Аз подхождам към темите, като се опитвам да разбера какво е общото между мен и другия човек, какво споделяме, с какво сме съгласни и можем да разпознаем един в друг като общо преживяване. Когато четеш поема или книга, ти винаги се опитваш да намериш частица от себе си в нея, да се припознаеш, така че аз правя това – държа огледало пред себе си, и го правя с всички, за да видим общите си човешки черти в отраженията си. Шегите пред хората също са един вид огледало.

В България имаме поговорката: "Добре, че е шегата, та да си кажем истината", съгласен ли сте с нея и има ли някакво послание, което се опитвате да предадете на публиката чрез комедията си?

Да, да, съгласен съм. Харесвам поговорките, защото те съдържат много смисъл в малка опаковка, получаваш доста на евтина цена. Но нямам послание, просто търся начин да комуникирам с хората и да видя какво можем да споделим.

Много се вълнувам, че ще дойда в България, никога досега не съм бил там, и, ако трябва да съм честен, не знам много за нея, но ще науча повече, като пристигна. Наистина нямам търпение да дойда.

Значи ще се разходите из София и ще поговорите с минувачите, както правите по новите места, на които ходите?

Да, така правя, говоря с колкото се може повече хора, питам ги разни неща, опитвам се да разбера какво се случва. Така и ще направя сега.

Знам, че не сте голям почитател на технологичните иновации, които ни държат във връзка постоянно, но защо?

Какви например, като социалните мрежи?

Да, както и имейлите, смартфоните. 

Мисля, че това са неща, които ни разсейват, отвличат от нашите собствени мисли, а мислите ни си струва да бъдат чути. Трудно е да си сам, но ако не оставаш сам с мислите си, няма да научиш нищо. Това са моментите, когато откриваш много неща за себе си и за другите хора. Ако непрекъснато си приказваш с някого, времето просто прелита покрай теб. Хората говорят, защото не понасят мълчанието, но те не оценяват какво се крие в тишината.

Затова ли не харесвате телевизионните комедийни предавания, в тях постоянно се бърбори, за да минава време?

Аз не гледам много телевизия, но да, хората се справят с тревогите си като просто шумят, скучно е. Бих предпочел да гледам как някой прояви честност относно безпокойството си, като каже: „Да, чувствам се ужасно, ще умра, полудявам, помогнете ми“, стига да може да го направи по забавен начин.

В интернет се върти шегата, че "Преди се смеехме на комедиантите и се вслушвахме в политиците", а сега е обратното, съгласен ли сте?

Да, чух го онзи ден, някой в Хърватия ми го каза, забавно е, добър майтап е. Точно в момента ставаме свидетели на доста подобни примери, сигурно е имало и други сходни периоди от историята, в които това е ставало, но да, така е.

Кои политици според Вас имат потенциала да станат стендъп комедианти?

Те не стават за онзи целенасочен тип комедианти, не го правят нарочно, просто са забавни сами по себе си. Най-големият настоящ пример е Доналд Тръмп, но има още редица такива хора по света. Изведнъж в цяла Европа започна подем на фигури от дясното политическо крило от типа на Берлускони, който вече си отиде. Гледаш ги и си казваш: „Леле, как успя...защо, защо си там, как популисти като теб биват избирани?“ Защото те са популисти, казват на хората това, което искат да чуят, развиват култ към личността си и после ги чакаш да си отидат. Навсякъде са, в Унгария например я има партията Jobbik, пълно е с подобни хора, те продължават да се появяват.

В същото време има комедианти, които искат да стават политици, като Бепе Грило в Италия.

Да, аз не съм заинтересован от подобно нещо, но има хора, които се обвързват политически, защото искат да допринесат за обществото, да са полезни. Мога да разбера защо се опитват.

Колко си прилича Дилън Моран на сцената с този зад кулисите?

Не мисля, че има голяма разлика, ако трябва да съм честен, и аз не знам къде е границата, но не трябва да забравяме, че това е театър, като цяло съм си аз, но това е моя театрална версия.

Кой или какво Ви разсмя с глас за последно?

Дъщеря ми, когато ми говореше колко много я дразни нейната приятелка.

Още по темата

01/02/2016

Култура

Ирландският комедиен Шекспир - Дилън Моран, за пръв път в България

26/11/2015

Култура

Откриват първия в България комедиен клуб (видео)

23/10/2015

Култура

Джими Кар, най-известният британски комик, идва в София

25/09/2015

Интервю

Пътят на комедията, клишето Борисов и липсата на хумор при жените