Мийхол О'Хърли: Руската църква е в ерес, защото замени Евангелието с приоритетите на Кремъл

"Руската православна църква е изпаднала дълбоко в ерес. Тя заменя християнското послание, Евангелието, учението на Христос и традицията на Църквата с приоритетите на руската държава".

Това заяви ирландецът Мийхол О'Хърли, дипломат и архонт на Вселенската патриаршия по повод новата си книга "Вълци в овчи кожи". Книгата беше представена от О'Хърли в Църногорския манастир "Св. св. Козма и Дамян" на 27 юни. Медиен партньор на събитието е сайтът за християнска публицистика и новини "Християнство.бг".

На премиерата на книгата О'Хърли подчерта, че говори от свое име и това е личен труд. 

Той и съпругата му, украинката Оксана Шадрина, са автори на документален труд за Руската православна църква като заплаха за сигурността и демокрацията в Европа.

С О'Хърли говорихме за пропагандата на руския свят и ролята на РПЦ в това. 

"Трябва много да внимаваме къде поставяме границата между религиозната свобода и използването на религията за оказване на влияние върху това, което те наричат „близка чужбина“ - с цел тя да бъде по-рускоцентрична", каза още авторът.

Разкажете за себе си, за вашата биография.

Първо, благодаря ви, че ме поканихте за това интервю. За мен е чест. Аз съм Мийхол О’Хърли, а книгата написахме заедно с моята съпруга Оксана Шадрина. Тя е отличен изследовател и академик. Познанията ѝ по езици са по-дълбоки от моите. Иска ми се да вярвам, че заедно сме направили нещо, което е навременно и полезно, като се има предвид какво се случва по света.

Живеем с децата си в Ирландия. Имаме две малки деца. Служа на Църквата като митрополитски секретар. Архонт съм на Вселенската патриаршия, въпреки че всичко, което изразявам днес, са мои лични виждания и изследвания. Не говоря от името на други организации.

Кои са архонтите на Вселенската патриаршия?

В Източната римска империя, Византийската империя, архонтите са били властниците. Те са били големите съветници на византийския император. Когато Византийската империя пада под османска власт, те поверяват тези титли на Църквата.

Титлата „архонт“ е най-високото отличие, което Православната църква може да даде на мирянин. Ние сме там, за да защитаваме Вселенската патриаршия, православната вяра и да бъдем в помощ на цялото православие, християнството и човечеството.

И така, за книгата – „Вълци в овчи кожи и заплахата на Руската православна църква за европейската сигурност и демокрация“. Какво имате предвид с тези думи, че днешната Руска православна църква е заплаха за европейската сигурност?

Причината да изберем заглавието „Вълци в овчи кожи“ е алюзия към един библейски откъс – че нещата не са такива, каквито изглеждат. Руската православна църква е изпаднала дълбоко в ерес. Тя заменя християнското послание, Евангелието, учението на Христос и традицията на Църквата с приоритетите на руската държава.

И макар винаги да е съществувала симфония – съвместна работа между Църквата и държавата, ролята на Църквата е за усъвършенстването на човечеството. В Църквата казваме, че Бог стана човек, за да може човекът да стане бог. Думата на гръцки е теосис (обожение).

Държавата няма такива цели. Целите на държавата са власт, доминация. И ако погледнете Русия, през нейната история и днес, нейният фокус е бил придобиването и запазването на властта, докато ролята на Църквата е била извисяването на човечеството.

Така че ние сме на мнение – и мисля, че нашето изследване, а и съвременната история го доказват – че Руската православна църква са вълци в овчи кожи. Те използват дрехите на духовници, на епископи, на свещеници, на патриарси, за да постигнат „Руския мир“, а не Царството Божие.

Нашият български министър-председател, бивш президент, Румен Радев каза, че България ще спре 21-вия пакет от санкции на ЕС срещу Русия заради името на патриарх Кирил в него. Как бихте коментирали това? Тези санкции срещу руския патриарх – някои хора ще кажат, че това са санкции срещу православието и така нататък.

На първо място трябва да осъзнаем, че санкциите са срещу човека. Фактът, че той заема поста на патриарх, е съвпадение. Това може да е неговият начин за изразяване на власт, но санкциите са предназначени да накажат лицето за неговата лична роля в насърчаването на войната, злото, смъртта. Това нарушаване на мира, който е оцелял в Европа повече от 75 години, докато Русия не нахлу в Грузия, Молдова и на два пъти в Украйна.

Така че разбирам, че това е политическо решение за българския народ. И Радев, като лидер на страната, има правото да вземе това решение. Но това решение няма никакъв смисъл. Санкционните пакети, включително с подкрепата на България, са включвали и други духовници от Руската православна църква, митрополити и епископи.

Да се изключи от санкциите патриарх Кирил на основание, че това разделя православието – не е последователен начин на мислене. И фактът, че Радев се обяви и против санкциите срещу шефа на „Газпром“, ми говори, че става дума за защита на руснаците, а не за отстояване на достойнството на Православната църква.

Вашата книга документално изследване ли е на нещата, които руският патриарх Кирил е казвал през годините? Или е по-скоро нещо като биография?

Това е много интересен въпрос. Едно от нещата, които осъзнахме чрез нашето проучване в началото на изследването ни, беше, че повечето хора на Запад наистина не разбират Русия. Те мислят за Русия като за тази трайна, огромна страна и империя. Истината е, че идеята за Русия е сравнително нова. Едва през 1721 г. е провъзгласена Руската империя. Преди това много хора, които днес смятаме за руснаци, са се наричали московци.

Това са хора, които са израснали от малки градове-държави, феодални владения, които с течение на времето печелят власт и богатство. Те са придобили историята, или са узурпирали историята, културата и езика на други народи. Това да се наричат наследници на Киевска Рус е изцяло фиктивна претенция.

Руският народ е народ в трансформация от своето начало до днес. Московското княжество е било васал на чингизидите (наследниците на Чингис хан). С течение на времето те се разрастват и адаптират, често с помощта на Руската православна църква, която прибягва до митологията, за да представи рюриковичите измислена династия, целяща да им осигури корени в европейската история, а не в азиатската.

Ние представяме историята въз основа на факти, а не на политически проекции. Говорим за неща, които Руската православна църква е направила и които намираме за тревожни. Говорим за това как целите и задачите на Руската православна църква са съгласувани с руската държава, ако не и подчинени на нея.

И след това започваме да насърчаваме читателя да се замисли какви са последствията от това. Не е достатъчно да се знаят историята, датите, местата и времето. Трябва да мислим критично за това какво означава, когато позволяваме на Руската православна църква в Молдова, например, да черпи руска пропаганда директно от уебсайтове, контролирани от – да използвам един стар термин – НКВД. И след това да я представя по време на европейски избори. Целта не е само да се помогне на проруски кандидати да постигнат успех, а и да се разруши общественото единство в Европа – единство, за чието изграждане сме работили и което е било от полза за всички ни.

Погледнете България днес. За първи път в историята си тя процъфтява икономически. Бедността намалява. Индустрията набира скорост. Това е част от европейския експеримент. И въпреки това Руската православна църква атакува Европа на всяка крачка. Затова призоваваме хората да се замислят какви са последиците от това, което показахме, и какво ще последва, ако не го спрем.

Как гледате на възхода на крайнодесните движения в цяла Европа? Свързано ли е това с руската пропаганда и войната в Украйна?

Не виждам как би могло да не е свързано. Това е част от концепцията за т.нар. „руски свят“ – идеята за изграждане на един руски свят.

Когато мисля за България например, от времето, когато Българската църква получава своята автокефалия, българската история е изключително богата и значима. България е държава и народ, които по различни причини никога не са успели напълно да реализират своя потенциал.

Постепенно обаче се наложи представата, че руснаците са били нашите спасители и освободители от Османската империя. Малко по малко историческата картина беше променяна и изглаждана – сякаш ръбовете на квадратна маса постепенно се заоблят. Не мисля, че българският народ осъзнаваше как с течение на времето Русия последователно подкопаваше развитието на България, нейното достойнство, история и език, за да ги подчини на собствените си интереси. А това невинаги е било в интерес на България.

Затова като човек, който се интересува от политиката, съм обезпокоен, че Русия използва най-силния си инструмент за обществено влияние в чужбина – Руската православна църква – за да внушава, че вашият език трябва да бъде руски, а не български; че културата ви трябва да бъде руска; че големите ви литературни постижения, поезията и всичко останало трябва да се разглеждат през призмата на Русия.

Смятам, че това е вредно за България. Мисля, че е вредно и за повечето европейски държави. И трябва много да внимаваме къде поставяме границата между религиозната свобода и използването на религията за оказване на влияние върху това, което те наричат „близка чужбина“ с цел тя да бъде по-рускоцентрична.

Възможно ли е не само Европейският съюз, но и лидерите на днешния свят, виждайки руската агресия срещу Украйна, войната и позицията на патриарх Кирил, да стигнат до извода, че православието трябва да бъде забранено?

Като православен християнин една забрана на православието би била абсолютно неприемлива за мен и бих се борил срещу подобно нещо до последния си дъх.

Православното християнство, както и християнството като цяло, е огромен дар за Европа. Нашите университети, разбирането ни за демокрация, основана на състрадание, културата ни – всичко е проникнато от този християнски дух. Затова вярвам, че като европейци е важно да останем верни на собствената си идентичност. Идеята, че трябва да бъде забранено руското православие, според мен е погрешна.

Но същевременно не можем да пренебрегнем факта, че представители на Руската православна църква все по-често биват арестувани и експулсирани. България познава това от случая с архимандрит Васиан, когато трима влиятелни духовници бяха експулсирани заради участието си в шпионска дейност срещу България и Европа.

Трябва да гарантираме, че Църквата ще остане Църква, а държавата – държава. 

Те ни наричат сатанисти, защото не ги следваме - имам предвид Руската православна църква. Те искат да се представят като Третия Рим. Имали сме Рим, след това Константинопол, а сега те виждат себе си като център на християнството.

Бих помолил хората да се замислят какво всъщност означават „традиционните ценности“, които Руската православна църква твърди, че защитава. Включват ли те хвърлянето в затвора на журналисти, които изразяват мнение? Включват ли забраната на организации, които призовават да помним престъпленията на сталинизма? Включват ли отравянето на журналисти или разстрела на дисиденти в паркове в Берлин, където играят деца?

Имаме един дълбоко обезпокоителен проблем – когато изпаднеш в немилост пред руската власт, много често, образно казано, „падаш през прозореца“.

Това не са традиционни ценности и не можем да ги защитаваме. Но същевременно трябва да намерим правилния баланс и да съхраним едно от основните европейски права – свободата на вероизповеданието.