Не университетите, а бизнесът осъществяват основната част от научните изследвания и развойната дейност в България (НИРД). В предприятията са съсредоточени 65.8% от тях, а във висшите училища и университетските болници - общо едва 6.5% и те не са на второ място в страната. Заема го държавата. Нейните научни институти и организации формират 27.1% от общите разходи за НИРД, показват предварителните данни на НСИ за 2021 година. След университетите са само нетърговските организации с 0.6%.

Общите за миналата година са 1,074 милиарда лева, или с 4.9% повече от предната година. Това запазва тенденцията от 2017 г. за плавно ежегодно нарастване. Интензивността на НИРД - измерена като процент на разходите за НИРД от брутния вътрешен продукт - обаче намалява. Тя е 0.77%, с 0.08 пункта по-ниска от 2020 г.

Основният източник на финансиране за наука не е държавният бюджет, а източници от чужбина - основно проекти. Чуждестранните източници заемат 40.1%, бизнесът финансира 3.29% от научните изследвания и развойната дейност, а държавният бюджет - 26.1%.

Науката и развойната дейност са съсредоточени в техническите науки (51.5%, или 553.2 млн. лева), следвани от медицинските и здравни науки с дял 19.2% (206.7 млн. лв.), и естествените науки - 17.4% (187 млн. лева).

Намалява персоналът, който е зает с научноизследователска и развойна дейност. През 2021 г. той наброява 25 122 души (в еквивалент на пълна заетост), което е с 3.7% по-малко от 2020 г. Жените са 47.5%. Броят на изследователите в еквивалент на пълна заетост е 16 230 души, което е с 2.8% по-малко спрямо 2020 г.

Основната част от заетите с НИРД през 2021 г. е съсредоточена във фирмите и научните институти от сектор „Предприятия“ - 52.0% от общия персонал, зает с НИРД (в еквивалент на пълна заетост), или 13 056 души. В организациите и институциите от сектор „Държавно управление“ научна дейност осъществяват 8 148 души (32.4% от общия персонал, зает с НИРД през 2021 г.). В сектор „Висше образование“ едва 3 794 души провеждат научни изследвания и разработки. Относителният им дял е 15.1%.

Научноизследователската и развойна дейност включва всяка творческа и систематична работа, която се провежда с цел да се увеличи обемът на знанията, включително познанието за човека, културата и обществото, както и за разработването на нови приложения на наличните знания. Тя обхваща фундаментални и приложни изследвания и експериментални разработки.

„Разходи за научноизследователска и развойна дейност“ са всички разходи за осъществена в рамките на статистическата единица научноизследователска и развойна дейност независимо от източника на финансиране. Разходите за НИРД включват текущите разходи и разходите за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи, предназначени за НИРД.

Показателят „персонал, зает с НИРД“ измерва човешките ресурси, пряко заети с НИРД, които са отговорни за създаването, прилагането и разпространяването на новите знания. Той обхваща лицата, пряко ангажирани с НИРД, и лицата, оказващи директна подкрепа за НИРД (мениджъри, администратори, техници, чиновници). Персоналът, зает с НИРД, включва изследователи и друг персонал, зает с НИРД. Персоналът в еквивалент на пълна заетост се изчислява на базата на използваното работно време за научноизследователска и развойна дейност през отчетната година.

Сектор „Предприятия“ обхваща всички фирми, организации и институции, чиято основна дейност е производство на пазарни стоки и услуги (без попадащите в сектор „Висше образование“);

Сектор „Държавно управление“ обхваща държавните организации и институции, които не продават, а предоставят услуги за задоволяване на индивидуалните и колективните потребности на обществото и са финансирани предимно с бюджетни средства (без попадащите в сектор „Висше образование“);

Сектор „Висше образование“ включва университетите, колежите, висшите училища, научноизследователските сектори към висшите училища и университетските болници.