За кого е неизгодна концесията на водоснабдяването в София?

Владимир Каролев Последна промяна на 23 октомври 2013 в 20:17 11258 51

Владимир Каролев. Снимка: БГНЕС
Владимир Каролев. Снимка: БГНЕС

Вчера в парламента странно мнозинство от ГЕРБ, АТАКА и БСП гласува абсурдно решение за продължаване на мораториума за продажба на земеделска земя на чужденци, граждани на ЕС. С измисления и икономически абсурден мотив да защители бедните собственици на земеделска земя.

Преди малко повече от месец общински съветници от БСП, ВМРО и АТАКА се опитаха да прокарат в Столичния общински съвет подобно популистко решение за местен референдум дали да бъде прекъсната концесията на "Софийска вода" АД . Пак с лъжлив популистки мотив, че, ако станело дружеството общинско, то цената на водата щяла да спадне.

Тогава не успяха, защото общинските съветници от ГЕРБ не се поддадоха на популистките мотиви на колегите си от АТАКА, ВМРО и БСП. Но сега, след гласуването за земеделските земи в парламента, може ГЕРБ да размислят – особено ако от АТАКА предложат следния текст за референдума „Съгласни ли сте да се развали концесията за Софийска вода, за да стане цената на водата по-ниска”. Звучи привлекателно, нали? Точно като призивът на АТАКА да национализираме концесиите за добив на руда, в която има 3-4 грама злато, да национализираме електро-разпределителните дружества и големите търговски вериги, за да увеличим минималната пенсия на 500 лева и МРЗ на 1000 лева.

ВиК секторът в България е в трагично състояние. Това се отнася с особена сила за доста държавни и общински ВиК (в това число тези, в които собствеността е поделена между общини и държавата), където загубите на вода са просто шокиращи (над 80% в някои от тях). Качеството на водата е лошо, а мрежите са пред разпад, поради недостатъчни и/или некачествени инвестиции. Но понеже мандатът на политиците е 4-годишен, повечето политици винаги се опитват да „закърпят“ ситуацията и да „избутат“ мандата, а не да се занимаят сериозно с проблемите в дългосрочен план. Далеч по-изгодно политически е да запалят обществен скандал с референдум за отнемане на концесия, отколкото да си свършат работата и да предложат решения за реалните проблеми във ВиК.

ВиК секторът в България е традиционно силно политизиран, тъй като той е един от лостовете за законно облагодетелстване на определени етнически и социални малцинства с цел последните да бъдат правилно мотивирани как да гласуват. Разбира се, сметката се плаща от изрядните потребители и данъкоплатци. Най-видимото доказателство за това е, че всеки кабинет веднага сменя управителите на държавните ВиК – с изключение на тези, които веднага са се пребоядисали.

При частните концесионери ситуацията е различна – техните директори трудно могат да бъдат сменени заради политически прищевки и планове за облагодетелстване на социални и етнически малцинства.

Съпоставката на държавни ВиК дружества и частни концесионери определено не е в полза на първата. МРРБ наскоро изкара информация, че над 106 000 души у нас са на воден режим, като положението е особено тежко в 20 области, именно там, където са държавните/общински дружества. Тук говорим за изцяло прекъсната услуга, а не просто за недостиг на вода. Това е практически невъзможно в София. Тук, откакто съществува концесията, никога не е имало режим, дори и в най-горещите години и месеци.

Загубите на вода в София са едни от най-ниските (52.67% по последни данни), а е възможно и да са най-ниските в България, което логично, се отразява върху цената и тя в София също е една от най-ниските. Да, загубите са сериозни, но концесионерът има ресурсите, опита и ноу-хау да ги намалява. Френската фирма Веолия, която от две години е концесионер на Софийска вода е световен лидер в сектора, работи в цял свят , в това число оперира водни концесии в 23 страни в Европа (http://www.veoliawater.com).

Аргументът, че ако нямало печалба, щяло да е по-евтино, пък се опровергава тотално от поведението на държавните ВиК дружества, където както загубите, така и цените, са високи. Може би, абсолютен шампион е ВиК Добрич, където загубите често надхвърлят 90%. Тук забавляват и коментарите на левите общински съветници, че по Бай Тошево време загуби нямало. Как пък го разбраха това, като по времето на социализма водата, която е влизала във водоснабдителната система, изобщо не се е измервала?

Изборът между реалните алтернативи и въображаемата невъзможна перфектна алтернатива често се експлоатира от популистично настроени политици, чийто коронен номер е да представят една утопична постановка, в която никой не плаща (или плаща незнаничимо ниска цена), но всички имат. За съжаление, историята е показала многократно, че невъзможната перфектна алтернатива неслучайно е невъзможна и колкото и пъти да я избираме, тя винаги се изражда в нещо по-лошо. Така че ще се радвам популистите в СОС да спрат да ни рисуват поредната невъзможна перфектна алтернатива, която вероятно е параван за политически и лични интереси – друго да е може да назначиш в целия борд на някое обшинско дружество политическите си и лични приятели. А ако някой живущ в София е забравил водните режими от 90-те, когато си нямахме концесионер, просто може да се поразходи до Добрич, Шумен, Омуртаг или до друга област с разпадащо се държавно/общинско ВиК дружество, чиято основна цел не е да доставя вода на потребителите, а да храни партийни функционери назначени за директори и да обгрижва социални и етнически малцинства.

Според различни проучвания на Световната Банка и на EС между 10 и 14 милиарда евро са необходимите инвестиции във водния сектор за следващите 10 години, за да се постигне средното ниво на услугите в ЕС. На проведената в началото на април 2013 национална конференция „Стратегическа Инфраструктура България 2013, заместник-министърът на МРРБ Добромир Симедчиев посочи цифрата 11.5 милиарда евро. Ако някой политик ви каже че може държавата или общините да осигурят тези милиарди да знаете че лъже.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!