Да бъдеш силен е като да бъдеш дама – ако трябва да кажеш на хората, че си, значи не си.

Вчера светът изпрати баронеса Тачър с почести, неотдавани от 30 януари 1965 г., когато бе погребан сър Уинстън Чърчил. Тачър бе силен държавник, който вярваше в свободата на човешкия избор и потенциала ни да се учим както от успехите си, така и от грешките си. Тя до голяма степен промени не само Англия, но и света.

Но докато това са характерни черти от биографията на толкова много десни и успешни политици, Желязната Лейди бе уникална с това, че докосваше сърцата на милиони хора по неповторим начин. Тя вдъхновяваше гражданите да повярват в себе си и да поемат отговорност за собствения си живот, а не да вярват и посвещават съдбите си на месии.

Големият чар на левите идеи е в това, че освобождават гражданина не от нуждата да работи, а от нуждата да носи отговорност за собствения си живот. Разбирайте го по всякакъв начин – да носиш отговорност за това да имаш какво да ядеш утрешния ден, да носиш отговорност за това да имаш средства да пратиш децата си в по-добро училище, да носиш отговорност за това да спестиш пари за старините си и да ги изживееш с удоволствие. Нека си го кажем честно – повечето от нас обичат да се трудят, но много от нас не биха искали да носят отговорност, ако може друг да го направи. Например държавата.

Затова и левите идеи са толкова привлекателни. Уникалният талант на лейди Тачър се коренеше в способността й да вдъхнови хората да поемат отговорност за собствения си живот, да не ги е страх от промяната и да поемат по свой, собствен и неповторим житейски път. Да намериш път да докоснеш сърцата на гражданите с такова непопулярно послание е наистина рядка способност, а Тачър успява да го прави цели 11 години.

След като наследява една икономика, чиято структура просто не отговаря на дневния ред на променящия се свят, Желязната Лейди успява с почти сюрреалистичния си магнетизъм, разтърсваща силна реторика и неотклонима решителност да убеди английските избиратели в простата истина, че всичко тече, всичко се променя и няма по-добър кормчия за живота на всеки от него самия. Под нейното управление бизнесът и средната класа престават да бъдат срамни думи и английската икономика се трансформира навременно към модел с двигател високите технологии и услугите с висока добавена стойност. Въпреки че в САЩ тази трансформация е по-бърза, в рамките на Европа визията на Тачър често се счита за изпреварила времето си и успешното преструктуриране спасява Великобритания от изпадането в капана на протекционизма и псевдонационализма, в който падат няколко други водещи европейски икономики в този период.

Уинстън Чърчил някога е казал „Имаш врагове? Това е чудесно. Значи някога си защитил това, което мислиш“. Желязната Лейди до ден-днешен остава противоречива фигура, тъй като тя реформира английската икономика и преустановява катастрофалната за Великобритания практика да се поддържат на изкуствено дишане, за сметка на данъкоплатеца, индустрии, които са вече ненужни и са загубили както ресурсите си (част от рудодобив и въгледобива), така и пазарите си (някои сектори на тежка промишленост). Въпреки отрицанието на много от работещите в този сектор и особено на синдикатите да поемат отговорност за собствения си живот, Тачър устоява на натиска и с уникалния си талант обяснява на английските избиратели, че прогресът не се състои в параноичното вкопчване в миналото, а в умението да се адаптираш спрямо променящата се среда. Наглед мисия невъзможна, но баронесата грабва сърцата на милиони избиратели в продължение на 11 години. И им внушава, че когато всички се адаптират индивидуално, обществото се адаптира по най-добрия начин съвкупно. И отговорността за това не е на синдикатите, политиците или месиите – тя е на всеки отделен гражданин.

Тачър остава непримирима, категорична, откровена и еднозначна до нетърпимост, болезнена, понякога разтърсващо тъжна, понякога триумфиращо весела, удивително подканваща да повериш живота си в железните й ръце, но и омагьосващо убедителна, когато ти казва, че не бива да го правиш. Тачър остава истинска като истината. Защото такъв е силният човек. А както самата тя е казала, да бъдеш силен е като да бъдеш дама – ако трябва да кажеш на хората, че си, значи не си.

Ти беше и ще продължиш да си и двете, Лейди Тачър. Защото идеите и силата ти продължават да живеят чрез всички нас, които не ни е страх да поемем отговорност за собствения си живот.

Още по темата

01/04/2013

Нашите автори

Перу на капитализма или Венецуела на Чавес. Преценете сами!

19/03/2013

Нашите автори

Какво става в Кипър?

14/03/2013

Нашите автори

Наследството на Чавес

25/02/2013

Нашите автори

Защо държавата не е такава, каквато искаме да бъде