Защо държавата не е такава, каквато искаме да бъде

Владимир Каролев 25 февруари 2013 в 11:01 22040 182

Владимир Каролев. Снимка: БГНЕС

Ставаш по-умен: разказ от Здравка Евтимова

"Грешни чаквания от грешна система водят до грешни изпълнители". Текст с това заглавие публикува в блога си днес Владимир Каролев. Препечатваме го без редакция.

Лявата колонка представлява държавата такава, каквато искаме да бъде и такава, каквато сме я разписали в законите да бъде. Дясната колонка представлява държавата такава, каквато е и срещу която протестират хората навън.

Тук, обаче, трябва да уточним причините за тази трансформация. И причините не се коренят в някаква уникална корумпираност на нашите политици. Напротив, същите тези деформации ги има навсякъде. Както в САЩ, така и във Великобритания, така и в Швеция. Същинският проблем са не корумпираните политици, а неразбирането, че щом се внесе човешки фактор в лявата колонка, тя неизбежно се превръща в дясната. Защото политиците, както всеки друг нормален човек, преследват собствения си интерес. Както всеки друг човек, те са homo sapiens.

Въпросът тогава е какво да правим. Тъй като в задълженията на политиците (лявата колонка) формално пише, че те трябва да работят алтруистично в името на другите, избирателите винаги смятат, че следващият политик ще е небесният ангел, който се очаква от около 5000 години. Но такъв ангел никога не слиза и просто се потвърждава една от най-големите заблуди в живота: „следващият път ще е различно“. Вярно, от време на време на власт идва по-малък дявол, а в изключително редки случаи идва и човек, който дяволее така, че щетите върху обществото да са минимални, но това не променя факта, че дяволък има винаги. Както казах, причината е човешката природа като цяло, а не някакъв уникален български, пакистански или шведски случай. Или подредбата на планетите, или злия ционистки заговор срещу българския футбол.

По-рационалното е да се убеди критична маса хора, че най-простото решение е в ограничаването на властта на политиците и трансформирането й в свобода за гражданите и бизнеса. До какво води това:

Политически институции

Гражданите избират парламент, но той е с власт в толкова малко сфери, че на гражданите не им пука особено как партийните лидери и техните спонсори ще го наредят.
Премиерът и неговите спонсори назначават правителството, но то има малко власт, и на гражданите не им пука особено.
Депутатите вместо своите избиратели представляват своите спонсори, но както казахме, тяхната власт е ограничена и не могат да направят големи бели.
Администрацията се назначава от спонсорите, но тя е толкова малка и с толкова ограничена власт, че е все тая кой я назначава.
Правосъдието е една от малкото отговорности на правителството и всички изискват максимална ефективност, така че в собствения интерес на политиците е то да бъде приведено в ред.

Икономически институции

Парламентът приема закони в интерес на определени лобита, но властта му е ограничена и тези закони имат само маргинален ефект.
Обществените поръчки са нагласени, но са толкова малко, че на никой не му прави впечатление.
Ръководствата се назначават на приятелски и роднински начала, но са малко и отново това не е съществен проблем.
Почти всички еврофондове са премахнати и всяка държава се специализира там, където има естествени сравнителни конкурентни предимства. Политиците просто няма какво да преразпределят.
Държавна собственост почти не съществува, така че политиците просто няма какво да продават на свои приятели. Цялата собственост е преминала в ръцете на гражданите и бизнеса и се продава на пазарни начала.

Най-простото решение, както се вижда, е да се ограничат правомощията на политиците. Да не могат да правят държавни фирми, да не могат да ценообразуват чрез регулации, да не изземват съществен дял от доходите на гражданите, да не могат да регулират стопански взаимоотношения. Властта на политиците би трябвало да се сведе до това да ни пази и да ни съди. И всички да изискваме максималното от това.

Да, системата е грешна, но защото ние дори и в момента продължаваме да я правим все по-грешна. Грешката е допускането, че съществуват някакви ангели, които ще работят алтруистично в наш интерес и щом ги дочакаме, ще им прехвърлим цялата власт над живота ни. Случвало се е в историята, немците така си помислиха за Хитлер. Всички знаем какво стана. На политиците трябва да им се отнемат правомощия, а не да търсим перфектни политици, на които да вменим пълен контрол над живота ни.

Още по темата

13/02/2013
Нашите автори

Политическият произвол не е зелен и екологичен

04/02/2013
Нашите автори

Евтиното държавно висше образование е всъщност много скъпо

22/01/2013
Нашите автори

Черната овца е субсидията, а не Пайнер