Наследството на Чавес

Уго Чавес почина и българските псевдонационалисти и анархисти веднага зарониха крокодилски сълзи как не се сбъднала мечтата им след като „оправил“ Венецуела, да бил дошъл да „оправи“ и България. Даже се завъртяха и предложения за чавистки режим в България, да станем „независими и самодостатъчни”. А Волен Сидеров отиде да се снима как се подписва в съболезнователна книга в посолството на Венецуела. Аз все си мисля, че този филм го гледахме 45 години по време на т.нар. социализъм, но нека видим в детайли другарят Чавес какво е свършил.

Най-елементарното сравнение по БВП на глава от населението показва, че управлението на Чавес е икономически провал. При идването на Чавес Венецуела е почти два пъти по-богата държава от България. След управлението му от 15 години България вече е изпреварила Венецуела с около 5%. Но може пък социализмът във Венецуела да си има и някакви добри страни, които да избягват макроикономическо сравнение по БВП на глава от населението в константни долари при изчистване на влиянието на разликите в ценовите равнища в България и Венецуела (т.н. стандарт PPP) . Нека видим по-подробно.

Първо, нека уточним, че Венецуела е много богата на петрол държава и има лукса да лежи върху море от петрол. За 14-15 години управление на Чавес приходите от продажба на петрол са около 1 трилион долара. Около 1/3 от тези пари той излива в социални помощи към най-бедните, за да се задържи на власт. Останалите 2/3 посвещава на политическите амбиции на съратниците си в съседни държави (с практически нулева възвращаемост за венецуелския народ) и създаването на червената класа от „Болигарси“ – Боливарските олигарси. Още повече - поддържаната от високите цени на петрола венецуелска икономики дълги години е буквално тероризирана от социалистически монетарни и фискални експерименти. Тази година боливарът бе обезценен с 30% и се разменя в курс 6.3 боливара за 1 долар. Курсът на черния пазар е около 26 боливара за долар. Инфлацията през 2012 година е 20%, а за 15 години социализъм по рецептата на Уго Чавес цените са се увеличили 20 пъти. Да, правилно прочетохте, 20 пъти. Звучи ли ви познато? Социализъм без хиперинфлация не е истински социализъм все пак.

Второ, Чавес наистина успява да намали бедността в селските райони чрез субсидии и помощи. Но той го постига не като дава на селското население на Венецуела реален шанс за поминък и развитие, а като пренасочва петролни долари за социални помощи, обезкървявайки индустриализиращите се градски райони. Преди идването на Чавес Венецуела е била бързо индустриализираща се страна, поради което доходите в градовете са били доста по-високи от тези в селата. Социалистите са решили чрез правителствена намеса да направят уравновиловка, така че стоките, които са били произвеждани в развиващите се градски центрове, да бъдат достъпни и за селското население и регулират цените на много стоки. Но регулираните цени са довели до прекалено ниска доходност за предприемачите, поради което те намаляват инвестициите или се оттеглят от производството. Това от своя страна е предизвикало първите периоди на недостиг на ключови стоки, поради което социалистите са започнали национализации с цел правителството да произвежда всичко. Само че в повечето случаи държавните фирми, управлявани обикновено от неопитни и/или корумпирани партийни апаратчици, са довели да още по-голям недостиг на десетки стоки и услуги.

Трето, социалистическата пропаганда твърди, че хората във Венецуела нямали пари в джоба си, но Чавес им давал „достатъчно“ (каквото и да означава това в 21 век) в натура. Трудно би имало по-невярно твърдение, като не броим бензинът. Венецуела е печално известна с непрестанните си хранителни кризи. Рядко са минавали и две години без съществена част на Венецуела, а често и цялата държава, да изпадне в продоволствена криза и гражданите й да се разхождат с пълни джобове държавни купони, но продукти просто да не се продават никъде. Амбициозната програма на Чавес да направи Венецуела продоволствено независима чрез държавно и кооперирано земеделие се проваля буквално комично – към 2012 година, между 65% и 70% от храната в държавата е вносна. Всъщност, през 2007 година, поредната критична продоволствена криза дори води до позорна загуба на Чавес при референдум за конституционни промени, които ефективно да гарантират диктаторското му пожизнено място. Представяте ли си за какъв глад и недостиг на храна е ставало въпрос, щом дори фалшификациите не са успели да дадат победа на Чавес? Много от венецуелците отдавна подхождат с насмешка към регулираното земеделие и търговия с храна на дребно, шегувайки се, че на кого са му притрябвали евтини цени, когато храна не се продава.

Четвърто, лелеяната от Чавес независимост от чужди икономики стоварва на венецуелците далеч повече проблеми, отколкото ползи. Ако вземем за пример земеделието, което социалистическият режим се опитва да направи корона на своя триумф, недостигът на продукция се корени в недостига на капиталови стоки и суровини. Чавес национализира голяма част от земята и я преразпределя на потенциални гласоподаватели и близки до партията функционери, но реално само земя не стига. Трябват машини, семена, торове. Венецуелските производители, някои от тях национализирани частни фирми, фалирали в държавни ръце, като Агро Патриа, на тези стоки са с ограничен капацитет, а държавните регулации на вноса пречат задоволяването на местното търсене да бъде ефективно. Реално погледнато Чавес е национализирал и след това раздал земеделска земя на свои гласоподаватели и близки, но националистическата му политика е оставила немалка част земя пустееща. Всъщност, много от фермерите, получили земя, дори са я изоставили, тъй като таваните на цените на селскостопански стоки са ги дестимулирали да се занимават със земеделие.

Разбира се, на социалистите винаги някой друг им е виновен. През януари Мадуро (бивш шофьор на автобус, днес временен президент на Венецуела) обвини частен завод за тоалетна хартия, че прави капиталистически заговор с цел да саботира чистия социализъм като не му доставя тоалетна хартия. Стремейки се към икономическа независимост поради националистически илюзии и лъжи, Венецуела за 15 години е ставала все по-зависима от външния свят, тъй като е трябвало да компенсира съсипаното си местно производство с внос на чужди стоки и услуги. Колкото комично, толкова и трагично, приказката е с предизвестен край още през 2009 година, когато кафето - последният бастион и гордост на Венецуелското местно производство пада, и след като повече от век държавата е нетен износител, се превръща в нетен вносител. Всъщност, това е комичното. Трагичното е в човешката драма, която мизерията и липса на защита на частната собственост предизвиква. През 1999 година, когато Чавес идва на власт, във Венецуела има под 6000 убийства на година. През 2012-а, това число вече е 21 700, а убийството се е превърнало в нормален начин за придобиване на собственост. Над 90% от тези убийства остават неразкрити.

Венецуела е по-скоро пример за как популизъм, псевдонационализъм и уродлив социализъм могат да създадат мизерия и социален разпад дори в държава, лежаща върху море от петрол, отколкото пример за някакъв уникален и блестящ модел на просперитет. Така че, който ви убеждава колко е било хубаво при Чавес, го питайте за годините на инфлация, за хроничните продоволствени кризи, за зависимостта от чуждестранен внос, за убийствата и насилието по улиците, за потъпкването на човешки права. Ироничното е, че съседни на Венецуела държави са тръгнали по един доста по-добър път и резултатите не са закъснели. Но за добрите примери в южноамериканско съседство – следващата седмица.

Данните в коментара са от:

 www.worldbank.org

 http://news.yahoo.com/venezuela-struggles-sporadic-food-shortages-074545806--finance.html

 http://usatoday30.usatoday.com/news/world/story/2012-08-12/hugo-chavez-venezuela-food-shortages/57021168/1

 http://www.businessinsider.com/venezuela-food-shortage-2013-1

 http://www.bloomberg.com/news/2013-01-11/chavez-s-food-shortages-bigger-worry-than-venezuela-constitution.html

 http://www.nytimes.com/2012/04/21/world/americas/venezuela-faces-shortages-in-grocery-staples.html?pagewanted=all&_r=0

 http://www.cato.org/publications/commentary/chavezs-grim-legacy

Още по темата

25/02/2013

Нашите автори

Защо държавата не е такава, каквато искаме да бъде

13/02/2013

Нашите автори

Политическият произвол не е зелен и екологичен

04/02/2013

Нашите автори

Евтиното държавно висше образование е всъщност много скъпо

22/01/2013

Нашите автори

Черната овца е субсидията, а не Пайнер

Следете новините ни в GoogleNews