Преразказ с елементи на омерзение

Николай Фенерски,

Severozapad.org

Мааалиииии... Ако още не а станало ясно, те тукее праиме преразказе на събитиата на език, близък до народонаселението из областите Враца, Монтана и Видин, щото назе завалишките бездруго никой ни не бръсне за ора, та баре сами да си напраиме харашото. Некоги у даскало ни караа да ги праиме преразказете с елементи на разсъждение връмугу, ма понеже тва умствено нашо свойство са спорази одавна, са налага туке да ги онодваме по-иначе с елементи на повторение, унижение, унищожение и така нататика.

Виа знаате ли колку могу са изразете за некадърнос на наш език – на връзано куче леб не моо даде, не моо убоде кучето у гъзъ (на тава произхода му а неизвестен), чеп за зейе не стаа от ньего (или чеп за трици, койото е по-лош вариант), не моо си изтръка саполя, абен е, та са е изврънал, абен е на гински брус, глупав е колко бега бръзиа влак, ако му размениш обущата, левиа с десниа, не моо са обуе, ако беше толку болен, колко е и глъм, досеги да е умрел... Има и още. Сичките тиа определениа до едно важат за котилцето, де у момента са намира из учреждениата на наща дръжавица. Надоле са приведени неколко доказателства за наще твръдениа, да не рече некой, че си прикааме колко а не заспим.

Значи връщаме се па у даскалото да си припомниме един урок по летература. „Даваш ли даваш, Балканджи Йово“ ни го преподаваа у шести клас и имаше един интересен вапрос: Тоо омраз не а ли можал да си земе Яна и без да пита? Що му а требвало на тоо смрад да реже ръце, крака и така нататика? Одговорат ни затрудни тогива. Ма едно момиченце се пак са сети: ми така оня гад унижава Йово Балканджията. Таа седмица възникна подобно питанье – ониа израелците и хамериканците не можаа ли, да им са не види и намерата, да си спретнат една убава показна провокацийка, имат опит, ми требваше да ни кумат толко време назе тука, за да артикулираме на офицялно равнище, че за бомбата са виновни хизбулато и иранците. По същиа начин като у народната песен и наще говновозе требваше да одговарат неколко месеца, море, хамериканци, даваме ви кво речете, даже и да а нецензурно, сал ни не забръквайте у кашите. Обаче ониа не та не, требва да го речете по телевизора на висок глас, айде молим ви се, вазе не ви требе жокер, виа си го знаате... Не че некой щеял баш па назе да унижава, ма е подобна схемичката. Сеги у случаа офицялното становище е необходимо с цел оправдаванье на последващи действиа и зиманье на ени подписе от останелете европейски дръжави. Казус бели ели казано на белослатински, казус за белите, де се канат да сторат.

Опозиционерете недопраени па зеа веднагически да са дзурепат и пюнчат – оставки, реванье, брецанье и други медийни звуци. Сус бе, Марине, де се вика, демек не изфръгайте са така куто злобарка на мокър песък, че добре, че не сте виа на влас, щееме глеаме и вашто чудо, щеете клекнете лааз по-бръже и от тиа. Праат се на мъже, ма коги са те у калидорете и кабинетете, ич ги нема, айде да не сме расле у саксиата, повниме кво беше. Беги, че куто почна да мисла за партии и политици, и почвам да си прикаам сам и ма фаща синдрома на Турет, иначе речено копролалия, още по-иначе от устата ми почват да се леат безспирни цветни тлъсти и непофторими северозападни пцувни и захранваниа, способни с кинетичната си енергиа да изкриват времето и пространството. Ей, нема се едосвате. Я така се едосвам и кво, нищо. Тураш си ги дзарани като станеш сичките боклюци на Гуто Монголеца одгоре и ги возиш из пльощада да не одат пеши и те боли дреата. И си живеаш ведро и спокойно ебаси. Ми ка. О, дее. Да не си са намерил на улицата. След десетминутно сутрешно ганаденье никой не моо ти рече копче. Отвараш весника, четеш, че гъгрицата президентин рекъл, че огласената версиа за атентата не била обявена под натиск. И си поемаш въздух с лека усмивка. Отвараш нататика, гледаш мушморока Цвъц (езък му за убавото северозападно именце) ка са лендзи, за некви данни и съпричаснос – миеш си зъбите да не остаа от таа мръсотиа нищо по тебе и излазаш да пиеш ено кафенце. Ма не забравайте – сека сутрин на гладно по една северозападна сериа в стил Данко Пльоската.

Другиат вариант за запазванье на духовниа мир е да не дзепате телевизор и да не четете нищо, свръзано с идиотете.

Според Магнаурската школа на пловдивската полиция, автомобилът е паркиран на ул. "Ханко Брат"

Аре по-полекичка викам да продължиме и с наблеганье на веселата част от битието. Куто споменааме вече даскалото, неква си ученичка чупувала долен крайник на свойта госпожа, учителко любима, добър ден. Още коги бех я даскал преду пет-шес годин, беа зеле да налатат на бой, те го е, чаластреньето вече са почна, гражданската война у назе са води на мого фронтове – училище, грацки транспорт, гишета и опашки, болници, ебаси купоня. Ужким по-забавно да стане, па заорааме на бемтистрана и одново до дзвереньето опрееме. Моо ли има нещо забавно у епохата на ханковците, аре па виа ми речете. Ханко до Ханко са е наредил у сичките сфери и не са даскалиците виновни. Обикая из интернеда снимка на един фиш за неправилно паркирванье, писан от некой си неизвестен старши полицай от Пловдив и по писаньето и стилистиката ич не удара на фалшификат, ми си е баш оригинал. 

Те тоа те брат му на Ханко и самиат Ханко, двамата брайкя ханковци, де станале пазителе на реда, те ше ни дотръкат. Тейно е бъдещето. Син му на тоа Ханко ше се ожени след време за онаа ученичка, де вчера чупувала крак на даскалицата, и тава ша е последното семейство от вида хомо еректус на планетата Земя. Оно хомо сапиенси, демек разумни ора, вече не останаа, ма ше зачезнат и еректусите, демек изправените двуноги, що немат и инстинкт за самосъхранение. Ханко моо да носи оръжие на гъзъ си, ма на две магарета сламата не моо раздели и така нататика, справка началото на статиата.

Мармотът Фил 

Така си е, въдат се нови сътвере, те го е ханковци се появиа, цинцибайчета също зеа да пъкинят, оняденка и мармотя Филип не си видел сенкята, който било викат на убаво, щото ако си бил видел сенкята тоа мармотин, щела зимата да продължава още длъго, те го е и самия него, мамин къпан па не ресан:

Де го нашиат мармот Емил Чолаков да рече нещо за южняка снегояд, ша умра на връзката от смех, като си представа Чолаков в костюмче на мармот да разказва жизнерадосно за баба ви Марта и деда ви Торбалан ка навлазат мощно откъде Северозапада, абе забелезале ли сте, че сички промени на времето доадат откъде Северозапада, така си а, нема кво тука да сториш, напредничави сме ниа и прогресивни, от назе иде сичкото, ма никой ни го не признава. Любим северозападен лаф е „Кой кво ми а дал на мене у тоо живот бе?!“. Не че обвинявам несъществуващата наука народопсихологиа, ма нема изплуваме скоро, дордето продължаваме да са връзваме на имейли, у които некви ора ни предлагат на ингилиз ели руски да си пратим името, адреза, телефоня и по възможнос други данни, за да ни преведат премиа от седемстотин и педесе иляди английски лири, коя ни са била паднала от неква лотариа ели като комисион за оказванье на международна помощ при трансфер на парици. Познавам такива ора. Написале одговор на мейла, после си размениле още по неколко уточняващи съобщениа, накраа за да получи големата пара нашиат требвало само да преведе по сметката на оня за административни разходи сумата от триста еврака, и те тоо мармот пратил, кво да праи, нали требва да са рискува у тоа живот скапан и готова работата. Човека зел парите и казал чакай малко. Куче влачи рейс. И те така те с ханковците и мармотите. Не а лесно и да си алтав.

Освен споменатите напоследък са поразмръдаа и крокодилете. След наводнение у некъв си град тамии у Австралеа крокодиле длъги по седем метра плъзнале по улиците, а у наще медии плъзна Куневица и зе да предлага мола ви са намалеване на крокодилете у българскиа парламент от 240 броя тамън на 100. Я немам нищо напреки. Ма куто знам и таа у кво блато а раснала, ми иде да ги питам дали види къде ма а клъвнал петея. Кое се не е пръчило, нема да се кози е офицялниат одговор и къде Куневица, и къде сички, стегащи редиците за летоска. Клати ми са ръката. Лошето е, че ханковците па ше идат да си пущат свещениа идиотски глас и у блатото па ша са си се същите седемметрови влечуги вовеки веков. Очакваме конгерицата Куневица да почне да вади още такиви вълшебства от ръкавете в близките месеци.

Като сме са заприказвале на таа тема, да споменем и изказваньето на Вежди Рашидов по повот новото родно туристическо лого – таа джвъчка, рекъл Веждито, се едно е рисувана у час по изобразително у трети клас, поредната некадърнос, за която са платени грешни парици. Луд на шаренко са радва. Па и циганийката у новото лого напълно съответства на профиля туристи, посещаващи родината, пияни и друсани осемнаесегодишни кияци и пишлигаре, дошле тука да нареват водка по четири еврака шишето, а русите синеоки момиченца да са мрълат с циганьора из туфите на клоаката Слънчев брег. Тава са реалностите, не съм черногледец. Ханковци и мармоте накъдето и да погледнеш.

А куто рекооме за цинцибайчеата по-напреде, тава е вследствие на новинъта, че у ено казанлъшко село се появиле отнегде рояци дребни насекоми по-мининки от карфици. Компетентновите органье биле уведомени, видът на инсектите не бил идентифициран, една бригада учени от БАН ше бъде командирована на место да изследва нашествениците, ма ниа отсеги моо им речеме да се не морат, що ше им разкриеме тайната веднагически - тва са цинцибайчета, демек тава де оди на срамните буби по срамотиите. Мого дзверове се пиявиа и у тоа исторически преглед, ма ниа кво да напраиме, да не сме виновни, че новините са такиви.

И не сме свръшиле още. Ма да не речете, че негативизмът е у повече, да преразкажеме и една позитивна случка. И тя а, че се пак некой негде е решил митичните образе от ежедневието ни да намалеат с един. И то голем. Прекалено голем - не можале да го мръднат даже с врътолет оня седмокрил петохуйник, де стресира и депресира пространството пред Двореца на колтурата. Пръво рекоа, че въжето инги било късичко, после па машината немала ряс, ма ше го гътнат, нема къде да одат.

Тва бостанско плашило от грацки тип трови центъра на столицата десетилетиа вече, ма му доде ред и на него. Айде след него викам да засилат накъде буньището и постамента на баба Цола от центъра на Бела Слатина и може и да се появи шанс да оцелееме.

Нататика викам на тагъдък ели у свински тръс да прелетиме над събитиата, че да не омръзиняме на удиториата. Мръволете у гамизиня биле плъни с вода, що ги биле препирале у центрофуги със сол и им дигале по тоа начин теглото. Големо е теглото на гражданьете, които не са яле мръвчица от селска кокошчица, кюцала чръве на торището и ровила с крака из двора, ше речеме ниа. Проблемат си е теин.

Па некво си франсе де му викале биле човекат-паяк бил решил да са укикери на дваесе и седем етажен блок у Кубинско. Ми като неа мал да са кендри. Коги са е родил, лаас дофтурете са го изпущиле на главъта му и затава не а съглам.

А па миналата седмица споменааме, че иранците биле пратиле маймун у космоса. Обаче наблюдателни орица забелезале биле, че показаниа шебек след полета бил друг, демек оня горе дал фира и тиа доле го подмениле, демек пунтират от една стран кацаньето на хамериканците на луната, а от друга Саддам и неговите двойници. Учат са, учат са ората, нема сал другите да ментосват. Тамън куто им дадеме политиците си да ги нагньетат у ракетата, нема а ни ги врънат, гаранцеа.

Шпанците па протестират ората срещу премиера си, да додат да видат ниа ка не протестираме срещу нашиа, на 14 ноември лани видох на живо ка напълниа до дупка пльощада барцелонците, викам на един шпанец и сеги кво, ше поскачате, ше повикате и ше си идете и се си е таа, нищо немаа промените, после, питам го, нещо планирате ли, коктейл молотов, едно-друго, оо, вика ми шпанеца, ше видиш нощеска кво ше стаа, нощеска на пет метра от мене милиционерете им слезнаа от един микробус и потпукаа с гумени патронье десетина подфръкаче, де беа подпалиле един контейнер и тава беше целата работа. Иначе са имат за могу революцьонни, ма дремало им и на тейните политичаре на дреата, ич нема а станат по-чесни ора. След два часа на пльощада немаше и помен от изгорелиа контейнер и другиа смрадуляк. Чисти ора, чисти революции.

У Китай взеле на майтап да продават чис въздух у кенчета. Майтап, майтап, ма на гол гъз чифте пищови, еш ка ги обръках двете поговорки. Майтап да става, риба да са лови. Като рекох гъз, та са сетих и за друга убава наша поговорка, тамън за у случая с консервираниа чис въздух – гъз глава затрива. Таа лакомиа, де ни е подгонила, до нищо добро нема доведе.

А некъв артистичен тарикат у Ню Йорк зел да превръща ендъците и джаклиците по нюйоркските джедета у искуство, снимал и после ги разкрасил и на сайта му се видат хитроумни идеи.

Ма язе му предлагам да доде тукеенкана, лично ше го заведа на участъка Бела Слатина – Вълчедръм ели Кнежъ – Селановци да са вдъхнови човека, що такиви пътища тама при тех не моо да имат. Падаш у дупката и те издирва екип от спелеолози посленка. Ма нема намиранье, паднеш ли, отвадаш у огледалниа свет.

Още малко издръжте, приключваме преразказа. Две нови забрани влазат у сила у наща родина. Ената е добра, другата немаме енформациа още. Добрата е, че рекламите вече нема да са с повишаванье на звука, нищо че по време на вечерята ше продължават да ви облъчват ка дамската превръска на Светла се била напоила, ма не пропущила синята течнос и ка за сметка на тава простатата на чичо Гошо вече е станала по-пропусклива и спокойна, ама у едър план, та да знаеш кво е тава простата, да си не идеш необразован мръцина, за капак ше ви предложат апчета връъимгу, де превръщат балоня у коремите ви в тънка облекчаваща пръдничка. Викам вазе, що я телевизор не глеам. Другата новина де ги не знааме още ква ше бъде е, че по дворовете вече немаа се колат говеда. Опасяваме са следващата крачка да не бъде забрана за кланье на свинье и накраа на кокошки, що ча тогива законодателете изтръпнале ше го снесът без време. Бе ше ги потръпиме още малкочко.

Финале гранде. Не моо пропущиме ниа епонците и тоо път. Фенове сме им. Тейните сърцераздирателни новини са единствениат светъл лъч у наща мрачна езкистенциа. Та учените ора от Епониа успели да „заснемат мисъл“. Мислата, де ги биле визуализирале, могу била приличала на тава де показват у филмовете – електрически импулс, пробегващ по невроньете, приличащи на жици. Щрак, Марийке, на портрет. Язе ше им пиша на тиа епонци да земат да си дигнат епонските дзадници барабар с фотоапаратете и да ги довлечът туке, дорде още имат таков редак исторически шанс, щото не бива да изпущат да заснемат и липсата на мисъл. Ше им туриме пред обектива на скенера да снимат главъта на муртузука, слънцето-бащица, всеопрощаващиа и всемогъщиа, единствениа победител на Чък Норис. Мрак, братлета. Ни невронье, ни импулсе, ни гявол. Ше си извада едно по-големшко копие от слимката на таа тъмна празнота и ше си ги тура у красива рамка на стената, що епохата ни требва да са повни.

-----------------

Николай Фенерски е автор на идеята и каузата Резерват Северозапад, която първоначално тръгва като носталгичен сайт-речник на северозападните думи, изрази и дълбокомъдри сентенции през 2002 година. Постепенно около идеята се събират хора, милеещи за Северозапада, сайтът се разраства, създава се форум и сдружение със същото име. През 2012 година се появява документалният филм “Резерват Северозапад”, автор, продуцент и сценарист Н. Фенерски, режисьор по монтажа Пламен Николов, оператор Георги Маринов. Филмът взима участие в различни фестивали и печели сърцата на зрителите. Предстои да бъде излъчен по някоя телевизия и да бъде пуснат за свободно разпространение в интернет. Н. Фенерски е инициатор и редактор и на алманаха за култура на областите Видин, Монтана и Враца “Резерват Северозапад”, чийто първи брой излиза през 2010 година, а втори брой ще бъде пуснат в продажба от началото на февруари 2013. Н. Фенерски публикува проза и публицистика от края на деветдесетте, през 2009 г. излиза първата му книга сборник с разкази “Апокалипсисът е дело лично”, в края на 2012 излиза и втората му книга роман в разкази със заглавие “Не казвай на майка си”. И в двете книги има текстове, свързани по някакъв начин с мястото, където авторът израства – Северозападна България.

Първият текст, с който тръгва всичко преди повече от десет години, започва така:

”Само който е минавал оттам, ще разбере напълно за какво става дума. Северозападният човек е различен антропологичен вид. Може би е произлязъл от по-особен род маймуни. Или поне от някое още неизследвано племе. Ние естествено сме против Дарвиновата теория и това е просто алегория (да не земат са да са засегнат, че ин ги викаме шебеци!).

Първата реакция на чужденеца, попаднал в северозападно село или градче и станал свидетел на обикновен комшийски разговор, е страх. Стрес. Не може да проумее защо тези същества се опитват да се надвикат и си разменят такива любезности, от които да ти настръхнат косите, да ти се обърнат червата. …”

За OFFNews е чест, че Николай Фенерски се присъединява към нашите автори. Отсега нататък всяка седмица той ще прави обзор на събитията, пречупени през странния поглед и уникалния език на това особено кътче на България, което Радичков наричаше Прекрасния Северозапад.

Още по темата

02/02/2013

Нашите автори

Парад на митологичните антропологични конфигурации

26/01/2013

Нашите автори

Из битието на един конощип

Следете новините ни в GoogleNews