Николай Фенерски: Всуе-верия през пости

Когато се направи игрален филм за някого, съдбата му престава да бъде лична негова, малко или много се интерпретира и се превръща в легенда, в култ. Сценаристите и режисьорите може и да искат да се придържат към историческата действителност, но може и да не им е цел. Може задачите от Централата да са съвсем други. В ситуацията с починалата преди 18 години Вангелия Гущерова, Бог да я прости, обаче проблемът с митологизирането и пожелателното интерпретиране на реалността е доста по-сложен. Защото това митологизиране почна още приживе и доста отдавна в условията на тежка форма на извратенизъм, не знам как точно да назова наложеното ни насила през 1945 неестествено управление на комуноидните шебеци. И понеже средностатистическото невежо население в условията на глух и тежък атеизъм се е нуждаело от душевна опора, от утешение, шебеците решили да му ги предоставят. А и ние сме християнска страна само на думи и документи, не правим разликата между ангел и демон, между Бог и антихрист. Или както обикновено винаги е било в историята - осъзнатите християни са малцинство. Останалото е оная маса, водена от Мойсей през пустинята, дето си излива телеца от злато, щото копнее да сведе главица пред идола. Само че идолът не е оригинал, а имитация и лъжа. А баща на лъжата е дяволът. Идолът, дали ще е във формата на телец от злато, или в силуета на мустакатия маниак с лулата или друг идиот, все си е идол и все си е адово изчадие.

(Друг такъв идол днес е понятието „икономически растеж“, пред него се кланят всички, но това е друга тема. Темата за мантрите. Защото живеем в епохата на пропагандата. Дори е превърната в наука тая пропаганда, наричат я бихейвиоризъм.)

Та естествената нужда от вяра на народонаселението е била задоволена чрез митологизирането на Вангелия. Само че подобна вяра е с отрицателен знак. Тя пак си е вяра, но е напразна, всуе вярват хората, че червени конци ще ги предпазят от уроки, че някоя врачка ще ги освободи от магия. Ако разбирахме Христос, щяхме да знаем, че обладаването от духове е дело на тъмните сили. Тя така ги е и наричала жената - големи сили и малки сили. Те са я държали във властта си. Ако бяха ангели, нямаше да се отнасят по тоя жесток начин с нея. Но не са ангели, демони са и това не може да се оспори. Оспорват го единствено разни изтръпнали атеисти, окултисти и теософи...

Блаватска има и по-страшни изображения от това

Тя е една просветена, начетена и пообикаляла света Гущерова от 19 век, нейните последователи Рьорих я наричат „мъченица“, също е чувала гласове. Сигурно е голяма мъка да чуваш гласове, изпитвам ужас от самата представа за това. Постепенно ученията на тия руски неоезичници се допълват, смесват, добавят към тях разни източни бесовици като йогите, български като богомилството и дъновизма и се получава имамбаялдъ на име ню ейдж, новата религия, която все повече ще ни пробутват. Теософията е един тюрлюгювеч, манджа с грозде за плитки и податливи на психически атаки хора. У нас първо я популяризира Николай Райнов, а след него...

Писал съм няколко текста по темата Ванга, но пак ще спомена кои създадоха и доразвиха митичния й образ, кои изографисваха постройката, наречена от тях храм, кои я титуловаха „светица“. Култът не е от вчера и не е толкова лековат и безобиден, но това предупреждение важи само за хората, които смятат, че душата се ражда християнка. Онзи художник и оная сива треньорка с пагони са силни хора и до днес. Големи сили. Когато ги споменавах преди из статиите си, един приятел ми каза да не тръгвам срещу по-силни от себе си. Никога няма да имам тяхната земна сила - зад гърба им са служби, връзки, пари. А аз разполагам само с мнението си. То в случая е твърде непопулярно, ама дали ми дреме, как сметате? Истината ми е по-мила. А преди спортистката и великия художник самата Л. Живкова е прокарвала пътя на теософията у нас. И е изперкала. Вследствие на мощта на тъмните сили, много ясно. Днес офицерката и вездесъщият илюстратор видимо още не дават признаци на изперкване из медиите, но при внимателно вглеждане се забелязва липсата на усмивка и сивотата им. Говорят ми за духовен живот като за меко сирене - режи и яж. „Нов“ екологичен продукт - много обичат думата „нов“, по рекламите четем „нов дом“, „нов живот“. Върху тоя новопритоплен продукт тези окултни теософи държат правата, понеже са по-задълбочени душевности, по-възвисени характери от нас селяните... И сега с това руско сериалче притоплят блудкаша си наново - финалните надписи са на фона на постройката край Рупите и рисунките на живия последовател на Рьорих и Блаватска.

По времето на християнските пости да се пуска по националната телевизия такъв вреден филм си заслужава усилието да се разграничим от него. Най-малкото това филмче по това време е явна обида. Но нали не е редно да споменаваме, че ни обиждат и сме свикнали да си преглъщаме, защо да го правим и сега? За какво ни е да заявяваме, че това, което ни показват, е богохулство и агресия срещу времето на кротост и смирение, на молитви и засилено внимание? Не, не съм си купил телевизор. Писателят Петър Марчев ми прати мейл, че пускат сериала. С него обичаме да разсъждаваме по проблемите на вярата и Православието. Има „модерни“ проблеми - като убийството, наричано аборт и като рекламирането на хомосексуализма, а има и исконни проблеми - ересите и езичеството, днес това са новите ереси и новото езичество, старата песен на „нов“ глас.

Дръпнах първата серия от торент сайт. Догледах я, защото кинематографично са се справили. Изгледах и втората. Хубаво е изобразен битът, актьорите си играят ролите прилично, без пресилени думи и пози. Изникна въпросът защо на нашите кинотворци им е трудно да разказват историите по толкова обикновен и спокоен начин, но и това е второстепенно. Защото първостепенното вече го споменах - каква е причината да ни го натрисат именно сега и какви са скритите цели на авторите му? Гущерова била казала, че сесесерето ще се разпадне, но Русия ще станела отново мощна. Тук ли е заровено кучето? Затова ли е получено нареждане да се излъчи сериалът сега?

Мистика в живота има. И тя е в Православието. Здрава мистика, здравомислеща, здравословна, чиста. И към тая каца с мед мръсниците добавят едната си лъжичка катран - преклонението пред врачката, обявяването на демонослужението за святост, приемането на Христос като една от многото „светли личности“, а не като Богочовек и Спасител... Малкото изкривяване на истината вече е неистина, тоест лъжа. Това прави и тоя филм. Пробутва суеверието за вяра.

Чудно как в най-голямата православна страна разцъфтява най-силно култът към Вангелия. Но и естествено - къде другаде, ако не в най-многочисленото средоточие на православни християни? Русия е толкова мразена и хулена днес точно заради покълването и прорастването на руска почва на най-пропадналите и зли идеи - както са покълнали и са израснали плевелите на окултизма и теософията, така са избуяли и бурените на Маркс и Ленин. И двете на пръв поглед далечни направления всъщност са едно, от един извор извират. Комунизмът в дъното на душата си е окултен. Говори за всеобщото щастие като за нещо практически и материално измеримо, като замества религиозното чувство у човека с някакъв ерзац. Комунизмът е едно голямо менте. Но кой плаща на Ленин и болшевиките през 1917, за да сторят злината, която и до днес ни трови? Нали тоя въпрос е актуален - КОЙ? Знаете кой много добре. Същите чичковци с паричките, дето плащат и днес разни мероприятия...

И те така, крушката си има опашка и всичко идва отнякъде. Не както Сорос твърди в интервюто си, че събитията в Украйна били спонтанни. Няма физически закон нещо да произлезе от нищо. Спонтанни - ще му се на дъртия.

За да се направи подробен анализ на филма, са нужни няколко статии. Пипалата и метастазите му са многобройни. Преплетени са манипулации на различни равнища - на съвременно политическо, на историческо, на психическо и духовно. Но за да приключа подобаващо в това постно време, когато трябва да стоим на пост, вместо да се разсейваме, ще припомня само едно от най-вредните послания на първите епизоди, думите на Вангелия: „Хората са такива, каквито са и не могат да се променят.“ Няма начин да е така. Няма начин. Ако това е така, защо изобщо си играем на живот? Личната ни промяна е единствената реална и възможна промяна.

Още по темата

25/03/2014 Нашите автори

Личният ми етнически модел – юнайтед колорс оф Фенерски

19/03/2014 Нашите автори

Николай Фенерски: Култура на автостопа

11/03/2014 Нашите автори

Николай Фенерски: Глави в калъпи

28/02/2014 Нашите автори

Николай Фенерски: Аз, бройлерът

Следете новините ни в GoogleNews