Не се радвайте, че бият ЕРП-тата – там са част от пенсиите ни

Владимир Каролев Последна промяна на 16 септември 2014 в 10:11 6779 15

Повечето политици винаги са създавали илюзията, че икономиката е като машина – купчина различни и отделни чаркове, които работят в синхрон, а когато някой започне да трака и стърже, просто се сменя или поправя. Истината е друга – икономиката сме самите хора и ние не сме някаква машина, която просто може да бъде поправена или подменена. Илюзията, обаче, ни пречи да разберем колко взаимосвързани сме всички и как икономическите ефекти върху един субект се отразяват върху цялата система. Поради тази причина, много хора аплодират с нескрита радост, когато политиците се нахвърлят върху някоя компания – ужким всичко е наред, когато други ядат тоягата. Но не е и това вече се вижда в българската енергетика, тъй като някои държавни политики през последните две години в енергетиката будят скрити системни рискове.

Първо, тежестта от задържането на цената на тока с псевдо-социални функции (тъй като реално сегашната схема субсидира и големите битови консуматори, тоест средната класа и богатите) се стоварва почти изцяло върху гърба на НЕК (и, в известна степен, на ЕРП-тата), като своего рода „междинна станция“ в системата. ДКЕВР заръчва предоговаряне на редица договори, като тези с американските централи и ВЕИ-тата, но докато това се случи (ако изобщо се случи), НЕК ще трябва да плаща по съществуващите условия, което автоматично създава дефицити от стотици милиона левове всяка година. Всичко това ще се покрива с нов дълг на националната компания до момента, в който БЕХ вече няма да може да отпуска нови кредити на дъщерното си дружество и няма да има външни кредитори, които да се навият да отпускат на НЕК нови заеми. Или до момента, в който поредното не добре замислено решение ще се издъни и тя просто ще фалира заради някои от дълговите си плащания. 

Втората част от сътворените глупости е по линия на ЕРП-тата. Регулаторът агресивно намалява признатите им разходи и технологични загуби, въз основа на твърдението, че електроразпределителните дружества са реализирали прекалено големи печалби за периода 2009-2013, но това е доста спорно твърдение. Ако погледнем финансовите отчети на ЧЕЗ, виждаме, че маржът на оперативната печалба за този период е точно 5,364%, като това е печалбата преди данъци, такси, лихви и амортизации. Ако трябва да сме честни, печалбата на електроразпределителното дружество за този период е точно около най-добрите световни практики при регулирането на този вид естествен монопол, но с разликата, че в развитите икономики енергоразпределителните дружества работят в много по-спокойна и предвидима среда, докато в България се чувстват като в нещо средно между екшън и филм на ужасите. А дори тази печалба е почти изцяло реинвестирана, както управителите на компаниите посочиха на ДКЕВР. 

Но това, което не знаят повечето българи е, че когато държавата натиска енергоразпределителните дружества и довежда печалбите им практически до нула, регулаторът също намалява доходността на българските пенсионноосигурителни дружества. Когато държавата пусна своя дял от 1/3 от собствеността на дружествата на борсата, те бяха закупени от редица инвеститори, като най-големите от тях бяха именно българските пенсионни фондове (например, водещи акционери в ЧЕЗ днес са "Доверие" и "ЦКБ - Сила"). И ходът беше теоретично правилен – мениджърите им решиха, че това е държавно-регулиран бизнес, който ще работи в прогнозируема среда с относително стабилна, макар и не много висока, норма на печалба. Но българските политици се поддадоха на популистките настроения в крайно лявата и крайно необразованата част от обществото и започнаха прогресивно да правят всичко възможно да задържат цената на тока, за сметка и на финансовото състояние на ЕРП-тата. Намалените печалби вече се пренасят и като негативен ефект върху нашите пенсионни фондове, на които се възлагат надежди в някой хубав ден да изплащат втора пенсия. Но тъй като този хубав ден е в следващия или по(по-по)-следващ мандат, а крайно лявата и крайно необразованата част от обществото дори не може да разбере откъде идват парите за пенсии, всички тези проблеми се игнорират напълно, както от леви, така и от псевдо-десни политици и политически сили.

Някога Милтън Фридман беше казал, че е глупаво да се надяваме, че промяната ще дойде, като изберем правилните хора. Причината е, че политиците правят това, което е популярно в обществото, техните избиратели, и им носи политически дивидент. Ето защо правилният ход е да създадем обществено мнение, което ще направи политически изгодно дори грешните хора на власт да направят правилните неща. Ако приемем, че крайно левите и крайно неграмотните в България постоянно ще искат комунизъм и популизъм в енергетиката, единственият ход е по-разумните хора да издигаме повече своя глас, когато политиците тръгнат да угаждат на горните две групи. Толкова ли е трудно?

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!