Не ми е смешно!

Преди около месец на матурата по български език и литература за 12-ти клас се появиха два текста, пропагандиращи йога. Те предизвикаха голям дебат в обществото. Много родители бяха възмутени и стартираха подписка. Светият Синод също реагира, че когато се заговори за Вероучение, се изтъква светският характер на българското училище, но за източните учения явно това не важи. В тая държава двойни стандарти колкото искаш. Тогава експерти на образователното ведомство се оправдаха, че текстовете за йога били подбрани случайно, че не са подозирали, че това ще предизвика скандал и че повече така няма да правят. Сега, месец по-късно, на теста за външно оценяване по английски език отново се появи текст за... йога. Ето един цитат от него: „Йога на смеха е поредица от упражнения, които те учат да се смееш без причина. Няма нужда да имаш чувство за хумор или да разбираш смешните шеги. Ти трябва просто да се смееш.”

Кой знае защо този текст ме върна в училище. Сигурно и на вас ви се е случвало – говорите си в час с някой съученик, смеете се на нещо весело, а изведнъж учителката крясва: „Вие на какво се хилите, бе?“ „Аааа, на нищо...“ - мънкате вие. „Нали знаете кой се смее без нищо?“ - строго пита тя. Имам чувството, че май е станало държавна политика да ни карат да се смеем безпричинно. Сякаш някой иска да направи йогата на смеха официална религия. Без конкретна причина да се смеем и да сме щастливи. И разбира се... да гласуваме за тези, които ни подаряват това немотивирано щастие.

Но аз все още се смятам за нормална и никак не ми е смешно!

Преди две години по това време обикаляхме улиците на София в опит да направим нещо добро. Сега по някакъв странен начин се опитват да подменят истинската причина за това, което се случи тогава. Протестите от 2013-та не бяха просто срещу правителството на Орешарски или срещу Пеевски лично. Те бяха за нов морал! Имах чувството, че хиляди хора са се събрали в желанието си да прогонят веднъж завинаги комунистическия светоглед от България. Сега изглежда, че сме се провалили със страшна сила. Е, Орешарски го няма. Уж управляват други. Уж са десни. Но моралът си е останал същият. Нищо не се е променило. Просто забравихме да настояваме за него. И направо ми се плаче от това.

Не ми е смешно, че преди протестирахме срещу Пеевски, а сега лафките никнат като гъби из градовете, тъхомълком подменяйки малки будки и сергийки. Дребният частен бизнес изчезва като хора в черен списък.

Не ми е смешно, че единственото ново нещо, което измислиха управляващите, беше идеята да ни санират колективно. И като апостоли обикаляха от блок на блок, за да убедят хората да влязат в новите текезесета. Е, не успяха, но пък се заканиха, че могат да го направят задължително. Не ви ли се струва, че тоя филм сме го гледали? Трагедията винаги се повтаря като фарс.

Не ми е смешно, че полицаите, които преди две години ни биеха пред Парламента, сега протестират на същото място. Тогава казваха, че нямат право на протести, сега като опря до пари и изведнъж разпънаха палатките.

Не ми е смешно, че циганите, прадон ромите, не си плащат тока, но нашите сметки растат непрекъснато. Ама не са виновни циганите, а тия, които знаят, че те са евтини гласоподаватели и им позволяват да вършат беззакония.

Не ми е смешно, че някой умишлено ескалира етническо напрежение, за да се промуши няколко политически стъпала напред, без да му пука колко кръв може да се пролее. Циганска или българска – кръвта е еднаква, болката също.

Не ми е смешно, че осъждат хора за две откраднати кебапчета и кило ябълки, но на свобода се разхождат випове, ограбили милиони и фалирали банки. А също така не ми е приятно, че аз трябва да плащам масрафа накрая.

Не ми се смешно, че вече едни болести са с приоритет пред други. А също и не искам никой да ми брои цигарите и кафетата, ако ще и да е здравен министър. Тия номера да ги прави на жена си, не на мен.

Не ми е смешно в Европарламента да ме представляват хора, чийто английски език би разсмял всеки уважаващ себе си третокласник, а в нашето Народно събрание да има такива персони, които мислят, че там е само подиум за модно ревю или за прокарване на лобистки закони.

Не ми е смешно, че позволяваме да се изнася българско оръжие за уж сирийската опозиция, която всъщност си е ИДИЛ, а същевременно да не искаме сирийски бежанци.

Не ми е смешно, че в България ще влязат чужди танкове. Не би ми било приятно, ако бяха съветски, не ми е приятно и да са американски. Обаче никой не ме пита. Ама иначе много им е важно да разберат дали искам да гласувам или не. Искам да гласувам, ама не за такива политици като вас. Но други няма...

Не ми е смешно да се делим непрекъснато на русофили и русофоби, но да не можеш да кажеш, че обичаш България, защото патриотичните организации са изкривили до безобразие това понятие.

Не ми е смешно, че мазането с боя на паметници стана политически спорт, но паметта за собствената ни история става все по-неясна.

Не ми е смешно, че ученички въртят кючек по кметските маси и на стълбите на храмовете, а родителите им с възхита ги снимат и ги пускат във Фейсбук.

Не ми е смешно, че в българското училище Христос е персона нон грата, но йоги и гурута с техните практики безнаказано се хилят вътре – кога явно, кога тайно. Ако пък на министър Танев също му е толкова смешно, нека помисли дали не е по-добре да си се смее вкъщи, преди да е повлякъл цялото правителство със себе си. Защото и православните сме гласоподаватели.

Не ми е смешно и че Църквата дава ордени на хора, които хвърлят някой лев от бюджета за реставрации на храмове, но допускат окултни практики сред децата. Църквата е общност, аз също съм част от нея и категорично не съм съгласна с отличаването на хора, които наричат Бога - „Началника“.

Не ми е смешно, че за 25 години политиците доведоха народа до такова обезумяване, че мнозина да продават свободата си на избор срещу две вафли и една минерална вода. За тази ли евтино продадена свобода мечтаехме?

Не ми е смешно и че голяма част от приятелите и роднините ми избягаха с писъци от тази държава, а аз няма с какво да ги задържа.

Не ми е смешно, че няма да ми стигнат десет листа, за да изброя от какво не ми е смешно. Сигурна съм и че всеки си има свой списък. Затова от Министерство на образованието са му намерили колая как още от млади да възпитаме бъдещите доволни поданици – с безпричинен смях. Ето още един цитат от минутите за реклама на йога в теста за 8-и клас: „Фирми, които са провели уъркшопове по йога на смеха, установяват, че те са полезни както за работодателите, така и за работниците. Хората, които са щастливи на работа, могат да работят по-добре и да носят повече пари за компанията.“ Ето ти и обяснението. Ако се смеем безпричинно – хем ще работим по-добре и ще носим повече пари, хем ще се чувстваме глупаво доволни. Изглежда, че сякаш всички печелят.

Нищо не остава, освен да кажа, че плакатите с искане за нов морал са изхвърлени в боклука. На Университета имаше транспарант, че държавата е в ремонт. Очевидно той е бил козметичен. И нищо не се е променило. Освен няколко овластили се протестиращи. И смешната маска, която все по-насилно се опитват на сложат на разплаканите ни лица. Искам да напомня на управляващите, че започнем ли да се смеем без причина, влизаме в графата на тези, които по закон нямат право да гласуват...

Един приятел преди време ми казваше, че съм една от малкото, които са били на онзи протест преди две години, без да са били платени и без политическа поръчка. Но аз продължавам да вярвам, че тогава е имало и много други хора като мен. Че ние сме все още тук и искаме нещата в тази държава да се случват честно и почтено. Иска ми се да вярвам и към настоящия момент, че тези хора все още имат глас да крещят и да отстояват себе си, а не са се уморили или отчаяли. Иначе държавата е погубена. И чакаме само някой да изключи жизнеподдържащите системи.

Не ми е смешно, че държавата умира!

Още по темата

23/06/2015

Общество

Църквата почва спасение на народа. Човек по човек. Душа по душа.

Следете новините ни в GoogleNews