През последното десетилетие Китай осъществи забележителен напредък към разширяването на влиянието си в Източна Европа на фона на цялостната си политика към европейския континент. Това се случи както през търговски отношения, така и със създаването на мрежа от споразумения за сътрудничество. Чрез подхода на дипломацията и големите сделки Пекин обеща големи инвестиции в региона. След прилагането на така наречената платформа 17+1, от която част е и България, връзките на правителствата от Източна Европа със суперсилата се засилиха, до голяма степен без търкания и проблеми.

Примамката за страните от Централна и Източна Европа е ясна и апетитна. От 2012 г. китайски компании, подкрепени от държавни банки, обявиха около 15 млрд. долара инвестиции в инфраструктура и свързани индустрии, според данни от 2017, събрани от Центъра за стратегически и международни изследвания в сътрудничество с Financial Times. Оттогава насам, сътрудничеството с някои от страните се задълбочи.

От една страна, за Китай държавите в Централна и Източна Европа са важни сами по себе си, но от друга са разглеждани като мост към водещите държави в ЕС. Потенциалните плодове от влиянието на Пекин станаха ясни още през 2016, когато ЕС обсъждаше как да отговори на решение на международен съд, че претенциите на Китай за морски права и ресурси в Южнокитайско море са несъвместими с международното право. Според европейски дипломати, след три дни трудни преговори между 28-те членове на ЕС, опозицията - предимно от Унгария и Гърция - успя да смекчи тона на изявлението до степен, че не спомена пряко Китай.

Главоболия за бюрократите в Брюксел

Неслучайно ухажването от страна на Китай на тази част от Европа донесе главоболия на бюрократите в Брюксел, които се тревожат, че Китайската комунистическа партия може да използва финансовата си и технологическа мощ, за да създаде пропаст между страните-членки в ЕС. С течение на времето обаче три държави от този форум за партньорство – Естония, Латвия и Литва – видимо спряха да вървят в посока Пекин. Нарастващата предпазливост на Китайската народна република в Балтийско море може да бъде проследена чрез годишните национални разузнавателни доклади на страните. Традиционно тези стратегически документи са почти изцяло фиксирани върху по-големия източен съсед, Русия. Днес обаче има цели страници, отделени за заплахата, която представлява Китай за националния суверенитет. През февруари, в един доста смел ход, който попадна в заглавията на световните информационни агенции, висши балтийски лидери отклониха годишната среща на върха на „17+1“ с китайския президент Си Дзинпин. Задавайки тон, литовският парламент се съгласи да напусне този форум и политическите лидери в страната се застъпиха за по-тесни връзки с Тайван в момент, когато дългогодишните дрязги между Тайпе и Пекин са на път да се възпламенят в конфликт. Изненадващо за наблюдателите, това на пръв поглед обещаващо икономическо партньорство между Балтика и Китай се стопи толкова бързо. Тези процеси са важни за целия регион и неслучайно САЩ наблюдават внимателно събитията.

Трябва да се спомене, че сътрудничеството в областта на високите технологии е една от първите точки в дневния ред на китайско-балтийските отношения в началото на 2010-те, когато Пекин започва да обръща по-сериозно внимание на региона. Тъй като Прибалтийските държави нямат нужда от китайски заеми, както страни в Африка и Азия, вместо това те смятат, че може да се установи сътрудничество с висока добавена стойност в най-модерните сектори с взаимно допълване между технологичното развитие на Китай и високообразованата работна сила в Балтика. Тази рамка беше подкрепена, поне на символично ниво, в Естония, Латвия и Литва. Въз основа на имиджа на Естония в областта на електронните услуги, през 2017 година Китай и Естония подписаха Меморандум за разбирателство като част от т.нар. инициатива „Цифров път на коприната“. Документът предвижда както развитие на екосистемите за електронна търговия, цифровите услуги и обмен на информация, така и улесняването на логистиката.

Балтика се откъсва малко по малко от плановете на Китай

Въпреки това Балтика се откъсва малко по малко от плановете на Китай. Като начало, китайското ръководство даде нещо като майсторски клас за това как да отчужди потенциалните партньорски правителства. То реагира сурово и на най-малкото съмнение относно спазването на правата на човека от страна на Пекин. Местните уебсайтове на китайските посолства в Балтийските страни често звучат като манифест на неразбрана суперсила, изпълнени с изявления с пропаганден вкус, изискващи от балтийските правителства да „изоставят мисленето си от Студената война“. За да даде една илюстрация на това, в отговор на разузнавателен доклад, издаден от Естония, китайското посолство в Талин заяви: „От естонската служба за външно разузнаване се изисква да коригира своите грешни изрази въз основа на факти и истинност“.

По подобен начин, след като литовският парламент обсъди нарушенията на човешките права в Китай, китайските представители реагираха, осъждайки разискването като „антикитайски фарс, хореографиран от лица, желаещи да очернят Китай“. Такива демонстрации на публична дипломация само обърнаха и тласнаха Балтика по-дълбоко към лагера на скептиците относно китайското партньорство. Докато първоначално регионалните лидери изглеждаха донякъде готови да се разделят с вижданията си по въпросите на правата на човека в името на икономическите ползи, днес те видимо не искат да участват безусловно. В отговор, през март Китай санкционира редица балтийски дипломати.

Китайската страна може да е изчислила погрешно ролята, която нейният основен геополитически съперник, САЩ, играе в региона. Стратегическият отпечатък на Вашингтон върху източния фланг на НАТО е трудно да се подмине. Външнополитическият етос на балтийските държави през последните две десетилетия беше да се придържат възможно най-тясно към Вашингтон. Следователно, не случайно Естония беше сред първите държави в ЕС, които подписаха двустранна декларация с правителството на САЩ, която по същество блокира компанията Huawei да осъществява дейност на тяхна територия. Латвия и Литва скоро последваха примера. Изключително обвързани със САЩ по стратегически въпроси, Прибалтийските държави правят усилията на Китай да проникне в региона по-трудни за изпълнение.

ЕС е важен за Пекин заради битката за влияние със САЩ

Защо е важно да се следят всички тези процеси. На първо време, Китай навлиза в Европа в контекста на глобалната инициатива „Един път, един пояс“, която включва огромни инвестиции и даването на заеми, които в Африка вече предизвика остри реакции, че създават основа за политическа и икономическа зависимост. От друга страна, ЕС е важен за Пекин заради битката за влияние със САЩ и прокарването на влияние към най-новия търговски път - Арктика. Колкото по-добре успее да стъпи на континента, толкова по-успешно ще наклони везните на общественото мнение. Тази тактика дава предимство и в международната общност, като например в ООН Китай ще може да разчита на подкрепа при гласувания, които засягат интересите му. Такъв пример видяхме при осъждането на асимилационните политики в Западен Китай, както и на опитите на Пекин да затъпи западната подкрепа за Тайван. Впрочем, Южнокитайско море в момента е определяно от експерти като най-взривоопасния регион в света заради напрежението между Китай и държавите, споделящи общи морски граници с него.

В Унгария политиката на Китай в Европа е приветствана като „Отваряне на изток“ в противовес на Брюксел. За разлика от ЕС, Китай не изисква съобразяване с човешки права и няма мониторинг над съдебната власт. Сръбските власти виждат партньорството с Пекин като „надеждно приятелство“, което на момент кара дори Русия да се притеснява. Дори полското правителство, което традиционно е обвързано със САЩ, определя връзките с Китай като „огромна възможност“. Дипломати в редица европейски държави се опасяват, че сътрудничеството с Китай може да бъде експлоатирано, за да се подкопаят правилата на ЕС. За контекста трябва да се припомни, че Брюксел желаеше да приложи сериозно споразумение с Китай, но заради дипломатическото напрежение покрай репресиите върху уйгурите и напрежението с Тайван, то беше спряно за момента. Критиките на Европа бяха посрещнати с китайски санкции върху европейски анализатори, дипломати, официални лица и неправителствени организации. На фона на обтягането на отношения, Пекин се оглежда за резервен план за прокарване на интересите си и все повече се обръща към Иран и Русия, за които всеки договор с Китай е възможност да заобиколят западните санкции.

Балканите са сред основните приоритети на Китай

Ето защо съпротивата на Прибалтика срещу ускореното навлизане на Китай е приветствано от САЩ. През 2019 г. изданието „Ню Йорк Таймс“ публикува резюме на изтекли вътрешни китайски правителствени документи. Любопитното е, че материалите разкриват, че Си Дзинпин е бил добре запознат с историята на балтийските страни. В една от речите си той предупреждава, че макар икономическото развитие да е „основен приоритет и основа за постигане на трайна сигурност“, погрешно е да се предполага, че „с развитието всеки проблем се решава сам“. Като най-добрата илюстрация за това той цитира балтийските републики, като казва, че те „са сред най-развитите в Съветския съюз, но и първите, които го напускат“. Като се има предвид това, вероятно не би трябвало да е изненада за китайския лидер, че Балтийските страни търсят изход от спонсорираната от Пекин инициатива „17+1“. Икономическите стимули сами по себе си не създават трайни партньорства. Това обаче едва ли ще спре настъплението на Китай и опитите на Пекин да използва ЕС като карта срещу влиянието на САЩ. В този контекст, Балканите са сред основните приоритети, които си поставя китайското лидерство заради разположението им и партньорството със страни като Гърция и Сърбия, ще бъде стратегическо и за напред.

Още по темата

13/05/2021

Свят

Мистериозна смърт на ученик предизвика протести в Китай

08/05/2021

Свят

Китай призовава страните от ОНН да не присъстват на срещата за уйгурите