Предговор
Домашна овца – Ovis aries – домашно животно, което може би е произлязло от муфлона, притежава завидни качества като млеконадой и вълнодобив. Да не споменаваме вкусовите характеристики на дроб чорбата и печеното агнешко с мащерка. Точно сега за такива срамотни неща не се говори. По характер овцата се отличава с кротост и послушност, като се подчинява безропотно не само на своя пастир, но и на неговите овчарски кучета. Единственият познат на историята случай, в който овцата е изплашила някого, е с онзи малък принц, който се побоял да не би овцата на неговата планета да вземе да опасе любимата му роза. И дори избухнал в ридания. Та се наложило да бъде успокояван и уверяван, че един намордник за овчата муцуна ще свърши добра работа. Имаме обаче основания да смятаме, че принцът е преекспонирал своите чувства или чисто и просто е бил влюбен в своята роза, а влюбванията по начало са нещо дестабилизиращо човешката психика. Защо обяснявам това ли? Защото дори и най-малките съмнения относно морала на овцата трябва да отпаднат веднъж завинаги. Овцата има овчи мозък, овчи поглед, овча походка и овче отношение към света. Въпреки това трябва да бъде почитана и тачена заради своя млеконадой и вълнодобив. И не на последно място заради своята кротост. Ето, дори клонираната Доли не възропта срещу своята незавидна съдба да няма собствена самоличност, да бъде нечие копие и да си няма майчица овчица... Овцата е единственото създание, способно да оцелее в лапите на лаборантите. Затова препоръчваме и на лаборантите в Церн да вземят да ускорят някоя овца догодина. Както и да е.
Домашна коза – Capra hircus – домашно животно, което е произлязло от своите родители и също притежава някои положителни черти на характера и тялото. Но повечето нейни проблеми идват от характера. Защото млеконадоят в някои случаи не може да оправдае липсата на каквато и да била дисциплина у това същество. Когато то реши да опасе нечий плет, не може го спря ни добрият му пастир, ни неговите верни помощници, кучетата. И какво правим тогава с това животно? Започваме да го викаме. Цик, цик, ела тука, Есмералда, дръж се възпитано, не яж чуждите храсти и не се заплесвай из трънаците, че нямаме време за глупости. То обаче едва ли ще ни послуша. Затова понякога се налага да бъдем по-груби с него. Липсата на овча кротост у козата може да се обясни с някои генетически заложби, до известна степен с възпитанието, но най-вече с козята душевна изтънченост. Когато козата те погледне, сякаш ти казва е добре, всичко разбирам, ти си шефът, аз съм животното, но не можеш да ме спреш да върша глупости. У козия поглед има един лек присмех, който отсъства у овчия. Съвсем леката блуждаеща усмивка на козята муцуна може и нищо да не означава, но говори много за нейния пропаднал нрав. Не са известни никакви литературни взаимоотношения между козите и малките принцове. За сметка на това испанският бояджия Пикасо, който си падал по рисуването на кубове и паралелепипеди, увековечил своята любима коза Есмералда в много портрети. Рисувал й дълги мигли и изкусителен поглед. Което навярно се дължи на приликата на тази коза с някоя Пикасова изгора. А може би се е опитвал да докара нейната загадъчна усмивка. Няма само Леонардо да рисува загадъчни усмивки. Можем да предположим, че Пикасо не е рисувал цветя, защото Есмералда е изяждала всички негови рози. А на него му е било жал да скрива в намордник тази загадъчност. Както и да е.
Изложение
Ден четвърти от началото. За калашник и битки няма да говоря. Разбрахме се по този въпрос. Иначе всичко е наред. Частите се наместват. Слягат се. Зъбните колелета проскърцват и привикват на новия режим. Проба, проба, едно, две, три. Леките бодвания и терсене прегъвания в областта на сърцето, черния дроб и другите величави телесности свидетелстват за трансформацията. Американците казват, че човек е това, което яде. Те американците понякога не говорят много разбираемо, щото си слагат скоби с брилянтчета на зъбите. Но сега може и да имат право. Представете си, че сте управлявали автомобила си със супербензин с октаново число сто и двайсет. И изведнъж спрете да зареждате от високооктановия и го ударите само на алабаш и зарзават. Двигателят продължава да работи, но всички чарколяци усещат разликата – карбуратор, бутала, спирачки, филтри. Започва да се губи мощ. Когато е налице диета, се стига именно до такова загубване на сили, отпадналост, колата не ще да дърпа и така нататък. Когато е налице обаче стоене на пост, нещата изглеждат съвсем иначе. След моментната немощ Творецът на всичко видимо и невидимо запалва един турбокомпресор вътре у теб. И турбокомпресорът усилва двигателя до неизвестни предели. По принцип всяка биологична машина от нашия вид е произведена с такъв турбокомпресор, част е от базовия модел, не е някаква екстра. Алегорично и метафорично имам предвид. Съвсем литературно и хипотетично. Щото диета, диета, ама понякога диетата може метафизично да прерасте в стоене на пост. И тогава стой та гледай летене из облаците.
- Е, добре, Фенерски, ще ми се присмеете навярно вие – не се ли изчерпа вече, не говориш ли вече на вятъра и какво изобщо се опитваш да ни кажеш? Май, май, вдъхновението ти отказва да бачка? И на какво се дължи това?
Чудя се дали да дам отговор на въпросите ваши или да се усмихна най-загадъчно. Белким някой някъде вземе, че ме нарисува. Ама хайде, от мен да мине. Ще ви информирам. Отново ще задоволя любопитството ви. Макар да не го заслужавате с тези ваши саркастични подмятания. За всичко е виновен дъждът.
Навън вали дъжд. Започна следобед и не спира. А дъждът е любимото агрегатно състояние на душата ми. Аз и светът се сливаме в едно цяло, когато навън вали. Става ми едновременно спокойно и тъжно. И при цялата тази уютна тъга на света аз мога ли според вас да продължа да се шегувам? Единствено на минорни чувства съм способен сега. На съзерцание и тъгуване. На необяснима печал. Толкова много напразни мечти, толкова много разбити сърца, толкова много опустели домове... И толкова бързо минават дните ти. Като на лента, в която всеки отделен кадър е един твой ден, а лентата се върти с двайсет и четири кадъра в секунда.
Дъжд. Капка след капка. Падат надолу. Една след друга. А над тях сивите облаци са гушнали целия свят. Мога ли да остана безразличен, докато ги гледам? Вас питам.
- Не. Не можеш.
Радвам се, че ме разбирате. Как се радвам само. Щото излиза, че вие ме разбирате, а аз самият не се разбирам. Честно.
Заключение
Не е трудно от козата да се направи овца. Трябва най-напред от малко козленце да се отглежда и третира като овца, тоест да не допускаме мисловно, че това животно е коза. По този начин нашето отношение ще спомогне за преодоляването на изначално заложените у козата комплекси. За да се превърне козата в овца, трябва да се премахнат различията на всички нива. За целта е необходимо козината на козата да се къдри редовно с маша и да се разчепква, за да заприлича на вълна. Ако е прекалено къса, е нужно козината да се опъва с помощта на малки тежести, които се завързват за снопчета от козината. С времето козината ще привикне и ще остане само във вълнено състояние. После преминаваме към заличаването на козята брада. Не върви ние да я стрижем редовно, затова ако не успеем да научим козата сама да се грижи за нея и да я подстригва, ще се наложи все пак да й сложим намордник, да ни извинява Пикасо. Намордникът ще спре растежа на брадата на сто процента. Поръчайте сега и спечелете отстъпка от 50 процента и подарък нощна шапчица от велпапе! След като заличим външните разлики, на ред са вътрешните нравствени такива. А именно козята непоправима вироглавост и тази неизменна идиотска полуусмивка – тях трябва да изкореним. Загадъчният блясък в очите сам ще изчезне с изчезването на усмивката. А това може да се постигне чрез практически упражнения и четене на философски лекции и тежка литература пред козата денонощно в продължение на няколко месеца. Може да се започне с „Критика на чистия разум“ на Кант и да се завърши с „Погнусата“ на Сартр. А междувременно свободните съчинения на Хегел и Маркс до припадък. На козата също така трябва редовно да се показва огледало, за да може тя сама да види колко недопустимо е да ни се хили тъй подло. И като крайна мярка онзи намордник за брадата може да се изработи по-затворен, така че да обхваща цялата муцуна. Така като се скрие усмивката насилствено, козата ще осъзнае в един миг, че никой не забелязва усмивката й и сама ще се откаже от нея. Изводът е, че малкият принц не е трябвало да се притеснява за розата си, понеже от намордник имат нужда козите. Не овците.
