Боклукът, който ти, глупако, не изхвърли в кофата

Тази история не е нищо особено...

Около 16:00 ч. днес реших да ида до един магазин за дрехи, наречен "Втори шанс" от моя приятел Сърмата Хари.

Един такъв голям магазин за дрехи, в който се намират и за моя милост. А аз обладавам аполоново тяло на преял с мусака сумист - трансджендър, бременен с тризнаци и обременен от речите на Херберт фон Караянчева.

Речено - сторено. От Младост до Дружба са около 15 минути с кола, ако няма задръствания. Да съм стигнал от нас до магазина за 20. Само че днес там е ден за зареждане и е пълно с хора като мен. Обиколих веднъж, два пъти и реших да играя на сигурно. Влязох в големия паркинг на Кауфланд и спрях колата там. После отидох до магазина, порових и не си харесах нищо. И тръгнах наобратно с идеята, че съм си загубил времето и че по-добре да си бях останал у дома да чета статуси на чичо Валерката Симеонов, но в този миг се случи нещо странно.

Млад мъж, на около 35-40, с параден анцуг вървеше малко пред мен в средата на уличката точно на паркинга на магазина. В ръката си държеше хот дог с лютеница (в Кауфланд са много евтини, постоянно има опашка за тях). Мъжът отхапа, примлясна, след това сви с длан омацаната торбичка и съвсем спокойно, без да се замисли, я хвърли в средата на уличката.

На паркинга, където има около 30 кофи за боклук и от магазина си го подържат идеално чист, за да привличат повече клиенти.

Погледнах невярващ, но човекът, без да се замисли, продължи напред покрай колите, мляскайки хлебчето с кренвирш и лютеница.

Бях на 2 метра от него. Машинално, за част от секундата се замислих - какво да направя:

а) да отмина, псувайки на ум
б) да го настигна и да го накарам да се върне да си хвърли торбичката
в) да му се развикам в стил активист на Да 16, видял внезапно MAFIQTA
д) да изхвърля тихомълком торбичката

Не издържах. Свих устни и извиках:

"Господине!!!".

Да, ама тоя с анцуга продължаваше напред и изобщо не ми обърна внимание.

Обаче аз съм корав, свирил съм 20 години в пънк група, а 10 години изкарах в пианобарове и тия не на мене.

"Господине!!!!" - ревнах аз като Лий Дориан в "SCUM" на NAPALM DEATH.

И тогава човекът с анцуга се обърна.

"Тази торбичка, която хвърлихте, се изхвърля в кофа. Ето вижте - кофа" - рекох аз, гледайки лошо и показвайки кофата, която бе на около половин метър - "Сега аз ще взема вашата торбичка и ще я изхвърля вместо вас".

И какво си мислите, че стана?

Човекът ме погледна с най-телешкия поглед, който можете да си представите... Убеден съм, че с такъв поглед може да те погледне само консерва с Русенско варено.

"Ами...добре" - каза човекът. После отхапа парче от хот дога си и пое с анцуга към панелката, в която живее.

Това е краят на моята история. Аз взех торбичката и я снимах, за да я видите. И после я хвърлих в кофата, полях ръцете си с дезинфектант и се качих на старото, но вярно возило, за да се прибера към Младост 4.

С това историята ми свършва.

Ние живеем на един паркинг пред супермаркет. На този паркинг нашите коли спират временно, докато ние се наплюскаме, докато се изсерем в кенефите на супермаркета, докато си купим бетаблокерите и докато си платим сметките на касите за плащане на сметки.

Докато извършваме това подобие на живот, ние сме твърдо убедени, че с това свършват нашите задължения като граждани. И когато хапнем, изакаме се, купим нов телефон на лизинг и си платим порното от последния месец, вземаме един евтин хот дог, започваме да дъвчем и хвърляме боклука си насред паркинга.

Така паркингът, на който живеем, постепенно от паркинг се превръща в сметище. А сметището постепенно ражда микроорганизми, които постепенно ни заразяват.

Но споко, след като ни заразят, излиза Джуди Майковиц и пуска видео, което всеки момент ще бъде изтрито. И така ние разбираме, че нищо ни няма и че има гигантска конспирация срещу нас.

Гигантската конспирация цели да ни накара да си изхвърлим боклука, с което да подпомогнем на рептили, масони и Бил Гейтс да преработят тоя боклук в материали за чипирането ни...

Не бе, пиша глупости.

Знаете ли, наскоро си мислех къде сбърка моето поколение. От 1989 до 2020 ходя все по протести и все това си мисля.

И днес, докато съзерцавах тоя глупак с анцуга, изведнъж се сетих.

Ние разбрахме, че е пълно с политически боклуци, изсипани по средата на улицата.

Събрахме ги. Локализирахме ги. Назовахме ги по име.

Но вместо да ги хвърлим в кофата и после да ги рециклираме и да ги превърнем в тор, ние ги вдигнахме...и отново ги хвърлихме. Пак в средата, ама на друга улица.

Май това е, което имам да ви кажа.

Някой ден, когато нашето поколение бъде изхвърлено на улицата, понеже от носене на вехти анцузи и ядене на евтин хот дог ще сме се превърнали в тотален боклук, някой ще ни тури в кофата, ще ни изхвърли на бунището и тогава всичко ще се подреди.

Но не и днес.

Днес нашият паркинг е отворен до 22 часа. В 22 всички ще се изнесем от него. А човекът с анцугът ще си легне, ще пийне Талцид за киселини, ще се оригне тихичко и ще каже на жена си:

"Днеска какъв балък видех! Язе си фрълих торбата от хот дог-о, а он я фръли у кофата. Че си го земем у нас да ми чисти!"...

...вече няколко месеца в страна има протести...

Имам една молба.

Тоя път хвърлете боклука в кофите, глупаци!!!

Следете новините ни в GoogleNews