Близкият изток вече поставя на изпитание външната политика на Байдън

Руслан Трад Последна промяна на 22 февруари 2021 в 16:54 6551 0

Докато администрацията на президента Джо Байдън е изправена пред вътрешна криза заради влошените метеорологични условия в щата Тексас, където заради снежни бури и заледяване милиони останаха без ток и вода, на външния фронт не е по-спокойно. В Близкия изток, където Байдън търси начин да възстанови позициите на САЩ, загубени през последните няколко години, ситуацията се усложнява за току-що встъпилия в длъжност президент. По време на кампанията преди изборите Байдън обеща, е екипът му ще търси политики през призмата на човешките права и авторитаризмът ще бъде наказан. Събитията от средата на февруари обаче вече показват, че гратисният период е приключил и че ще е трудно провеждането на политика, без тя да включва категоричност.

На 15 февруари през нощта, серия от ракетни снаряди поразиха американска база в района на град Ербил, столицата на автономния регион Иракски Кюрдистан. Отговорност пое иракска шиитска групировка, свързана с Иран, а при нападението беше убит местен служител към базата – петима американци бяха ранени, някои от тях сериозно. Ракетите предизвикаха смут в Ербил, останал встрани до този момент от студената война между проиранските милиции в Ирак и американските сили. Някои от ракетите паднаха в жилищни райони около международната летище в града, причинявайки материални щети. Данните показват недвусмислено, че ракетите са изстреляни от около 65-70 км. южно от Ербил, най-вероятно откъм района на Киркук, където има разположени части на тези милиции. Техеран се дистанцира от нападението, докато американски официални лица заявиха ден по-късно, че стартират разследване заедно с иракските си колеги да установят „произхода на атаката“. През Джен Псаки Байдън заяви, че „запазва правото си да отговори“.

Иракските шиитски милиции, известни като Хашд ал Шааби (Народно опълчение), се сражаваха заедно с иракските правителствени сили и американците по време на най-тежките боеве с „Ислямска държава“ между 2014 и 2018, но техните връзки с Иран никога не са спирали. Тези организации получават редовни доставки на оръжие, а също така са обучавани от командири на иранската Революционна гвардия. Посредством партийната си структура, милициите получиха видимост и в парламента в Багдад и така влияят на държавните политики. Освен атаките по международни сили, Хашд са обвинени в убийството, отвличането и дори измъчването на редица публични фигури и активисти в Ирак. Лидерите на Хашд имат дълги връзки с Техеран, като някои дори се сражават на страната на Иран по време на конфликта с Ирак през 1980-те. Организацията, която пое отговорност за атаката в Ербил, е считана за фасадна и свързана с една от най-мощните групировки, Катаеб Хизбула. Само по себе си това вдига тревогата в американските сили в района, тъй като Катаеб Хизбула има история на атаки срещу американците и техните съюзници в годините след падането на Саддам Хюсеин през 2003. Сегашните събития правят дипломатическата мисия на Байдън особено трудна и се случват на фона на изтичащото време да бъде спасена ядрената сделка от 2015 година, от която Тръмп изтегли САЩ. Иран вече уведоми ядрената агенция на ООН, че ще ограничи достъпа на международните инспектори до ирански ядрени съоръжения от края на февруари, ако американските санкции не бъдат вдигнати.

Критиците на Байдън във Вашингтон вече започнаха атаките си срещу него, че проявява слабост спрямо Техеран. Сякаш, за да потвърди нападките, американският президент обяви, че смята да отправи официална покана към Иран за подновяване на преговорите – само три дни след смъртоносното нападение в Ербил срещу американски съоръжения. Критиките срещу Байдън се увеличиха и заради решението му да извади от списъка с терористични групи йеменските бунтовници, известни като хути, обяснявайки хода си с аргумента, че хутите биха възпрепятствали хуманитарните дейности в Йемен. Байдън също така обяви прекратяване на подкрепата на САЩ за саудитската коалиция в Йемен, отправяйки по този начин послание към стари американски регионални съюзници.

Последвалите събития не улесняват Байдън. Хутите обстреляха позиции на саудитска територия, като пътнически самолет попадна в обсега им. Официални лица от ООН предупредиха на 16 февруари, че хутите стартират офанзива към богатия на газ йеменски район Мариб. Има реална възможност да бъдат разселени над 2 милиона души, които вече са разселвани няколко пъти заради военните действия през последните години. Мариб е ключова провинция, която би наклонила везните изключително в полза на хутите, ако я превземат. Правителството, подкрепено от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ), изпитва силни затруднения да удържа територии. Столицата Сана също е от няколко години под контрола на бунтовниците, които пък получават подкрепа от Иран, включително военна.

Атаката на хутите в Мариб беше очаквана от международните наблюдатели, мнозина от които оспориха решението на Байдън да премахне групата от „черния списък“. Говорителят на Държавния департамент на САЩ, Нед Прайс, заяви, че офанзивата в Мариб не е сигнал за придържане към мирните споразумения и няма да допринесе за приключване на войната. Тези коментари обаче са закъснели, тъй като хутите не смятат да спират с напредването си.

Евентуалният мирен процес е все още далеч в бъдещето, още повече, че хутите разполагат с по-силните позиции и не вярват, че трябва да преговарят. Изваждането им от списъка с терористични групи изпрати послание, че действията им няма да бъдат наказвани скоро. Международните преговарящи не успяха да постигнат трайно прекратяване на огъня в Йемен, където многобройни вътрешни конфликти в рамките на гражданската война, продължават да бушуват, водени от сложна мрежа от фракции. Хуманитарната ситуация в страната е също изключително тежка – над 80% от население се нуждае от помощи, за да оцелява.

Байдън е изправен пред предизвикателства и в справянето с традиционните съюзници на САЩ в региона. Президентът беше обвинен, че е „подминал“ както израелския премиер Бенямин Нетаняху, така и саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман - и двамата забележително близки до администрацията на Тръмп - в планираните си телефонни обаждания до световни лидери от встъпването му в длъжност. Джен Псаки отхвърли обвинението и заяви на 16 февруари, че Байдън скоро ще говори с Нетаняху, но израелската преса не пропусна да коментира липсата на топли отношения. Байдън е и противник на политиките на Нетаняху относно палестинците и игнорирате на палестинската администрация по време на преговорите с арабски лидери с посредничеството на администрацията на Тръмп. Ако Нетаняху се опита да подкопае усилията на президента да ангажира Иран в преговори - както стана по времето на Обама - или предприеме голямо разширяване на селищата в Западния бряг, Байдън много вероятно ще реагира негативно според близки до него демократи. Президентът вярва в силните отношения с Израел, но ги основава на взаимно уважение и реципрочност. Важно е да се уточни, че Байдън подкрепя Израел, не Нетаняху, с който имат различни позиции по множество въпроси.

Саудитците са в още по-неизгодна позиция в момента. "От самото начало ясно разбрахме, че ще преразгледаме отношенията си със Саудитска Арабия", каза Псаки в средата на февруари в ясен сигнал относно политиките на Вашингтон. Важно е да се посочи, че от Белия дом смятат да провеждат комуникацията със Саудитска Арабия през крал Салман, а не с престолонаследника Мохамад бин Салман, с когото ЦРУ свързва убийството на саудитския журналист Джамал Хашогджи. Впрочем, този случай вероятно ще хвърля сянка върху отношенията с Рияд за известно време.

Загрижеността относно правата на човека и върховенството на закона, е основна линия, определяща външната политика на Байдън и това беше обявено още преди да встъпи в длъжност. Сега позицията е подложена на тест от съюзниците на САЩ в Близкия изток. На 14 февруари египетските сили за сигурност нахлуха в домовете на роднини на дисидента Мохамед Солтан, който е откровен критик на репресивното управление на президента Абдел Фатах ал Сиси и също така е и американски гражданин. В същото време, на 16 февруари Държавният департамент разреши продажба на ракети на стойност 200 милиона долара на Египет, който вече е един от най-големите получатели на американска военна помощ.

Като преследва роднините на Солтан, както и роднините на други критици, намиращи се в изгнание, правителството на Сиси изглежда оспорва администрацията на Байдън и усилията й да превърне правата на човека в приоритет на външната политика за Съединените щати. Събитията също така подчертават спорните отношения, които възникват между Сиси и новата администрация в Белия дом. Ако Байдън позволи Египет да продължава с действията си, той може да попадне в капан на собствените си принципи, приложени спрямо Саудитска Арабия и Израел, но отсъстващи в случая с Кайро.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови