Ако бях студент

Последна промяна на 29 октомври 2013 в 00:21 11827 75

„Съвременният буржоа откри най-големите врагове по време на сутрешна закуска – в лицето на собствените си деца.”

Херберт МАРКУЗЕ, немски философ и социолог, един от бащите на най-мащабните в историята студентски вълнения в Западна Европа от 60-те и 70-те години.

Ако бях студент, щях да съм бесен от провеждания „блиц криг” на сегашните управляващи с кодовото наименование „Делян Пеевски”.

Упражнението по ограбване на обществото подготви финалната атака – безпардонно завземане на държавата чрез овладяване лостовете на ДАНС. Опитът се оказа несполучлив. В момента се провежда тактически маньовър чрез връщането на видимия публичен „играч” Пеевски в на основното игрище – парламента. Това става съвсем по нашенски, със задкулисното участие на рефера, в случая Конституционния съд. Зад завесата прозират „зъбите на Дракона” и неговите глави, за разлика от приказката, са повече от три.

Ако бях студент, щях да съм яростен по повод решението на Конституционния съд, на председателя му Димитър Токушев, преподавател по „История на българска държава и право” в Юридическия факултет на Софийския университет. Заради липсата на законност и морал, заради цинизма, който не просто лъха, а се излива нечленоразделно в заклинанията на „магистрати”, че решението на Конституционния съд било законно/?/, нямало нищо общо с морала/?/. Ужас! Потрес! Обществена ерозия! Подобно поведение заслужава не просто окупация, а въоръжени бунтове, като онези в Париж и Берлин в края на 60-те години.

Но преди това

щях да участвам в бунтовете през февруари, заедно с хилядите измамени обикновени хора, които не можеха да си платят тока, да купят храна и лекарства; заедно с бащите и майките ни, с всички възрастни хора, които тогава излязоха на улиците. Ако студентите бяха участвали масово в тези публични протести, те нямаше да бъдат наречени „бунтове на бедните и излишните”. Тогава и следващите през юни нямаше да бъдат наречени „бунтовете на красивите и интелигентните”. Народът нямаше да бъде разделен по пореден признак – протестите. Студентите щяха да бъдат припознати от всички като естествен вдъхновител и интелектуален лидер на нацията, какъвто те безспорно са.

Ако бях студент, щях да гласувам на 12 май. Като се има предвид, че общият брой на студентите в България е над 285 000 души/по неофициални данни са гласували не повече от 12-15 процента/, дали активното им участие в изборите, на тях и на техните близки, нямаше да коренно да промени ситуацията в парламента? Дали в Народното събрание нямаше да присъстват партии, които да представляват много по-истински самите тях и хилядите протестиращи от юни насам? А ако студентите бяха помогнали да се появи нова и автентична политическа сила, която коренно да преобърне статуквото? Това не са мечти, а пропуснати ползи, но грешката може да се поправи.

Ако бях студент, щях да съм особено внимателен към оказаната публична подкрепа, включително тази на преподавателите. Щях внимателно да слушам техните лекции в обсадените аудитории. Щеше да ми направи впечатление, ако в направен анализ на политическата криза присъстват всички партии, управлявали от 1997 година насам – СДС, НДСВ, Тройната коалиция, днешната коалиция. И кой знае защо „небрежно” е пропусната тази на Борисов и Цветанов. Ако се говори за политическо „блато”, на ГЕРБ е най-страшното. И днес във въздуха се стелят задушаващите изпарения на това пълно с киселина тресавище, където без остатък се разтварят и утаяват на дъното хуманност, морал, държавност, култура. А повърхността се изпълва с тръстика от полицейщина, страх, рекет и чалга.

Не по-малко щях да внимавам, когато внезапно се появяват „театрални десанти”, предвождани от шепа любими на „зрителя”Б.Б. актьори, за да повдигнат бойния дух на студентите. Същите са членове с особен статут на Мелпомена, заради тях летят правителствени хеликоптери и се провеждат унищожителни за огромната част от театъра, особено тези в провинцията, „реформи”.

Накратко.

Ако бях студент, щях да съм опасен за властта като вълк, упорит в намеренията си като бобър, хигиеничен в социалните си контакти като хермелин, бърз в действията си като гепард. Дали днешните студенти са виждали някои от тези животни?

Политическата ми ориентация?

Тя естествено щеше да бъде лява: „Който на 20 не е бил комунист, няма сърце, който на 40 е все още комунист, няма глава – Уинстън Чърчил.”

Естествено, че у нас това не може да се случи, тук всичко е обратно, най-дясната партия на прехода все още е БСП, въпреки опитите й в момента да намери единичността си. По същата логика младите се определят десни, а по-старите мечтаем за свобода, равенство и братство.

Какво ли би казал днес Маркузе? Навярно: „ Съвременният буржоа откри най-големите си врагове по време на досадната неделна среща – в лицето на собствените си родители.”

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

31.10 2013 в 14:58

И кой ги използва, моля???

31.10 2013 в 14:52

Браво :-)

31.10 2013 в 14:46

Ти върви се гръмни, честно! Заради такива безмозъчни същества като теб сме на това дередже!

31.10 2013 в 13:02

++++++

31.10 2013 в 12:10

Коко-Моко, ако твърдиш че от двете злини по-малката била БСП /комунистите/ значи си абсолютен пън. Чуда се как съвременни хора, млади, изобщо могат да подкрепят тези престъпници и да им симпатизират, при все че в целия свят останаха 2-3 комунистически държави, просто животът доказа, че с комунизъм доникъде не се стига...

31.10 2013 в 11:41

За да продължи един терор той трябва а започне. А няма как да продължи ако никой не го подкрепя и не вярва в него. След като не си го започнал ти по твоя начин, поне подкрепяй начина на другите. Иначе съм съгласен с теб, че не трябва да бъдат оставяне на мира:)

30.10 2013 в 22:16

Калин Илиев не е чел Маркузе, Калин Илиев е чел разписанието на влака за Горни Нанадолнище. Ако беше чел Маркузе, щеше да знае, че за този kpeтен движещи сили на обществения прогрес са отрепки и ломпени, социал-садисти, хистерични лесбийки, агресивни хомосоциалисти, нерастенични анархо-импотенти и всякаква гмеж и сган, отрепки и утайка. Но Калин Илиев пише вместо да чете. Калин Илиев писатель он не читатель, както във вица за чукчата-писател

30.10 2013 в 21:44

Здравейте, г-н Илиев!
Много ви благодаря за удоволствето и удовлетворението от вашия материал. Толкова рядко вече може да се прочете нещо напълно смислено от първата до последната дума. Поздравления!
Една малка неточност. Цитатът „Който на 20 не е бил комунист, няма сърце, който на 40 е все още комунист, няма глава” не е на Чърчил, а на Бернард Шоу. Освен това не става въпрос за комунисти, а за социалисти, при това за онези от втората половина на 19-ти век - мисля че си давате сметка колко е огромна разликата. Това е отговор на Шоу на въпрос защо еди кога си, двайсетина години по-рано, е членувал в някакъв социалистически кръжец. Чърчил няма как да каже нещо такова, защото той никога не е бил социалист (за комунист пък да не говорим).
С най-добри пожелания - ХГ

30.10 2013 в 18:51

Добро е! Ако имат способност за съждение, няма да ги изманипулират. Ако не - лошо за всички. И въобще тая работа с етикет "десен=антикомунист=демократ" трябва да се анализира, щото видяхме по гербавото (време), че знаците за равенсто са бошлаф.

30.10 2013 в 14:17

+++