Агресията на пътя и интригите на комунизма

Последна промяна на 18 март 2016 в 17:30 8966 32

Антоний Гълъбов

Почти всеки скандал у нас започва с въпроса: „Кой си ти, бе?“ Няма значение дали имаш право или не. Важното е кой си, защото ако си „някой“, това ти дава правото да нарушаваш закона и правата на другите или казано иначе – винаги да си прав. Поне докато не срещнеш някой друг, който е по-силен или по-опасен от самия теб. В желанието да си някой няма нищо лошо. Проблемът е в това, че агресията в българското общество не е резултат от това, че мнозина са постигнали власт и положение в обществото, а тъкмо в обратното – че мнозинството все повече се формира от хора, които се възприемат като губещи.

Няма прилив на агресивно поведение. Агресията по пътищата, в личния или публичен живот отдавна е всекидневие. Агресията не е резултат на метеорологични фактори, въпреки че при определени заболявания те също имат значение. В определени периоди от време, когато медиите предпочитат да не се занимават с политическия процес или с вездесъщото „международно положение“, решават да се обърнат към насилието в неговия неприкрит и яростен вид. Фактът, че в определени периоди от време всички медии изведнъж решават, че трябва да обърнат внимание на всекидневното насилие е по-скоро подробност от медийния пейзаж в България. По-лошото е, че агресивността с която го правят, се превръща в част от общата атмосфера на насилие, която доминира българския публичен живот.

Десетилетия наред всякакъв вид леви идеолози се занимаваха с политическото насилие, обяснявайки го с класовите неравенства. Потиснатите се противопоставяли на управляващата класа и затова се избивали помежду си. Това беше почти непрекъснат източник на „революционен оптимизъм“, защото в загниващото западно общество младите хора унищожавали собствения си, защото политическата система ги била изтикала в ъгъла. Когато през 70-те години на миналия век стана ясно, че пролетариатът вече го няма, се появиха теоретици, които смятаха, че новата сила, която трябва да бъде използвана, са именно губещите. Но както и при пролетариата, и в този случай онези, които бяха определени от теоретиците като силата, която ще промени обществото, не знаеха и не приеха това като своя мисия.

Социалните неравенства сами по себе си не генерират насилие. Няма общества на всеобщо равенство, защото дори и някой да се опита да постигне подобен ефект в малка и изолирана общност, рано или късно тя се самоунищожава. Най-често това са секти, които известно време успяват да поддържат представата за равенство пред своя учител, докато той не сложи край на всичко това. Проблемът не е в естествените и необходими неравенства, чрез които съществуват във всяко общество. Проблемът е в липсата на равенство пред закона.

Тоталитарното общество от съветски тип, в което израснаха поколения българи, създаваше фалшивата представа, ако не за равенство, то поне за липса на непреодолими конфликти, основани на съществуващите неравенства. Официалната идеология на комунистическия режим обясняваше, че при социализма нямало антагонистични неравенства и конфликти, а някакви други, почти дружески неравенства, които могат да бъдат преодолявани „по втория начин“. Продължителното поддържане на едно общество в условия на почти пълна изолация и хроничен дефицит позволяваше тази лъжа да бъде възприемана почти спокойно, а днес тя е дори обект на носталгия.

Социалното инженерство на тоталитарния режим поддържаше изкуствено дълбоки подоходни неравенства между хората на физическия и умствения труд. Един работник, работещ в ужасяващи условия, получаваше около шест пъти по-висока заплата от един университетски преподавател. Този тип инженерство трябваше да произведе изчезналата „трудова класа“, да привлече повече млади хора към убийствените условия на черната металургия или на урановите мини. Поддържането на изкуствена и напълно несъстоятелна от икономическа гледна точка заетост на свой ред трябваше да насърчи раждаемостта сред „трудовите хора“. Това е част от онзи модел на демографско развитие на България, за което в момента се леят реки от сълзи и мастило. Този модел „произведе“ хора, които разполагаха с финансовите възможности на своите родители, но не и със знанията и уменията, които се оказаха критично важни за тяхното собствено бъдеще.

След десетилетия на контролиран дефицит българското общество се оказа напълно беззащитно пред модела на тотална консумация. След десетилетия на принудителен колективизъм доминиращите нагласи у нас не са индивидуалистични, а егоистични. В тази среда израсна и започна да се сблъсква с живота си едно ново поколение на губещи хора.

Техният хоризонт бе принудително снизен до равнището на непосредствената консумация, до притежаването на вещи и пари. Те са агресивни и безогледни в стремежа си за притежаване, но също толкова конформистки настроени спрямо всеки, който притежава повече от тях или може да ги заплаши с физическа саморазправа. За разлика от очакванията на левите идеолози, те нямат никакво намерение да се борят за всеобщо равенство. Те все повече придобиват профила на онова, което Карл Маркс определял като лумпен-пролетариат.

Онези, които виждаме в луксозните си автомобили по пътищата или в чалготеките, не са някакъв нов елит. Това е новият пролетариат на дълбоко променящото се съвременно общество. Те са губещи и ще продължат да бъдат такива, колкото и агресивно да се опитват да наложат собственото си присъствие. В известен смисъл, агресията им е резултат на това усещане за тотална загуба.

Тази прослойка се различава от някогашните „мутри“ от 90-те години. Онези момчета, поне в по-голямата си част, бяха завършили масовите спортни училища и едва тогава бяха разбрали, че за тях спортна кариера няма да има. Тогава ги превърнаха в ударна сила на мутиращата комунистическа олигархия. Мнозинството от тях не доживяха да разберат колко безогледно са били използвани, за да осигурят богатството и влиянието на своите работодатели. Новите губещи нямат подготовката на спортните училища или на казармата. Те са просто обслужващ персонал, който предпочита да се определя като „охрана“. Но те имат своите последователи, а примитивният начин, по който постигат целите си, постепенно се превръща в успешен модел за подражание.

Агресията в българското общество е само симптом на дълбоката социална дезинтеграция, която разкъсва и обезсмисля социалните отношения. Почти пълната липса на солидарност в българското общество е обратната страна на агресията на губещите. Именно те се опитват да наложат във всяка ситуация своя стремеж към притежание, смятайки, че законът е просто въпрос на влияние и пари. Затова и ще продължат да бъдат губещи, както и онези, които временно се ползват от това състояние на обществото.

Благосъстоянието и развитието са отвъд хоризонта на агресивните губещи. Докато равенството пред закона изглежда като въпрос на договаряне, обществото ни ще продължава да бъде среда, генерираща нови и нови групи от губещи хора. Докато правото на силата доминира публичния и частния ни живот, силата на правото ще продължава да изглежда по-незначителна от временното разпределение на бухалките. Докато този модел на поведение продължава да бъде възприеман като успешен, все повече и повече хора ще продължават да напускат България, а онези, които остават, ще бъдат принудени да привикнат с агресивната безпомощност на губещите, които са си повярвали, че могат да спечелят.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

24.03 2016 в 20:10

О, мой университет, вуз мой,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гълъбе, и ти, птицо проклета,

на чий студенти там тъй грозно преподаваш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, ВУЗ,

затуй, че ти си тъмно-синя робиня,

затуй, че твоят свещен глас, администрацию,

е глас без помощ, глас във пустиня.


Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, синьо университетче,

и твой един Щраусов,в НБУ,

дърдори на него със страшна сила.


Пиленков грачи грозно, зловещо,

Шамани и грантаджии вият в кафето,

костовисти се молят СДС-то горещо,

жените плачат, пищят децата.


Демократа усвоява еврофондове,

мутри правят тръни в полето,

и демокрация, и ценности, и уиски без надежда

навяват на студентчето скръб на сърцето.






23.03 2016 в 17:22

Стига бе, кокошков! Стига се отривахте с комунизма, социализма, Съветския съюз... Стига бе, недостойно е. Толкова ли ви е мозъчният капацитет, толкова ли се научихте при социализма да плямпате едно и също и да се изтривате с предшестващия строй, та не можете един прост анализ, една проста сметка да направите, въртиопашковци?
Цяло едно възрастно 26-годишно поколение се роди, израсна и живее при великата "демокрация", в която самозвани политици, политикани, социолъзи и тем подобни... не можаха да изтрият "остатъците от социализма" а направиха от тях масово престъпници, убийци, насилници, простаци, наглеци и просто малограмотници. Хайде, скрийте се някъде, млъкнете и си изкарвайте честно хляба. Май трябва да предложите в МОН да се разкрие в ВУ специалност "манипулация".

23.03 2016 в 00:47

С малката разлика, че при "комунизма" имаше ред и такова насилие - никога???
Тогава птувахме без страх от София до варна на автостоп!
А колкото до комунистическото управление сега - да, управляват ни децата на боклуците-комунисти, нагаждачите, които и тогава ставаха комунисти, за да използват благинки. Те нямат нищо общо с хорат, които работеха и създаваха тази държава. Утайката на комунизма!

21.03 2016 в 07:04

"Имате максимум 1000 знака за един коментар"
Мъдро! Ха дано това стане реалност и за лепкавите тъпи "нашите аффффтори" ето така: На горния досадник Гълъбов да му отпуснат максимум 500 знака. До 100 знака - НЕ ПОВЕЧЕ на глупака Фенерски. И толкоз са му много! На "Тони д-р" - само- обяваа къде може да му се купят еднообразните зевзеклъци. На аффторите на многословното лицемерно манифесто - да теглят едно баннване за пет години! На Добрин Тодоров - само по един СМС - и толкоз му е много за тъпотиите! И на Каролев - по толкоз! ПЗДРВИ:)

21.03 2016 в 05:55

Е нали мосю Гаргов е десен и антикомунист? Нали те бяха на власт СДС, ДСБ и т.н още през 90-те години ? :D
На нежните десни мъже все нещо не им достига. Нали щяха да ги махат ченгетата??? Надето, Костов и компания.

21.03 2016 в 03:52

До студента, още поне 15-20 години за много неща ще е виновен комунизма - докато активно е поколение от хора израсли по онова време, та даже и от децата на тези хора.
За агресията сигурно има много причини - икономически, социални, културни ако щеш. Но една от основните е поведението, мисленето и действията на управляващите. А #Кой ни управлява в момента - някакво задкулисие от "бивши" другари от службите или свързани с тях. А даже и формално , като техен параван стоят:
Номер 1 в държавата - бивш комсомолски деятел, баща му виден деец на Партията, началник в окръжен комитет
Номер 2 - бивш член на БКП, минал покрай силовите структури, но може би поради чисто персонални ограничения стигнал до пожарникар. Но използван след промените като боен командир в новосформираните ударни групировки. Като типичен обслужващ персонал, използван като личен телохранител на бивши величия.
Номер 3 - типичен невзрачен и ограничен бивш партиен секретар. Най-комичната фигура в цялата драма, но и най-тъжното доказателство за пораженията от комунизма.
По-надолу има само много редки изключения от така описаната схема.
Тези хора и паплачта около тях (а тя няма как да е по-качествена) управляват държавата и те налагат управленски, правни, морални ако щеш стандарти и поведение.
Та, Орешарски, тези хора трябваше да възстановят или обновят механизмите за разрешаване на социални конфликти, а те не могат и май и не искат да го направят.
Тези хора управляват последните 7 годин и на тях дължим в някаква степен немотията. Или поне те окрадоха много от средствата , които трябваше да намалят немотията.
Но в огромна степен на тях се дължи връщането на мутренските порядки и отношения.
Това не са ли основните причини за агресията в обществото?
За тези хора тази ситуация е идеална - изтрещял, изпростял, манипулируем електорат. Какво по-хубаво?
Е, не е ли резултат от комунизма агресията в обществото?

20.03 2016 в 14:49

"Десетилетия наред всякакъв вид леви идеолози се занимаваха с политическото насилие" г-н Антоний Гълъбов, прочетете Алеко Константинов
"Социалните неравенства сами по себе си не генерират насилие" може би и Великата Френска Революция не е била насилие? Ако ви бях писал за Октомврийската щяхте да ажете че е болшевишка...

20.03 2016 в 07:52

27 години по-късно все още е виновен комунизма, тоталитарния режим и т.н .
Как не те е срам, бе? Гаргов ли си, Лебедов ли си?

19.03 2016 в 16:43

Излизаме от темата.

Прелива ли съвременното общество от агресия?

Пъдпъдъков шизофренично твърди, че хем не прелива и имаме медийно изкривяване, хем прелива, но за това е виновен 'комунизЪма'.

Истината е, че очевидно прелива. Народът е тотално изперкал и голяма част е винаги готова да за саморазправа с ругатня, юмруци, спрей, нож или bradva.

Като има агресия, виновен ли е 'комунизмът' за това?

Не, не е виновен. Агресията е резултат най-вече от липсата на работещи механизми за справедливо разрешаване на социалните конфликти.

Няма, защото механизмите от време оно бяха унищожени от идеолозите на 'шоковия преход' и 'свободния пазар', а на празното място не се появиха нови.

И последно, за немотията. Ако не сте го виждали, ей ви го началото на агресията:

https://www.youtube.com/watch?v=Buohk0LsLlM

19.03 2016 в 12:29

А–А–А–А–А–А!!!!!! тоз логореец умора няма! и по всичко що му дойде в главата - има готова статия с еднообразни поучения като селски поп на три ракии!

...и примера на идиотите е заразителен! Още сума ти огромни постинги преразказващи, преповтарящи и цитиращи идиотската статия за да кажат нещо с едно изречение за или против!!! АМАН ОТ ИДИОТЩИНИ! ДОБРЕ ЧЕ Е НЕИЗТРЕБИМИЯ ФЕРНЕРСКИ, ЧЕ ДА ОЦЕНЯМЕ ЧЕ И ПО ЛОШО ИМА!