Предложението за създаване на временна комисия, която да установи оказва ли се въздействие върху българската вътрешна политика от страна на Република Турция и от Руската федерация може да доведе до неочаквани резултати. Първоначалната идея на ДПС за установяване на подобно влияние от страна на Турция бе допълнено и разширено, включвайки и Русия. Така ГЕРБ, БСП, ДПС, ПФ и БДЦ подкрепиха това предложение, независимо от различията помежду си. Създадена на паритетен принцип, тази временна комисия ще събира информация, въпреки че е очевидно, че различните групи в нея ще имат различни приоритети при установяването на подобни влияние.

Как се измерва подобно влияние върху вътрешната политика?

Първо Европейската комисия, а сега и Федералната република Германия създадоха специализирани информационни звена, които да противодействат на пропагандни кампании, имащи за цел въздействие върху обществените настроения. Подобна задача би трябвало да бъде част от приоритетите на специалните служби, но в българския случай комисията би трябвало да установи контрол върху ефективността на подобни разследвания.

Няма колебание дали подобни пропагандни кампании са елемент на хибридната война или не. Те имат за цел всяването на несигурност и разпространяването на подчертано манипулативни тези в публичното пространство. Но проблемът не се свежда само до дейността на официалните държавни агенции. Преди всичко подобен тип влияние се осъществява чрез конкретни публични фигури и лидери на мнения в самата страна. И точно тук неочаквано може да се окаже, че тази форма на парламентарен контрол може да се натъкне на съществени трудности.

Установяването на целенасочени пропагандни внушения в медиите не е непосилна задача. Разпространяването на обективна информация като средство за неутрализиране на пропагандните тези би трябвало да е част от мисията на всяка уважаваща себе си медия. Но когато става въпрос за пропаганда, разчитаща на местни говорители, картината съществено се усложнява.

Българските институции бяха обект на безпрецедентна кибер-атака и тя продължава с променлив интензитет. Но когато само два часа след речта на pрезидента Плевнелиев сайтът на президентската институция бе нападнат, това действие вече не можеше да бъде приписано на индивидуални хакери, а предполагаше координация, осъществявана и вътре в страната.

Независимо от настояването на президента, официално не бе публикувана никаква информация за резултатите от разследването срещу тази атака, насочена срещу българските държавни институции в изборния ден на местните избори. Вместо това, периферия от местни тролове се опита да омаловажи случилото се, докато останалите медии предпочетоха изобщо да не го споменават.

Безспорното установяване на целенасочено влияние върху политическия процес от страна на чужда държава, което би могло да бъде в основата на съдебен процес, изисква специфичен инструментариум. Това би трябвало да е задача за постоянен мониторинг, основан на ясно определени критерии и задълбочено изследване на мрежите за влияние, които биват ползвани. Подобно изследване не би трябвало да се сведе само до извадки от медиите или до поредица от публични изявления. Необходима е обща оценка на риска от подобен тип влияния върху стабилността на политическите институции, спрямо която да бъдат насочени усилията на специализирани звена.

Тоталитарният режим бе създал и поддържаше подобни звена, които целенасочено разработваха модели на контра-пропаганда. Всъщност, по-голямата част от усилията им бяха насочени към неутрализиране на идващата извън страната информация, за да бъде избегнато налагащото се сравнение с качеството на живота в България. Онова, от което имаме нужда днес, изглежда много по-сложно в условията на все по-индивидуализиран достъп до информация. Достатъчно е само да се запитаме как комуникираха помежду си различните клетки на Ал Кайда и как бе осигурено бързото пренасяне на съдържание в периода на т.нар. Арабска пролет.

Заплахите пред вътрешната политика на България не могат да бъдат сведени до влиянието, оказвано от чуждестранни държавни институции. Правителствената политика на Турция и Русия се реализира чрез тях, но едновременно с това, в рамките на общата позиция се оформят различни групи за натиск и влияние, които мобилизират относително самостоятелни ресурси за въздействие.

Нещо повече, ако проблемът се свеждаше единствено и само до официалните държавни позиции, той би трябвало да бъде предмет на официалната българска дипломация. И досега имаме достатъчно адекватни действия, предприемани след всяко изявление на руски или турски държавен представител. Предметът на тази парламентарна комисия би трябвало да обхване и паралелно разгръщащите се пропагандни кампании, които често се реализират извън официалните държавни медии и институции. Именно те представляват определен риск за политическата стабилност, доколкото увеличават неопределеността по отношение на постигането на българските национални цели, разколебавайки гражданската подкрепа за тях.

Всяка пропагандна кампания се стреми да окаже въздействие върху определени групи от населението на една страна. Ако има колебание относно идентифицирането на местните говорители и лидери на мнения, които реализират целите на подобни кампании, то изглежда по-лесно да се установи кои са обектите на това въздействие. Към кои групи от българското население биват отправяни подобни послания? Кои са „мишените“ на подобна пропагандна? Кои са комуникационните канали, чрез които към тях бива насочвано определено съдържание и интерпретации?

Всяка кампания идентифицира определени групи, спрямо които може да постигне конкретен резултат. В условията на все по-агресивната българска медийна среда изглежда опасно лесно да бъдат лансирани тези, които залагат на ниското равнище на информираност и критичното високото равнище на недоверие в българските публични институции. Скоростта и обхвата на социалните мрежи бива използван за трайното налагане на определени клишета, които след определено време започват да звучат почти достоверно.

По парадоксален начин паралелното разгръщане на подобни пропагандни кампании предизвиква специфична синергия, която намалява общата им ефективност. Резултатът е информационен шум, който влияе негативно върху общото равнище на гражданска активност, но в същото време ограничава ефективността на различните комуникационни стратегии. В крайна сметка се стига до ефект, напомнящ за онзи виц, в който единият казал, че утре ще вали, а другият му отговорил: „Абе, да правят каквото искат“.

Всичко това се отнася, разбира се, единствено и само до „меките“ форми на подобна пропагандна война. Там, където става дума за опит за директно въздействие върху дейността на българските държавни институции, то би трябвало да бъде пресрещнато по категоричен и недвусмислен начин. Но колкото и съществени да са рисковете в тази насока, те могат да бъдат неглижирани и дори напълно пренебрегвани в общия информационен шум, докато не доведат до резултати, срещу които все по-трудно може да се противодейства.

Няма съмнение, че дейността на тази комисия в Народното събрание ще бъде предмет на специален интерес, както от страна на политическите партии, така и на архитектите на подобни пропагандни кампании. Резултатите от нейната дейност ще покажат в каква степен сме в състояние да идентифициране и управляваме рискове, отнасящи се до легитимността и ефективността на българските институции. А вътрешната конкуренция в приоритетите на работа на тази комисия може само да подпомогне постигането на конкретни резултати.

Още по темата

11/02/2016

Нашите автори

За пряката демокрация и референдума на Слави

06/02/2016

Нашите автори

Патриот е…

28/01/2016

Нашите автори

Четене и разбиране

25/01/2016

Нашите автори

Експерименти