На тази дата през 1914 г. пред дипломатическия корпус в Крагуевац 2200 български наборници от Македония отказват да положат военна клетва в сръбската армия и на всеки десет е разстрелян по един.

След 1908 г. младотурците правят опити да наложат задължителна военна повинност и за християнското население. Новата мярка е посрещната неохотно сред българите в Македония.

Когато обаче Сърбия се опитва да въведе военна повинност след Балканската война населението категорично се противопоставя. Първите мобилизирани младежи от Щипско, Радовишко и Тиквешко на 21 март 1914 г. тръгват под конвой за Сърбия. Когато се събират на гара Велес, всички задружно запяват „Шуми Марица“.

Сръбските офицери дават заповед незабавно новобранците да бъдат натоварени в специален влак. Още тук те започват да викат: „Ние сме българи и не желаем да служим в сръбската войска.“

ВМРО деецът и журналист Страхил Топуков записва и публикува кратките спомени на ВМОРО революционерът от Щип Панчо Тодоров: 

"В деня когато щяхме да полагаме клетвата, на определеното място – в казармата, беше дошло цялото Крагуевац. Кралят не дойде. Генерал Калафатрович ни държа реч, в която изтъкна, че ние македонците, още от преди много векове сме били сърби. Всички слушахме мълчаливо, без някой да му възрази. След него говори владиката и направи водосвет. Но тъкмо почна да изрича думите: „Заклевам се в името на краля, че ще служа честно и вярно на Отачбину“ и пр., още не произнесъл никаква дума, след един миг мълчание, щипяни, както бяхме наредени в един взвод, единодушно извикахме "Не приемаме клетвата". Нашите думи се подеха от останалите взводове и така непрекъснато всички новобранци, 1000 души, викахме "Не приемаме клетвата". По едно време от отсрещната страна се чу гръмогласно от мнозина „ура“, а след това всички в едно гърло викахме „ура“, „Да живее цар Фердинанд“, „Да живее българския народ“, „Да живее Македония“."