180 години от рождението на Добри Войников

Екип "Българска история" Последна промяна на 22 ноември 2013 в 00:01 3638 1

Добри Войников е една от най-значимите личности на българското Възраждане. Той е педагог, драматург, общественик, музикален деец и театровед, основоположник на театралното изкуство по родните земи и първият български режисьор на пиеси. Роден е на 22 ноември през 1833г., в град Шумен, в семейството на духовник. Баща му, поп Васил е известен с влечението си към музиката и любовта към България – две изключително важни качества, които са унаследени от сина му. Младият Добри е изправен пред повратностите на съдбата още от малък. Едва на 3-годишна възраст уважаваният му баща умира и оставя сами двамата с майка му. Вдовицата обаче дава всичко за своя невръстен син, Войников е приет в Шуменското класно училище, където е един от най-талантливите и умни възпитаници.

През 1846г., Добри се явява на годишния театрален изпит. Представя се толкова добре, че успява да разплаче публиката. Сред удивеното множество е и неговият чичо – Андрея Хаджистоянов, който изпраща Войников да учи във френския колеж “Сен Беноа” в османската столица. Момчето заминава и дълги години не се връща по родните краища. На 25-годишна възраст пътят му го отвежда отново до България. Прибира се в Шумен, където първо работи като магазинер, а по-късно като учител. Той е човекът, който въвежда музиката като задължителна част от образованието на българчетата.

Настоятелството на училището в Шумен е удивено от способностите на Войников и го прави директор. Периода на неговата преподавателска дейност някои наричат “златния век на българските училища”. Междувременно Добри се занимава и с писане на учебници, чието издаване е подкрепено от родолюбиви българи. В разгара на борбата за църковна независимост Войников също не остава настрана, той така силно се опълчва на гърцизацията. че в крайна сметка е принуден да напусне България и да заживее в Браила. Там той се захваща да учителствува в българското училище, а междувременно издава и вестник “Дунавска зора”. Добри издава историческата драма “Стоян войвода”, която повлиява страхотно на българското емигрантско общество във Влашко. Самият Георги Раковски на смъртния си одър пожелава да прочете творбата на Войников. Родолюбието на шуменския възрожденец не му позволява да склони глава пред османски поробител. Освен с научната си и просветителска дейност, той председателства и революционния комитет в Букурещ. Докато се занимава с народните дела, Добри издава поредната историческа драма - “Райна княгиня”. Тя също като “Стоян войвода” е изнесена на театрално представление, на което присъства румънския крал Карол I, който изказва удивлението си от пиесата. Следващата творба “Покръщение в Преславския двор” отново е изнесена на сцена, а в нея играе самият Ботев.

Постепенно Войников се превръща в авторитетна личност във влашко. Той е изпратен като представител на някои градове в далечна Прага, където отново впечатлява с интелекта си.През 1869г. е дадено началото на Българското книжовно дружество(днешна Българска академия на науките), а Добри става един от учредителите. В началото на 70-те, възрожденецът се мести в Букурещ, където си сътрудничи с Любен Каравелов. По същото време написва най-доброто си произведение – “Криворазбраната цивилизация” – която критикува чуждопоклонничеството, която според много историци е напълно актуална и в днешната действителност. В средата на 70-те Войников учителствува в Гюргево и създава нов църковен хор, с който почита деня на светите братя Кирил и Методий. През цялото време обаче Добри не спира да мечтае да с върне в България. Той прави всичко по силите си и се сдобива с руско поданство, което да му осигури спокоен живот на родна земя. Още със стъпването си на османска територия обаче, той е арестуван  отведен в Русе за да бъде съден, там обаче не е признат за виновен. Няколко години по-късно, Освободителната война заварва Войников в град Плоещ. Той е мобилизиран като ценен преводач към 12-и армейско корпус, където става свидетел на много борби и сражения между руснаци и турци. Ужасите на войната оставят много сираци, които търсят убежище и спасение. Те са поместени в Лясковския манастир, където Войников е назначен за управител.

Добри се погрижва за децата и изпълнява съвестно задачата си. След като разпорежда организацията на учебния процес в новото сиропиталище, той се връща готов за служба в щаба на руснаците. През зимата на 1877-ма Войников е начислен за придружаващ на френски кореспондент, описващ събитията около боевете в Еленския проход. По пътя на войската Добри посещава много лазарети и полкови болници. По онова време обаче върлува страховита епидемия от тиф. Войников става поредната жертва на тежката болест - на 27 март 1878г., без дори да е минал месец откакто България е свободна, той умира. На погребението му се стича почти цяло Търново, там са и децата от сиропиталището. Дори Войников остава запомнен от българите дълги години заради своята всеотдайна работа в името на народа, той нееднократно е възхваляван от големи родни дейци, сред които и самият Иван Вазов.

Повече научете на сайта www.bulgarian-history.org

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови