Репортаж от втория ден на Loud Festival

Последна промяна на 04 юни 2012 в 15:38 1156 0

Втори ден на Loud Festival Снимка: Facebook
Втори ден на Loud Festival Снимка: Facebook
След стиловата мешавица в първия фестивален ден, вторият вече е не само хомогенен, но и показва нагледно защо събитието носи името „Loud Festival” с пет легендарни банди от авангарда на тежкия метъл. Точно в 17:00 на сцена са Asphyx, докато в специалната тента се провежда signing session със Soulfly. Екстремните холандци представят стегнат и балансиран сет, в който класиките на групата не са пренебрегнати за сметка на новия албум “Deathhammer”, издаден през февруари тази година. Безкомпромисният им дет метъл и резачки като „M.S. Bismarck” и “We Doom You to Death” моментално раздвижват няколкостотинте фена пред сцената, предизвикват първите мошпитове и създават необходимата атмосфера за следващото участие – това на техничарите от Meshuggah. Следва може би най-интересното име в целия фестивален лайн-ъп . Шведите са една от най-прогресивните, иновативни и същевременно напълно откачени банди в света не само на екстремния метъл, но и изобщо. Експерименталният им стил съчетава брутален дет, техничен мат рок и елементи от авангардния джаз, печелейки легиони фенове в цял свят и превръщайки групата в абсолютна институция. Без излишни церемонии Meshuggah атакуваха феновете с изтрещелите си композиции, като софийският им сет беше подчинен на последните два албума Koloss (излязъл през март тази година) и ObZen, а връщане по-назад в кариерата си направиха само с “Rational Gaze” и „Future Breed Machine”. По едно време фронтменът Йенс Кидман реши, че на полуудавената от сипещия се дъжд публика й липсва фестивална мощ, слезе от сцената и се хвърли сред феновете за краудсърфинг, но почти веднага беше издърпан от охраната обратно в буфера. Това обаче не го отказа и при втория краудсърфинг изгуби кецовете си, което го принуди да завърши сета по чорапи, но не намали волтажа на ревовете му. След час групата се сбогува с публиката и остави след себе си блеснали очи, изкаляни тела и желанието да ги видим отново, този път самостоятелно. След W.A.S.P., които закриха първата фестивална вечер, Soulfly на култовияМакс Кавалера са другото име с натрупан концертен стаж в родината ни, като това е петото им появяване пред българска публика. Съответно с изключение на песните от новия им албум „Enslaved” в сетлиста нямаше изненади, но това не попречи на групата да махне главите на присъстващите с монументалното си сценично присъствие, бясно свирене и мощните съркъл питове, образувани под командата на Кавалера на разкаляния терен. Бесните соулфлайски пристъпи като „Prophecy”, “Back to the Primitive” и “Blood, Fire War, Hate” се редуваха с кавъри на бразилската машина Сепултура, на които беше подчинена втората част на сета и “Refuse/Resist” (втора поред след откриващата „World Scum” от Enslaved), “Arise/Dead Embryonic Cells”, “Troops of Doom” и “Roots Bloody Roots”, а в средата на концерта чухме и кратък прочит по сабатската класика „Iron Man”. В края на изпълнението им Кавалера развя футболна фанелка с номера на Стилиян Петров и групата се скри под мощните възгласи на феновете. До злощастната поява на Джъстин Бийбър на музикалната сцена канадската музика беше синоним на прецизност, новаторство и музикално майсторство, и точно това ни доказаха за втори път Annihilator. Сетът им започна със скорострелната „Ambush” и продължи така до самия край, като на публиката не беше даден шанс да си поеме дъх. Групата реши да се представи в спийд величието си и ни разходи из цялата си дискография, като от нея бяха подбрани най-бързите моменти и парчета като „King of the Kill”, “Set the World on Fire”, “Burns Like a Buzzsaw Blade”, “I Am in Command”. Джеф Уотърс демонстрира невероятна енергия и час и  двадесет минути препуска по сцената, надъхвайки нямащата вече сили публика. Краят на участието им беше посветен естествено на визитката на бандата “Alison Hell” от легендарния им дебют „Alice in Hell”, която феновете изпяха в един глас с Дейв Падън. След като Annihilator се скриха от сцената, започна престрояване на редиците и хората, които до този момент хапваха или се шляеха в парти зоната, заприиждаха в очакване на култовата машина Slayer. Slayer са единствената пълнокръвна траш банда, която не изневери на стила си, но и успя да запази статуса, успеха и публиката си, съответно феновете пред сцената са двойно повече в сравнение с първия ден на фестивала. С почти половинчасово закъснение, по време на което беше изпипван звукът, на сцената нахлуха Дейв Ломбардо, Том Арая, Кери Кинг и Гари Холт от “Exodus”, заместващ Джеф Ханеман, който се възстановява след операция на ръката, и публиката беше моментално разстреляна с „пацифистични” химни като „World Painted Blood”, “War Ensemble”, “Chemical Warfare”, “Postmortem”. Въпреки че Slayer предпочитат да избиват без излишни приказки, Арая благодари няколко пъти на публиката, която ревеше възторжено, и пусна няколко заплашителни усмивки, след което сечта продължи, а на мърлявия терен се вихреше бясно пого, от което във въздуха хвърчаха буци кал. Както обикновено бандата остави най-обичаните резачки за накрая и летището беше разтресено от „Angel of Death”, “South of Heaven” и “Raining Blood”, след което музикантите слязоха от сцената и така беше сложен край на първото издание на Loud Festival.
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови