Днес, на 28 октомври в Sofia Live Club ще има невероятен коnцерт - по покана на Top Shelf Music и Panharmony в София пристига два пъти номинираният за Грами сляп музикант от Ню Мексико Раул Мидон.
Мултиинструменталистът и вокален гуру предлага неподправено шоу и емоция, които завладяват от първия акорд. Преди Раул на сцената ще се качи A.L.E.K.S. - един от финалистите в по-миналото издание на “Гласът на България”, който очарова публиката с невероятния си глас и авторска музика.
Официални медийни партньори на събитието са JAZZ FM и списание BOYSCOUT. Билетите са в продажба в мрежата на Epay Go.

Искра: Здравей, добре дошъл отново в България! Как ви се стори пътуването?

Раул: Пътуването е уморително, но си заслужава заради публиката. Много се радвам, че идвам отново в България като част от това турне. Предишния път стана страхотен концерт, енергията на българската публика е страхотна.

Искра: Четох интервю, в което казвате, че коронавирус пандемията ще бъде много ползотворна, особено за творците. Така ли беше? Без агенти, адвокати, мениджъри, лейбъли? Има ли още музика?

Раул: Музика винаги има. Без „хората в костюми“ обаче музикалният бизнес е невъзможен. Определено пандемията повлия с това, че даде повече време на артистите да творят нови неща. Срещата с публиката ни липсваше обаче.

Искра: Проблемът, както го виждам е, че феновете вече не желаят да плащат за музика, нали?

Раул: Така е.

Искра: Свикнаха да я получават безплатно?

Раул: Това е сложна тема. Стрийминг услугите трябва да заплащат на творците по-добре. Без творци няма музика.

Искра: В ерата на интернет музикалните лейбъли не станаха ли ненужни за разпространението на музиката?

Раул: Винаги има нужда от лейбъл. Аз се стремя към независимост и затова имам собствен.

Искра: Сравняван сте с със Стиви Уондър и казвате, че сте повлиян от Ал Жиро. Колко често слушате тяхната музика и бихте ли казали, че сте се учили от тях? Обожавам Ал Джиро, по какъв начин той беше така магично различен от другите?

Раул: Сравняван съм със Стиви Уондър най-вече, защото съм сляп. Разбира се, повлияли са ми много музиканти, творили преди мен. Дони Хатауей много повече от Стиви. Слушам музика ежедневно и не мога да кажа с точност колко често. Ал Джиро беше джаз певец, който постигна успех в поп света – беше невероятен импровизатор. Липсва ми.

Искра: Все още ли постоянно пишете песни?

Раул: Разбира се.

Искра: За какво беше последната ви песен?

Раул: Темата ѝ е много лична, но и много общочовешка. Може би ще я чуете довечера!

Искра: Все още ли харесвате поетите-битници?

Раул: Винаги ще ги харесвам.

Искра: Как започнахте да използвате фламенко техники в свиренето си?

Раул: Израснах в Ню Мексико и баща ми имаше ресторант. Там свиреха фламенко музиканти и като млад човек, влюбен в музиката, аз бях привлечен от изкуството им. Изучавал съм класическа музика, но ми е преподавал учител по фламенко.

Искра: Учили сте в университета в Маями, мястото на Пат Матини, Джако Пасториус, вълнуващо ли беше?

Раул: Пат е учил там само семестър, мисля, за Джако – не съм сигурен, но, доколкото разбирам, и двамата са преподавали там.
Моят престой в университета на Маями беше страхотен. За мен беше чест, когато през 2019 г. ми връчиха наградата за изтъкнати възпитаници.

Искра: Работили сте с Хосе Фелициано, Шакира, Хулио Иглесиас, пяли сте в латино сесиите им. Дори сте били на турне с Шакира. Помогна ли ви това да станете по-добър музикант?

Раул: Правил съм беквокали в над 60 латино албума. Беквокалистите работят на същия принцип като студийните музиканти, а това не дава възможност за истинска творческа изява. Разбира се, работата ми в студиото ме научи на много относно записването на музика. Същото се отнася и за работата ми с Шакира – това, което ми даде, е убеденост, че искам да правя собствена музика. Въпреки че беше страхотно да работя с бенда, с които станахме добри приятели и беше чудесно да сме на турне заедно.

Искра: И един ден ви се обади Хърби Хенкок…

Раул: Бях поканен от Хърби да бъда част от неговия албум “Possibilities”. Хората на Хърби се свързаха с моите хора… Честно казано, беше си имейл до жена ми. „Хърби иска да участваш в албума – интересуваш ли се?“ О, да! После изчакахме да разберем коя песен на Стиви Уондър, после да чуем аранжимента и бях наистина доволен, че беше тъжната версия на „I Just Called to Say I Love You”.

Искра: Вие пеете за факта, че сте незрящ, докато Стиви и Рей Чарлз – не. Как измислихте името на песента “Bad Ass and Blind”?

Раул: Всъщност първо кръстих албума и после жена ми каза, че трябва да напиша и песен, която да носи същото име.

Искра: Защо е важно да се говори за слепотата? Нужно ли е да продуцираш албумите си сам, бидейки сляп?

Раул: Това състояние е голяма част от това, което съм. Иначе всеки си продуцира албумите сам в днешно време – това ни позволява да сме независими.

Искра: Албумът „If you really want“ е вторият ви, който е номиниран за наградата Грами. Защо музикална компания не искаше да го издаде?

Раул: Бях част от лейбъл, но записът беше направен няколко години по-рано. Когато музикалната компания чу албума, те сами пожелаха да го издадат.

Искра: В “Mirror“ свирите с една от големите от „The Manhattan Transfer” – Джанис Сийгъл. Как стана това?

Раул: Джанис винаги е подкрепяла другите певци/музиканти. Тя записа една от песните ми преди няколко години и станахме приятели. Наричаме я Кръстницата на музиката в Ню Йорк. Тя познава всички и подкрепя толкова много артисти!

Искра: А вярно ли е, че композирате китарните си сола преди концерт?

Раул: Не бях чувал този слух, но истината е, че не.

Искра: С какво ще изненадате феновете си довечера в Sofia Live Club?

Раул: Предишния път като бях се получи страхотно! Вярвам, че и този път ще е така. Приготвил съм комбинация от нови песни и любими парчета от предишни албуми. Очаквам ви!

Искра: Благодаря за поканата и за интервюто!

Раул: Аз благодаря.