1968. Голата красавица от Варна в западно списание

През лятото на 1968 г. италианското списание "IO" публикува фотосесия на гола красавица под заглавието "От България с любов". За автор на снимките е посочен световноизвестният френски фотограф Серж Жак, а името на модела е объркано няколко пъти, преди да стигне до редакцията.

"Bjela Notorvna, момичето-мечта от България. Можете да я срещнете през юли и август във Варна, там, където топлите вълни на Черно море се срещат с горещите плажове на големия континент" – пише на седемнайста страница в "IO".

Ако тази фотосесия беше излязла през 90-те или в наши дни, нямаше да заслужава особено любопитство. Но голи снимки от България в "западно списание", публикувани през 1968 г. - това е рискована и опасна игра във времената на Студената война. Опит за минаване под радара на Държавна сигурност. История за смелост и дързост, най-вече за Бела, както ще я наричаме засега.

Идеологическа диверсия

Казано с думите на репресивния режим, снимките на Бела са "идеологическа диверсия" и "упадъчно западно влияние". В строго секретна "лекция" за международния туризъм от 1974 г. началникът на ІІ главно управление при Държавна сигурност обяснява, че „идеологическата диверсия“ е насочена към „подриване на социалистическото обществено съзнание в областта на политиката, икономиката, идеологията, културата, морала“ и има „антикомунистически, антибългарски и антисъветски характер“.

"За да постигне тези цели, противникът насочва усилията си към най-чувствителните и податливи слоеве на нашето население. На първо място той се насочва към нашата младеж, поради силното ѝ чувство за подражание и недостатъчната ѝ политическа и морална устойчивост" – казва началникът на ІІ главно управление при ДС.

Голото дупе на Бела в "IO" днес изглежда като най-сполучливата подигравка с тези клишета и глупости.

Ако минавате през Варна, търсете Бела

Бела, момиче на около 20 години, е позирала за фотосесията до дървено плажно бунгало и дървени кабини. Някъде край Варна, вероятно в курорта „Дружба“ (днешния „Св. св. Константин и Елена“). На заден план са борове, брези, каменна зидария и бетонни парапети.

Снимките са публикувани в юнския брой от 1968 г. на "IO. Il mensile per l'uomo d'oggi". Това означава, че са правени поне година по-рано: броят за юни се подготвя през май, туристическият сезон в България още не е започнал, а лентите с фотосесията на Бела са пътували из Европа най-малко месец.

Първо – изнесени са нелегално от Народна република България, след това отиват за обработка във Франция, после – в Италия.

Куфари, фотолаборатории, препоръчана поща. Цифровата фотография, интернет и смартфоните все още не съществуват.

Със сигурност снимките не са правени по време на ревниво подготвения от комунистическите власти IХ Световен младежки фестивал - 1968 г., тъй като той започва чак в края на юли.

В наивния текст към фотосесията в „IO“ има много грешки и твърде малко информация за Бела:

"Ще я разпознаете отдалеч – с леко загадъчната ѝ усмивка и леко азиатските ѝ черти (не трябва да забравяме, че днешните българи произлизат от монголско население, което се е заселило на Балканския полуостров около VIII век). Но нека оставим историята настрана. Важната е тя, Бела. И тя, с леко загадъчната си усмивка, с леко азиатските си черти, е там, на плажа във Варна. Можете да се къпете с нея, ако искате (и ако тя ви хареса), в онази вода, която ви държи на повърхността като по магия; а след това можете да се излегнете на топлия пясък, за да се насладите на слънцето. Тя е много общителна, като всички балкански момичета; бързо ще се сприятелите, ще я заведете да хапнете нещо, а вечерта ще идете в някое от онези заведения с цигулки, за да танцувате полка и мазурка. Ако минавате през Варна, не забравяйте Бела. Ако носите тези снимки, ще я разпознаете по-лесно."

Фотографът

За автор на снимките е посочен френският фотограф Серж Жак. Това е псевдоним, истинското му име е Серж Рютар. Той е една от легендите на джаз документалистиката и еротичната фотография от 50-те до 90-те.

В началото на 60-те вече е изградил мрежа за продажба на снимки на списания в Европа и САЩ.

"Серж Жак има 168 фотосесии годишно, творбите му се появяват на 9 корици на списания всеки месец, над 100 000 негови снимки са отпечатани по целия свят, а в архива му по всяко време се съхраняват 87 000 снимки. Модели от родния му Париж се редят на опашка, за да ги снима. Той кара Ford Thunderbird, има триетажен офис и студио на модния булевард „Малзерб“, обзаведени с антики в стил Луи XVI; притежава единствения открит плувен басейн в Париж и управлява бар, ресторант и мотел на територията му. Има и лятна вила във Фонтенбло" – хвалят се през 1984 г. от Paul Raymond Publications.

"Най-професионалните модели са американките. Те идват на снимки с десет чифта обувки, петнадесет рокли и сто бройки бельо: пълен гардероб. Французойките изглеждат по-невинни; германките – по-солидни. А проблемът с английските момичета е, че не знаят как да се гримират" - заявява фотографът.

"В последно време снимам само когато съм на място. Ако съм си вкъщи, аз съм режисьорът, а един от асистентите ми всъщност прави снимките — но чак след като сме прекарали дълго време в подреждането на декора и момичето – точно, както искам" – разказва през 1984 г. Серж Жак.

Днес стотици негови снимки се продават на фотографски аукциони, но в нито една България не фигурира като локация или контекст.

Спасена ли е Бела?

През 1971 г. и 1979 г. в София и Пловдив излизат две ужасни книги с различни автори, но с едно и също заглавие – "Отровни пипала". И в двете книги назидателно са описани в подробности и с имена "конкретни прояви на диверсията" срещу НРБ. "Разкрития", разкрасени от ДС и от народната милиция, които трябва да изплашат младия читател.

И в двете книги се споменават случаи със "съмнителни списания", но нито дума за фотосесия във Варна и за Бела. Поне в тези отровни книги.

„Други господа от Запада вземат със себе си по няколко илюстровани списанийца със съмнителен характер, луксозни цигари, лъскави предмети и дрънкулки, които свидетелствуват за висок стандарт на живот. Седи си такъв господин в парка, в чакалнята или в някое заведение, чете си списанието, превърта дрънкулките, гледа разсеяно насам-натам. И когато стане да продължи пътя си, виждате, че е „забравил“ нещо на пейката или на масата – списание, вестник, кутия цигари, химикалка, гребенче... Господинът ги е „забравил“ за вас. Вие трябва да ги видите, вие трябва да ги вземете, трябва да разберете от тях, че те идват от един друг свят, в който всичко е лъскаво.“ - „Отровни пипала“, 1971 г.

„За създаването на съответната душевна нагласа не последна роля се определя и на секса. Констатирани са немалко опити да се разпространяват списания и илюстрации с порнографски материали“ - „Отровни пипала“, 1971 г.

„За по-добра координация между Ерос и Христос шведските гражданки Ейлен и Терезия оставяха съвсем „тайно“ по обществени места порнографска и религиозна литература“ - „Отровни пипала“, 1979 г.

Журналистика на изгубеното време

Сградата на улица Piero Gobetti 19 в Торино си е почти същата, но следите от редакцията на списанието "IO. Il mensile per l'uomo d'oggi" са заличени от времето.

Телефоните за връзка с редакцията 510 126 и 534 570 отдавна са замлъкнали.

"IO" излиза от 1967 до 1972 г., после фалира и е забравено. Останало е в държавните библиотечни архиви в Торино и Флоренция и в няколко антикварни книжарници в Италия. В една от тях в Болоня попаднах на броя с Бела.

С Бела има две истории, които се опитвам да възстановя и да разкажа. Едната, най-първичната и емоциалната, е избледняла до неузнаваемост заедно с образите в диапозитивните ленти. Другата принадлежи на медиата, която я е запазила, все пак и снимките са тук днес, благодарение на старото списание. Този прозорец във времето все още се отваря за кратко.

Ако познавате Бела или имате информация за последствията от публикацията през 1968 г., пишете на e-mail: [email protected]

Следете новините ни в :