От Цар Борис III до червения преврат: Хроника на една национална трагедия

9 септември е една от най-важните, но и най-спорните дати, които предопределят новата българска история. Как обаче се стига до Деветосептемврийския преврат? Защо авторитарният режим на цар Борис Трети до голяма степен дава почва за случилите се след това събития? 

Историкът Камен Невенкин прави подробен анализ на сложната геополитическа ситуация и вътрешнополитическите грешки, довели до събитията около 9 септември 1944 г.

Пътят до 9 септември

Според Невенкин критичният развой около 9 септември в голяма степен се дължи на авторитарния режим на цар Борис III, който концентрира цялата власт в ръцете си. След преждевременната му смърт държавата остава без силен лидер, управлявана от политици и регенти, които Невенкин описва като колебливи и неспособни да поемат ясна отговорност. По това време външната политика се води кабинетна и без обществен контрол, парламентът е фасаден, а местната власт не е изборна, а изцяло назначавана.

Българските митове

Камен Невенкин изброява и популярните митове, които съпътстват този период на управление. 

• Черните забрадки на цар Борис
• Няма суверенитет върху новите земи
• Добруджа е международно призната
• Евреите от новите земи не са могли да бъдат спасени
• Хитлер е искал български войски за Източния фронт
• Цар Борис е преговарял със Съюзниците
• Цар Борис е бил отровен (от Сталин/Чърчил/Хитлер)

Съветското влияние

Постоянна подкрепа за комунистическата партия в нелегалност. Отечественият фронт се превръща в едно съветско прокси. Главен фактор е и масовата русофилия, която в крайна сметка изяжда главата на България около 9 септември. Когато Червената армия идва в България, е посрещната свръхентусиазирано. 

1944

До лятото на 1944 г. България се опитва да излезе от войната, без да влиза в пряк конфликт с Германия, докато едновременно води контакти със западните съюзници и е подложена на силен съветски натиск. На 26 август правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет, но СССР заявява, че не го признава. Междувременно съветските войски започват Яшко-Кишиневската операция, Румъния се откъсва от Германия, а на 31 август Червената армия достига българската граница.

В началото на септември правителството на Багрянов пада и е сформирано правителството на Константин Муравиев. Паралелно с това Стойчо Мошанов води в Кайро преговори със западните съюзници, но не получава мандат да подпише примирие и отказва да приеме нов мандат от правителството на Муравиев. Така до 9 септември България остава в несигурно положение — Германия все още присъства на територията ѝ, съветските войски вече са на границата, а опитите за договаряне със западните съюзници не довеждат до подписване на примирие.

Как Русия съобщи, че ни обявява война. Камен Невенкин вади непоказвани документи за 9.09.1944 г.

Правителството на Константин Муравиев и държавният хаос

На 2 септември 1944 г. на власт идва преходното антикризисно правителство на Константин Муравиев, чиято основна цел е търсене на изход от войната и скъсване с досегашното статукво. Кабинетът обаче фактически разполага с едва няколко дни за поемане на властта в условия на разпадаща се държавност. Въпреки първоначалната идея за широко коалиционно представителство, комунистите отказват участие в него след пряк натиск и директива от Москва. Правителството изпада в състояние на двувластие — опитва се да скъса с Германия и да води преговори за мир с Великобритания и САЩ, докато по инерция продължават сблъсъците с партизаните по места.

Военно-политическата обстановка на Балканите

След пробива на съветските войски при Яш-Кишинев на 20 август и последвалия преврат в Букурещ на 23 август, Румъния сменя страните във войната, а на 31 август Червената армия навлиза в румънската столица. По това време България все още администрира и държи войски в Македония, Сърбия (Окупационен корпус) и Западна Тракия. Изтеглянето на българската администрация и армия е хаотично, а германските войски, отстъпващи от Гърция през Македония и Сърбия, обезоръжават и пленяват над 10 000 български войници. Германците правят опит за създаване на „независима Македония“, но Иван Михайлов отказва да я оглави след консултации в Скопие, след което е създадено краткотрайно германско Военно командване Македония.

Дипломатическият механизъм и обявяването на война от СССР

Обявяването на война от страна на Съветския съюз на 5 септември 1944 г. не е спонтанно решение. Още на 3 септември маршал Жуков е извикан при Сталин, за да подготви план за българската операция, предвиждащ навлизането на Трети украински фронт (под командването на ген. Толбухин) до линията Русе – Созопол и овладяване на черноморските пристанища Варна и Бургас.

На 5 септември в 18:30 ч. московско време съветският външен министър Вячеслав Молотов вика посланиците на САЩ (Хариман) и Великобритания (Кер) и ги уведомява за подготвената нота; и двамата дипломати изразяват задоволство от решението. В 19:00 ч. нотата за скъсване на дипломатическите отношения и обявяване на война е връчена на българския посланик в Москва Иван Стаменов, който плаче след огласяването на нотата. В 21:00 ч. решението е огласено по радиото. Актът е оценен от Невенкин като пълномащабна военна агресия, целяща осигуряването на плацдарм към Проливите и Турция.

Разобличаване на мита за генерал Иван Маринов

В общественото пространство съществува легенда, че военният министър генерал Иван Маринов е бил съветски агент, който нарочно е саботирал и бавил обявяването на война на Германия. Историческите документи и досието му в Държавна сигурност оборват това твърдение. Ген. Маринов пристига в София едва на 4 септември вечерта и основната му грижа е спасяването на българските дивизии от германско обкръжение и плен в Сърбия и Македония. Обявяването на съветската нота става известно на правителството в 20:50 ч. на 5 септември, когато подготвеният в Москва документ вече е бил окончателен.

Въоръжаването на партизаните и подготовката за преврат

На 26 август БКП/БРП по указания от Москва приема официален курс към въоръжена борба за завземане на властта. В дните около обявяването на войната съветската стратегическа авиация извършва неофициални нощни полети, пускайки тонове трофейно германско оръжие в района на с. Кална (Трънско) за българските и югославските партизански отряди.

Деветосептемврийският преврат и Червеният терор

В нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. с помощта на офицери от съюза „Звено“ и Бронираната бригада е извършен преврат във Военното министерство. Сформирано е правителство на Отечествения фронт начело с Кимон Георгиев, в което комунистите поемат ключовото Министерство на вътрешните работи (Трайчо Костов). Веднага след преврата започва масов Червен терор срещу местните елити, кметове, интелектуалци и заможни граждани, при който без съд са убити хиляди души. В стенограма от разговор през януари 1945 г. Сталин заявява пред Кимон Георгиев, че „за съжаление българската интелигенция все още не е напълно унищожена“. Според оценката на Камен Невенкин събитията от 9 септември 1944 г. представляват военно-политически преврат и съветска окупация, довели до установяването на тоталитарен режим. 9 септември е и едно преупреждение към съвременните хора: колко малко и колко лесно е да се утвърди някакъв тоталитаризъм.